„Ако най-зависимата от Русия държава с най-ниския БВП в ЕС може да си позволи да се изправи срещу Путин, всеки трябва да може да го направи“, казва премиерът Петков пред „Ню Йорк таймс“. Изданието посвещава очерк на България, какви са политическите настроения в страната, силната историческа връзка с Русия, мощната руска пропаганда и смелостта на правителството на Кирил Петков да промени проруския курс на предходните управления.

Ето и статията в „Ню Йорк таймс“:

Шипка, България — Седмица след нахлуването на Русия в Украйна, посланикът на Москва в България изкачва снежния проход Шипка, за да почете руските войници от царистката ера, загинали за независимостта на България през 19-и век. Днешните проблеми обаче бързо затъмняват усилията да се напомни на България, че има дълг към Русия. На същия ден България изгонва двама от подчинените на посланика за шпионаж и обявява ареста на висш военен, също по обвинения в изнасяне на сведения към Русия.

Оттогава насам България – страна, която Москва дълго смята за своя най-отзивчив и надежден приятел в Европа, се присъедини към европейските санкции срещу Русия, предложи да ремонтира военни хеликоптери и танкове за Украйна и изгони още руски дипломати.

„Русия традиционно е имала огромно влияние тук, но се оказахме голяма изненада за тях. Те не разбират какво се случи“, казва премиерът Кирил Петков. Бързото влошаване на отношенията с България – бедна, но символно важна държава заради исторически близките й връзки с Русия, подчертава колко далеч от начертания сценарий се развиха събитията след нахлуването в Украйна. И не само на бойното поле.

Русия, бясна на „предателството“ на стария си приятел, миналия месец спря доставките на газ за България, превръщайки едновремешния си балкански съюзник в първата държава заедно с Полша, ужилена от енергийното оръжие на Москва.

В същото време, казва Петков, Москва предприема и кибератаки срещу сървъра на държавната енергийна компания и пощите, блокирайки изплащането на пенсиите. „Намираме се под жестока атака в момента“, обяснява премиерът и описва това като „опит да се извади от релси нашето правителство“ чрез подстрекаване на размирици.

„Русия се опитва да ни превърне в пример за останалите“, казва българският премиер за енергийното изнудване, което цели „да изстреля нагоре цените на енергията и да свали правителството“.

Дали и без друго нестабилното коалиционно правителство на Кирил Петков ще оцелее, зависи до голяма степен от способностите му да осигури алтернативни източници на енергия от ЕС и САЩ. Тази седмица Петков бе във Вашингтон, където вицепрезидентът Камала Харис обеща солидарност срещу „последния опит на Русия да използва енергията като оръжие“.

Асен Василев, финансов министър и вицепремиер, твърди, че България е напреднала доста в осигуряването на алтернативни източници на газ от Азербайджан и чрез доставки по море на втечнен газ до съседна Гърция за пренос до северната част на страната.

„За нас „Газпром“ очевидно е в миналото“, казва Василев. Според него, Москва си е направила грешно сметката, защото на практика принуди обичайно враждуващи балкански страни да се обединят бързо и да противодействат на риска от спиране на доставките. „Това ми дава голяма надежда, че енергийното оръжие не само ще се окаже „хартиен тигър“, но и ще се върне като бумеранг срещу Русия“, казва вицепремиерът.

Вече е ясно от разрива на Русия с България, че бавният й прогрес на бойното поле в Украйна е съпроводен с поражения на дипломатическия фронт, за които често сама е виновна. Москва успя да задържи Китай на своя страна и привлече подкрепа в Африка и Южна Америка, но другаде проявява удивителна способност да губи приятели и да отблъсква хората.

Външният министър Сергей Лавров например наскоро успя да вбеси Израел, която пазеше неутралитет по отношение на войната в Украйна, с изявлението, че евреите били „най-големите антисемити“ и че Хитлер е имал еврейски корени. Президентът Путин след това се извини на Израел за коментара.

