Определят го като амбициозен, понякога експанзивен, предприемчив и одухотворен. Кирил Петков се сблъска с реалността на българската политика след 7 месеца управление начело на държавата, но познава хватките на старите политици и недостатъците на държавната администрация отпреди това. Че иска да пребори корупцията и задкулисието бе заявката му за влизането във властта и преди една година, когато спечели заедно с Асен Василев и отбора на „Продължаваме промяната“ първото място на предсрочните парламентарни избори. Сега битката продължава, но вече с научените уроци от мандата му като премиер на сложната четворна коалиция с БСП, Има такъв народ и Демократична България. Какви са успехите и грешките от това управление, повлия ли политическата кариера на семейството му с Линда и трите им момичета Ванеса, Ема и Ана, за истините и интригите по коридорите на „Дондуков“ 1, за пътя на „Продължаваме промяната“ оттук насетне, разговаряме с бившия министър-председател Кирил Петков в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори на 2 октомври.

Роден е на 17 април 1980 г. в Пловдив в семейството на Петко и Венета Петкови. Емигрира с баща си в Канада, докато е ученик, но се завръща в родината преди 15 години. Възпитаник е на „Харвард“, но води като лектор курсове в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Влиза в политиката като служебен министър на икономиката в кабинета на Стефан Янев през май 2021 г., а шест месеца по-късно с Асен Василев печели парламентарните избори и на 13 декември е избран за премиер със 134 гласа от тогавашното 47-о НС. Водач е на листата на „Продължаваме промяната‘ в 24-и МИР в София за предстоящия вот.

– Г-н Петков, излязоха изключително смущаващи факти от наредената от Вас проверка за нарушения на законодателството при изграждането на „Балкански поток“, а в същото време разкривате с другия съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев разкрихте лицето Добринка Михайлова – спойка между ГЕРБ и служебното правителство на Румен Радев. Изпитвате ли страх, че нещо може да Ви се случи, след като така дълбоко нагазвате в делата на предишното статукво?

– Не знам дали си спомняте – преди да вляза в политиката, докато бях на протест на площада, носех голям плакат. На него пишеше: „Мен не ме е страх!“. Истината е, че ние се решихме да станем част от политиката с идеята, че ще бъде много трудно, че ще бъде понякога дори опасно. Но както баба ми казваше: „Страхът е най-лошият съветник“. Така че, гледам да следвам съвета й никога страхът да не е движещата сила при мен.

А казусът с Добринка Михайлова е много важен. Защото той не касае само един проблем, а цялата система. По-регламент, част от европроектите, минаващи през държавните институции, трябва да бъдат одитирани, преди да се усвоят парите от Европейската комисия. Изборът кои да са тези европроекти трябва да е случаен. А това, за което бяхме сигнализирани, е, че одитът е правен тенденциозно, като проверяваните договори са могли да бъдат подбрани предварително, а тези, които нарушават правилата, да бъдат пропуснати. Вместо специално купения за целта софтуер, е използван сайта random.org, който дава възможност резултатите да се манипулират без проследимост.

– Звучи като системата за случайно разпределение на делата в съдилищата?

– Същото е. Тук говорим за усвояването на стотици милиони евро. Защо това е важно? Първо, защото стотици милиони са минали по тази схема. И второ, защото виждаме, че има общини в България, в които при над 90% от всички проекти има само един допуснат до участие кандидат-изпълнител. С други думи, крайният резултат показва липсата на контрол – реално в тези общини парите са били предвидени за конкретен изпълнител.

„Добринкагейт“ е свързан с европари, което дава възможност да бъде разследван от Европейската прокуратура. Това прави едно такова мащабно разследване за първи път абсолютно независимо от българската прокуратура. А тя през цялото време разпъваше чадър върху Борисов и ГЕРБ.

– Защо обаче Добринка отново намира място в изпълнителната власт, след като Вие я уволнихте от звеното за одит? А освен това е кадър на ГЕРБ, а е назначена отново от служебното правителство на президента?

– Това е важно да се изясни, но е въпрос към правителството.

– Виждате ли консолидиране на силите – конкретно между ГЕРБ и Румен Радев? А може би дори и „Възраждане“ в тази конфигурация.

