Коментар на Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Блъскането – с думи или без думи – беше по-лесната част в скандала около постановката на Малкович.
Не получихме отговор обаче на един важен въпрос: а какво, всъщност, се случи на театралната сцена, как се представиха актьорите, какво постигна Малкович, изобщо – шумният му гастрол прави ли чест на Народния театър?

Засега не срещаме сериозни критически оценки – и ако
по-нататък изобщо се появят, те вероятно ще са сладки като шербет.
Ние отдавна сме в режим на блудкаво-безлични хвалебствия за всичко, което се пръкне в литературата и в изкуството. Нашите некадърници ги жалим усърдно, какво остава за един Малкович, досегът с който, извън всичко друго, начесва и комплексите на някои хора.

От години сме толерантни и вяло преживяме и най-големият боклук, стига той да идва от правилната посока.

Заслужава си да прочетете пиесата, тя е публикувана в сайта на „24 часа“, и да се запознаете с чудесния „Увод“ на преводача Стоян Чапразов.

В него срещаме твърдения на самия Шоу, които си противоречат.
Веднъж казва, че – цитирам Чапразов, „преди да избере нейната сцена, пиесата вече е била почти завършена“, което предполага, че мястото на действие има минимален, ако не и никакъв, принос към целите ѝ.
После пък настоява, че е изградил „автентичен“ портрет на българите.
Твърди също, че прицел били хигиенните навици на британците, а не тези на българите.

И окончателно ще се убедим, че трябва да му вярваме, когато прочетем, че една от причините Стамболов да бъде убит били мръсните му нокти.
Тъй. Шоу/Малкович получиха защитата си.

А ние можем да се запитаме, биха ли се преборили апологетите им с подобна страст и за нещо друго?
Например, за някое дребничко, мизерно право на Народа, което поне донякъде да облекчи съдбата му?