Българската звезда на световния професионален бокс Кубрат Пулев обяви, че е вероятно е станало по-добре, че претърпя загуба от Владимир Кличко по време на мача им на 15 ноември 2014 г. Той призна, че тогава е направил грешки и поема цялата отговорност за загубата. Кобрата заяви, че последният му съперник Райдъл Букър е бил като подвижна боксова круша. Той направи прогноза и за крайния изход на предстоящия реванш за световната титла между Анди Руис и Антъни Джошуа. Боксьорът не подмина темата за раздялата с Андреа и скандала с Джени Суши.

„От щаба на Кличко бяха учудени от публиката и от това колко българи дойдоха да ме подкрепят. Бях много добре подготвен, но стратегията ми беше супер грешна. Бях сам дори срещу „Зауерланд“. Допуснах грешки от първи клас в бокса – като ти посягат долу, да не сваляш ръката и да позволяваш да те финтират“, анализира българският боксьор в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

„Може би е по-добре, че не го победих. Така е трябвало да стане, сега е много по-интересно. За нищо не съжалявам. Действията ми на ринга бяха прибързани, бях зелен въпреки опита при аматьорите. От империята „Кличко“ правеха хиляди номера. Бях сам срещу всички, нямах опит, хората около мен нямаха опит. Те искаха да помогнат, но това беше положението. Поемам изцяло вината и отговорността, защото най-важна бе стратегията на ринга. Бях добре физически, но…“

Пулев разкри, че прословутата му реплика след въпросния мач – „Продължаваме напред“, се е превърнала в мотивация за много хора, включително и за такива със здравословни проблеми. „Това ме топли и ме радва – че са получили подкрепа в трудни мигове“.

Кобрата подчерта, че не е срещнал особени затруднения в последния си двубой – срещу американеца Райдъл Букър, когото победи със съдийско решение.

„През цялото време го биех, той беше подвижен боксов чувал. Разбира се, не трябва да го подценяваш – във всеки едни момент можеше да експлодира и да върне някой удар. Видяхте, че дори Джошуа – непобедимият, великана, мускулестият Джошуа – загуби от Руис заради един удар. Букър няколко пъти ме намери с десни прави, но не бяха някакви кой знае какви удари, българска глава е здрава и издържа на удари“.

„Със сигурност ще се изправя за титлата срещу победителя между Джошуа и Руис. Очаквам, ако Руис се подготви съвестно, да спечели отново. Въпреки че и Джошуа със сигурност си е взел поука“.

„Скандалът с Джени Суши приключи. Взех си поуките, извиних се на хората. Аз съм шегаджия, но понякога хората не разбират моите шеги. Това е просто една целувка. Не съм убил човек. В България се целуваме за здравей, за здрасти, за чао. Тя спря да вдига телефона, след като се забавлява цяла нощ на наша сметка. Сега след всичко случило се започна пак да вдига телефона на хората от екипа. Занапред ще е доста сухо, ако трябва да попиташ някое момиче, дали може да го целунеш“, заяви Кобрата.

„С Андреа се разделихме, но ще видим. Не се знае нищо. Любовта не е лесно нещо. Тя е движещата сила, която ни бута и ни кара да сме живи. Ще видим как ще се наредят нещата. Още седи това ми желание да имам деца и няма да угасне. Ще се боря, докато го постигна.“

„Аркадата вече съм я забравил, нямам никакви проблеми. Два-три месеца й трябваха да отшуми, беше много дълбока – двайсет и няколко шева. Мотивацията и духът са най-важни при такава ситуация на ринга. Боли и много обезверява, защото кръвта влиза в окото, не виждаш, има удари, които се изсипват върху мен, защото противникът атакува. Но мен ме движи желанието за победа. Силата е в духа, а не в парите или колите. Затова ме е яд за България, но това е друга тема“, обяви Кубрат Пулев.

Пулев разкри, че със сигурност продължава съвместната си работа с треньора Ули Вегнер. „Разбираме се перфектно. Той има око за бокса, има изграден начин на подготовка и програма, които неведнъж са водили до успехи. Той застана до мен и ми каза – ти си моята мотивация да направя световен шампион в тежка категория и след това се отказвам от бокса“.

“
Госпожа Славова постъпи много професианално – като учител, и като майка. Още при първите симптоми на децата, тя дойде при мен и ме уведоми какво е станало. Отидохме веднага в класната стая, но изобщо не предполагах, че може да е толкова драматична ситуацията. Беше много сериозна ситуацията.

Видях 6-7 деца, които бяха просто седнали на подиума пред класната дъска и се превиваха от болка. Бяха бледи, пожълтели, превиваха се и плачеха от болка.