Руският посланик в София Елеонора Митрофанова също си вкара автогол, като нарече България „евроатлантическа подлога“, а по-късно се оправда с лош превод. Кирил Петков казва, че е привикал Митрофанова, за да протестира за нейното изявление, като й казал, че „има много добри речници“. Премиерът получил извинение, но казва, че продължава да е недоволен от поведението на представителката на Русия, която се държи  „не като дипломат, а като машина за пропаганда“

През март България извика посланика си от Москва в отговор на „недипломатичните, остри и груби“ изказвания на Митрофанова. Руският посланик остава в София, но скоро още от нейните дипломати ще бъдат изгонени. „Сега е моментът да заемем твърда позиция срещу руските шпиони – казва Петков. – Сега е моментът да разчистим“.

Полша, която никога не е била такъв близък приятел на Москва като България, също бе възмутена от пренебрежението, което Русия демонстрира към обществените настроения. Посолството на Русия във Варшава – град, потънал в украински знамена и билбордове с обидни лозунги срещу Путин, призова преди дни жителите да се присъединят към руските дипломати в събития, честващи Деня на победата – руски празник, който Путин превърна във фестивал на националистическата бомбастика.

В събота, след масов обществен отпор, посолството отмени общите тържества, в които поляците видяха опит да се похитят спомените от Втората световна война. Но обяви в изявление, че съжалява за неблагодарността на Полша към Москва за победата над нацистите, „благодарение на която полската държава съществува в момента!“. Когато посланикът на Русия се появи на мемориалното гробище на съветските войници в понеделник, украински активист го заля с червена боя.

Посолството на Москва в София направи също толкова неуспешен опит да впрегне едновремешната си военна слава в полза на бруталната агресия срещу Украйна. Митрофанова успя да ядоса даже проруски настроени българи с твърдението си, че нахлуването в Украйна не е по-различно от намесата срещу Османската империя на Балканите, която помага на България да стане независима държава.

„Навремето Русия освободи България. Сега е време Русия да освободи Донецк и Луганск“, каза посланичката през март. Това сравнение предизвика вълна от възмущение, защото представляваше едностранчив поглед към историята, който – както и омаловажаването на украинската история – изкривява сложно минало за целите на неумела пропаганда, казва Даниела Колева, историк от СУ.

Колева казва, че много българи признават заслугите на Русия от XIX век и все още изпитват благодарност. Но страната има и горчиви спомени от по-ново време от руските атаки по черноморското крайбрежие през Първата световна война и съветската окупация след Втората световна. „Има много митология за Русия“, казва Колева, припомняйки, че за 40 години наложен от Съветския съюз комунистически режим „системно е заличено всичко, което може да хвърли сянка върху Русия или СССР“.

Социологическите проучвания показват, че подкрепата за Русия в България е по-силна отколкото другаде в Европа. Но според изследване, поръчано от българската държавна телевизия през март, над 60% подкрепят по-тежки санкции срещу Русия, докато одобрението за Путин е намаляло наполовина до около 25% след нахлуването в Украйна.

„Тази война е голям пирон в ковчега на нашето прехласване по Русия. Руснаците успяха много успешно да отвратят хората от Русия“, казва Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Когато парламентът трябваше да гласува „военно-техническа помощ“ за Украйна, дори БСП – дългогодишен поддръжник на Русия, гласува „за“. Единствено „Възраждане“ бе против – националистическо формирование, което редовно протестира в подкрепа на руското нахлуване в Украйна.

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“, настоява, че повечето българи са на страната на Русия, но са пренебрегвани от едно правителство, което е превърнало страната в „колония на САЩ“. Костадинов се съгласява, че спирането на газовите доставки не е „приятелски акт“ от Русия, но смята, че той е разбираем, тъй като „ние започнахме тази война с Русия“, като наложихме санкции и изгонихме дипломати.

Преди „Газпром“ внезапно да спре доставките за България в края на април, страната разчиташе на Русия за около 90% от нуждите си от природен газ. Но според премиера Кирил Петков Русия сериозно е сгрешила, като е избрала България да провери способностите си да нанася икономически поражения и да променя правителствената политика в подкрепа на Украйна. „Ако най-зависимата от Русия държава с най-ниския БВП в ЕС може да си позволи да се изправи срещу Путин, всеки трябва да може да го направи“, казва той.

Източник: „Сега“