– Ще се фокусирам върху хората, които се явяват на изборите на 2 октомври. Виждам абсолютна консолидация между ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“. Между другото, координацията между Бойко Борисов и Костадин Костадинов става все по-явна. Ако видите дори в последния състав на парламента колко пъти те гласуваха заедно – имат пълна синхронизация. Същото бе и при вота на недоверие, който свали правителството.

Обадих се лично и на Костадинов с молба за КПКОНПИ – поне да сменим ръководството на Антикорупционната комисия. Уж се съгласихме това да бъде нов отбор – на г-н Рашков и на тяхното предложение в лицето на Бойко Атанасов. И накрая какво се случи? Нямаше подкрепа от „Възраждане“.

Тогава разбрах, че лозунгите на големия възрожденец, който също искал да се бори с корупцията, са празни от съдържание. Костадин Костадинов се оказа много добър продавач на идеи, скрити под някакви възрожденски послания. Говори срещу ваксините, а се ваксинира. Говори срещу ГЕРБ, а гласува с ГЕРБ. Говори срещу корупцията, но не иска да бъде избрано ново ръководство на КПКОНПИ.

– Страните от въпроса обаче за Румен Радев. Защо? Вие го подкрепихте за втория му мандат начело на „Дондуков“ 2. Ако сега трябваше да го сторите отново, бихте ли?

– Ако ме питате дали съжалявам, че съм го подкрепил, ще отговоря, че не съжалявам. Защото ако тогава президент беше станал кандидатът на ГЕРБ, сега щяхме да имаме служебно правителство на ГЕРБ.

– А ако бяхте застанали зад кандидата на ДБ Лозан Панов?

– Той нямаше практически шанс към онзи момент.

– Има ли комуникация между „Продължаваме промяната“ днес с когото и да е от президентската институция?

– Лично аз не съм комуникирал с президента от месец и половина. Преди това имаше консултации за съставянето на нов кабинет, докато все още имаше шанс за това.

– Радев казва, че не му се влиза в спирала от избори. Смятате ли, че в момента той гради основите за бъдещо управление с участието на ГЕРБ и ДПС?

– Това, което виждам, е, че България е изправена пред следния избор: Или ние ще имаме мнозинство – „Продължаваме промяната“, Демократична България и БСП – т.е. заявилите, че няма да влязат в коалиция с ГЕРБ, или страната отива към следващи избори. Защото алтернативната коалиция ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ – макар да изглежда възможна чрез неформална подкрепа, изглежда почти невъзможно да я направят открито. Дори на тях ще им е трудно да я обяснят пред избирателите си.

– Много упорито включвате БСП в плановете за бъдещото управление. А на площада самите Ви симпатизанти заявиха категорично, че съюз с левицата не искат заради заявките за връщане на преговорите с „Газпром“, заради мнението на социалистите, че санкциите срещу Русия са пагубни за България. Защо толкова настоявате да сте заедно с „Позитано“ 20?

– Осъзнаваме, че в този момент трябва да сме диалогични с хора, с които споделяме общата идея, че трябва да спрем кражбите и корупцията. А за идеологическите разлики също може да се намери път за разрешаване на конфликтите, отново чрез диалог и компромис.

Видяхте, че успяхме да го постигнем и по отношение на военната помощ за Украйна. Факт е, че не беше точно това, за което настояваше ДБ, нито точно това, което БСП искаше. Но постигнахме компромис

и имаме 7-месечен опит как да го направим отново. С БСП ни обединява и социалната политика – имаше абсолютно единомислие по отношение на вдигането на пенсиите, за увеличаването на минималната работна заплата. С ДБ пък ни събира общата позиция, че не бива да вдигаме данъците за бизнеса. И двете политически линии са верни и правилни. Също както е вярно, че едни 4 млрд. лева се крадяха, а могат да се разпределят за по-добри социални политики, без да се вдигат данъците.

– И миналата година с Василев посочвахте кражбите в особено големи размери? Колко от милиардите левове теч успяхте да спрете за 7 месеца на власт?

– Как падна правителството? Когато обявихме социалните мерки за 2,2 милиарда – за повишаване на пенсиите и за стимулиране на младите семейства, както и за безплатните детски градини, реално отказахме да дадем над 3, близо 4 милиарда лева на 6-те строителни фирми – на същите, които с години са точили пари за строителството на АМ „Хемус“, на тези дето заграбиха парите за поддръжка на язовирите… Като спряхме теча на тези пари, реално намерихме средства за социалната политика.
Новото вдигане на пенсиите със сегашната индексация предстои всеки момент.

– Какви други социални стимули обаче предвиждате, ако успеете да съставите правителство?

– Ще приемем две неща – първо, увеличението на пенсиите ще продължи да надскача ръста на инфлацията. С други думи, доходите на хората реално няма да падат. И това ще продължи през цялото ни управление, а няма да остане само като първи стъпки. Второто е да направим минималната работна заплата равна на 50% от средната работна заплата още от 2023 година. Или иначе казано – тя ще стигне 860 лева. Защо това е важно?

Защото тези хора в момента са най-засегнати от инфлацията и техните доходи не успяха да се увеличат със скоростта на вдигането на сметките и цените на храните. А освен това целият ЕС прие, че това трябва да се случи във всички държави в следващите 2 години. Така сме в синхрон и с европейската политика, и с нашето виждане, че никой не трябва да остава зад борда и под линията на бедност.

– Инфлацията обаче изглежда изяжда и част от електоралната Ви подкрепа. Имате ли механизми да наваксате за оставащите броени дни до изборите?

– Ние не сме в управлението в момента, но ако имаме възможността, бихме направили следното: дерогацията, която си извоювахме от ЕК за вноса на руския петрол, реално влиза в сила на 5 декември. Тя дава възможност руският петрол, влизащ у нас, да остава само за нашия пазар, а онзи, който идва от другаде, да отива за износ. Това ще даде 2 цени на горивата в зависимост от техния източник и реално ще ги намали драстично в страната. Освен това, искаме да въведем същия механизъм, като този за тока, и за газа. Ако намалим цената на горивата и на газа и държим механизма за цената на тока, това ще удари спирачка на инфлацията.

– Г-н Петков, напълно затворени ли са вратите за преговори с Има такъв народ на Слави Трифонов?

– Аз виждам „Има такъв народ“ като троянски кон на задкулисието. През цялото време битката на ИТН е била там – дали ще успеят да усвоят едни средства за техните министерства с цел да се дадат на едни строителни компании.

И когато отказахме първите 1,2 милиарда лева да бъдат усвоени по порочен начин, както е било преди – чрез непрозрачни процедури, тогава за пръв път се заговори за теми като Северна Македония. Няма да настъпим мотиката два пъти, както се изрази и Асен, няма да го допуснем.

– Кой Ви заблуди за същността на Слави Трифонов?

– Самият той.

– Как?

– В разговорите ни изглеждаше като човек, който умее да взима сам някакви решения. Е, оказа се, че не е така. Моето заключение, след 7 месеца, е, че той е изцяло функция на задкулисни интереси.

– Троянският кон на кого е, г-н Петков, назовете го конкретно?

– Той самият го каза в интервю – как са приятели от 20 години с Орлин Алексиев. А Орлин Алексиев беше част от управлението на София, част от корупционните схеми, минавали през управата на града.

– Добре, Слави Трифонов е грешка. Къде другаде сбъркахте, които сега може да ви костват първото място на изборите според всички социологически проучвания напоследък?

– Първо, за социологическите проучвания. Миналия път пак ни предвиждаха същите нива на подкрепа – под ГЕРБ, до последния ден. А след изборите всички социолози бяха изненадани как бихме. Вярваме, че същата изненада ги чака отново и на тези избори. Но грешки имаше. И да, първата беше, че направихме коалиция с „Има такъв народ“. Втората беше, че раздадохме министерствата на отделните партии. Защото смятахме, че всяка партия ще си носи отговорността за поверените й институции. А отговорността я носихме ние.

– И няма да дадете външното министерство на БСП, нали?

– Не. Всъщност се убедих, че

външната политика, финансовото министерство и премиерът трябва да са от една и съща партия – най-голямата в коалицията. Това е един от уроците, които научих.

– Грешка ли беше почти постоянното присъствие около Вас, а след това решението да остане зад борда на предстоящите избори, на Лена Бориславова?

– Лена Бориславова е един от най-качествените хора, с които съм работил. Невероятен юрист, знаете, че тя беше в класацията на „Форбс“ 30 под 30 на младите юристи в Европа. Тя допринесе много за нещата, които направихме. Работата й изискваше да е в течение на всички процеси. А защо е зад борда? Не е зад борда, просто не е част от тази кампания. А това е нейно лично решение. Върху нея се изля невероятно количество помия.

– Т.е. Бориславова има място в изпълнителната власт, ако зависи от Вас?

– Лена Бориславова винаги ще има покана от нас, нейно е решението дали да я приеме.

– Говорите и за ударите към Вас самия. Как приемаше семейството Ви всичко това?

– Изписаха се всякакви истории за мен. Но ние знаем, че когато задкулисието не може да те купи, не може да те заплаши, единственото, което му остава да направи, е да те залее с помия. А това е част от битката. Иначе семейството ми винаги ме е подкрепяло и ще ме подкрепя.

– По-малките Ви деца са в училищна възраст. Отрази ли им се стресът от политическата Ви дейност?

– Слава Богу, не. Гледам да пазя семейството си, опитвам се те да останат извън медийните прожектори. Затова и не виждате много снимки на децата ми.

– Голямата Ви дъщеря гласува ли?

– Да, ще гласува. Сега завършва четвъртата си година в университета и ще гласува в Ню Йорк.

– Ще се върне ли у нас след това?

– Да, планира го. Тя завършва като инженер-химик. Въпросът е да си намери работа и смята да се реализира у нас. Но разбрах със сигурност едно – след като навършат 18 г., децата трябва да взимат решенията си сами, за да не се обърнат един ден и да питат: „Баща ми, защо ми даде този грешен съвет?“. Така че подкрепям, но не давам съвети.

– С Вас разговаряме в деня, в който погребват кралица Елизабет Втора, а Вие, докато бяхте канадски гражданин, сте били неин поданик? Липсва ли Ви нещо от това гражданство и какво от 70-годишното управление на британския монарх бихте взели като стилов елемент във Вашата политика?

= Не съжалявам нито за секунда, че се отказах от канадското си гражданство. Въпреки че то идваше с големи привилегии – по-висока пенсия, отлично здравеопазване… Но това беше малка цена, за да тръгна към мечтата си България да отключи своя потенциал. Наистина вярвам, че се приближаваме към момента, в който това ще се случи. Всички знаем колко е хубава страната ни и всички много си я обичаме, но все някак не ни се получават нещата. За съжаление, винаги е имало крадци, задкулисие. А сега, ако успеем да ги премахнем, ако се преборим за страната си, ще успеем да отключим и потенциала, за който говоря и най-накрая ще се почувстваме като държава, горда със себе си като част от европейските страни.

А това, което винаги ме е впечатлявало у покойната кралица е, че тя се възкачва на трона само на 26 години, хвърлена е много млада в лидерска роля. И всъщност успява, въпреки крехките си години, да стане един от най-разпознаваемите държавници в света. А след 70 години управление продължаваше да изглежда като човек, който не страда от болестта на властта. Това трябва да е пример за всеки политик.

– Оптимист ли сте?

– Да.

– Последният път, в който чух някой да твърди същото, бе лидерът на ПЕС и бивш премиер Сергей Станишев. Докато говореше за тежкото състояние, в което БСП се намира, го попитах все пак с кого е по-удачно да се коалира левицата – с ГЕРБ или с Продължаваме промяната. Отговорът му бе: „Въпросът ми прилича на въпроса „Как предпочиташ да умреш? Да те обесят или да те застрелят“. Защо според Вас възприема един европейски лидер така ситуацията?

– (Смее се – б.а.) Не мисля, че бъдещето минава през гибелта на когото и да било. Въпросът е, че ако прекъснем модела на провалените политики от никога несвършващия преход, всички ще получим огромен шанс. Защо съм оптимист? Защото знам, че можем да го направим. Знаете ли, например, че имаше потенциални донори в кампанията, готови да дадат буквално стотици хиляди, даже 1 милион, в дарения, които ние отказахме.

– Защо?

– Защото единствените хора, от които бихме получили дарения, са хора, на които не бихме дължали никаква услуга занапред. Като кажеш „нулева толерантност към корупцията“, трябва да спазваш принципа още в деня, в който си тръгнал да правиш първата стъпка в своята кампания. Както и отказахме на хора, които дойдоха да ни оферират с думите „ние контролираме 50 хиляди гласа, 60 хиляди гласа“.

Отвърнахме им: „Благодарим много, браво, че ги контролирате. Ние искаме подкрепа само от независими хора“. Не правим сделки с никого.

– Български бизнесмени ли Ви предлагаха тези гласове?

– Да. Няма да назова конкретни имена. Но искам да предупредя всеки, който мисли, че може да участва в политическия процес на страната, за да извлича дивиденти за себе си – няма да стане.

– Ако се стигне дотам да не може да се състави коалицията, за която бленувате, готови ли сте да бъдете в опозиция, да съставите, например, правителство в сянка за коригиране на обществените процеси?

– Истината е, че няма такъв вариант. Няма как да се направи коалиция без нас. В момента така са разпределени силите, че или ние правим управляваща коалиция, или отиваме на нови избори със служебни кабинети междувременно.

– Колко избори още може да издържи България и финансово, и морално, г-н Петков?

– Парите, които се харчат за едни избори, са много по-малко от парите, които се крадат за магистралите. Но морално хората наистина се изморяват. Само че, ако не стигнем до правилната формула да имаме едно ново управление, за да отключим потенциала на България, за което всички българи мечтаят, ще има избори след избори. Най-високата цена за България като теглим чертата на финала е още една коалиция с троянски кон в нея. По-добре служебни правителства и избори, отколкото мафиоти в управлението.

– Къде отиде, г-н Петков, говоренето Ви за реформа на съдебната система, за агентурата в службите? Сякаш тези теми останаха на заден план?

– Не, просто разбрахме, че реформите се правят в стъпки. Следващата ни победа трябва да бъде обособяването на разследващо звено в Антикорупционната комисия. За да може да се разследват всички политици, които ползват държавните средства като свои и които забогатяват на гърба на хората. Сега ще воюваме битка по битка. Първият закон, който ще внесем и обещаваме след 2 октомври, е за реформирането на КПКОНПИ. Казусът „Добринка“ е едно добро начало. Ако имаме работеща Антикорупционна комисия с разследващи функции, в комбинация с действията на европрокуратурата, това може да доведе много бързо до присъди на корумпираните политици.

И ще е по-лесно това, отколкото да сменим Гешев, за което са необходими на първо време 2/3 мнозинство в парламента. За съжаление, не вярвам, че ще имаме 2/3, които не се страхуват от истински съд и работеща съдебна система.

– Смятате ли, че България все още се нуждае от лустрация?

– Да, нуждае се от лустрация на крадците и на разпъващите чадъри над криминалните субекти, които ограбват държавата.

– А на чуждите агенти?

– Всеки, който работи срещу българската държава, независимо от коя страна е вербуван, трябва да бъде отстранен от българските служби. Националният интерес трябва да се защитава от хора, които работят само в полза на България.

– Споделяте ли общоевропейската и натовска позиция, че мобилизацията, обявена от руския президент Владимир Путин, няма да спре Украйна от това да спечели войната?

– Войната навлезе в критична и опасна фаза. По-нататъшна ескалация е абсолютно неприемлива и целият свят трябва да се противопостави.

Решението на Кремъл за частична мобилизация и заплахата за използване на ядрени оръжия са недопустими. В интерес на България и цяла Европа е имперските стремежи на Путин да спрат и войските му да напуснат окупираните територии. Русия трябва да се върне на масата за преговори! Само така може да се разреши подобна криза, за да се избегнат огромните щети и хиляди невинни жертви.

– Бившият премиер Иван Костов казва, че единственият начин да се сложи край на прехода у нас, е да се постигне върховенство на закона. Сравняват Асен Василев с Костов. Имат ли наистина допирни точки според Вас?

– Не. Мисля, че

Иван Костов е политик от ранния преход. Ние искаме да сме политиците, които ще завършат прехода.

– Приписваха Ви раздори с Василев, имало ли е такива?

– Никакви. Ние с Асен сме приятели, откакто учехме заедно в Харвард. И оттогава работим за едни и същи каузи. Страшно много го уважавам. Коректив сме един на друг. И нито един от двамата не е по-добър от двамата заедно.

– Какво видяхте досега от обиколките в страната?

– Ужасих се от това, че видях Северна България като един откъснат от света остров. Изолиран от Европа остров. Защото хем няма магистрала да я свързва с Южна България, хем няма достатъчно мостове към Румъния, хем няма тунели. Затова за 4 години трябва да завършим „Хемус“, и да построим още мостове. А потенциалът е там… И хората са разумни, и повечето градове имат математически гимназии с качествени кадри, и има страхотно земеделие – всички фактори са налице.

*Интервюто е публикувано във в. „Уикенд“