Защо ни е антикорупционната комисия КПККОНПИ, ако е тайна как проверява политиците? Съвсем логичен въпрос, като се има предвид цялата сага на КПКОНПИ с лидера на ИТН Слави Трифонов. Дори и след като съдът постанови, че проверките, които комисията е правила на Трифонов, не може да са тайна, комисията все пак ги скри, напълно игнорирайки върховенството на закона.

А специалният интерес към Трифонов не е провокиран от друго, а от изначалното му нежелание да спази закона и да декларира имуществото си пред КПКОНПИ.

Никой не очаква чудеса от храброст от комисията. Тя досега

не е установила проблем с имуществото на нито един.

Без значение дали някой живее без пари в луксозното жилище на кръстника си, дали си купува имот на преференциални цени, дали има снимки на пачки и кюлчета в чекмеджето му. Председател на комисията обяви Делян Пеевски, например, за най-чистия човек в държавата. Самата комисия през годините беше разтърсена от не един скандал, а на върха й заставаха емблематични фигури, тръгнали си преждевременно като Пламен Георгиев и Сотир Цацаров. Но поне декларациите на тези политици са публични. И ако иска, публиката може сама да си направи изводите, които КПКОНПИ отказва да направи.

При Слави Трифонов единственият извод е, че не уважава закона и данъкоплатците, от които партията му получава субсидия. Трифонов първо каза, че не иска да прави сеир, после размисли, че ще изпълни закона. Но все още не е. И тук идва отговорността на КПКОНПИ да спази закона. И да го направи така, че обществото да се убеди, че няма чадър над някого, нито има някой, който е „по-равен“ пред закона.

Трифонов е задължен да подаде декларация за имущество и интереси

като избран за депутат от 45-ото Народно събрание, както и като партиен лидер. През 2021 г. и през 2022 г. на Трифонов са издадени актове за установяване на административно нарушение – неподаването на декларация. През 2022 г. на Трифонов е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба, отговори КПКОНПИ на „Сега“, след като загуби дело за достъп до информация. Комисията обаче спестява в какъв размер е глобата, която по закон е между 1000 до 3000 лв. Но уверява, че е е  платена в 14-дневен срок.

Комисията обясни и че срещу Трифонов е имало проверка, която да установи дали разходите му съответстват на приходите. Трактовката на комисията е, че резултатът от проверката е класифицирана информация, той не е свързан с дейността на комисията, гражданите не могат да си съставят мнение за дейността й от този резултат и затова той не е обществена информация.

Ако комисията работи в обществена, а не в частна полза,

резултатите от работата й трябва да са публични. Освен всичко това й беше казано и от съда. Но не би.

На всичкото отгоре наскоро излезе съдебно решение, според което заместник-председателят на комисията Антон Славчев, който пое управлението й след като Сотир Цацаров подаде оставка, не е избран от парламента да я ръководи и затова не може да изпълнява функциите на председателя. Той не може да назначава, уволнява, да насрочва и ръководи заседанията, да контролира и отговаря за изпълнението на бюджета, да издава наказателни постановления за извършени нарушения… Така може да се окаже, че от повече от годината комисията като цяло върти на празни обороти.

Да води публичния имотен регистър на хората на висши държавни длъжности и да прави проверка за несъответствия между доходите и разходите им е само една от функциите на комисията. От нея се очаква да води дела за конфискация на незаконно имущество.

Наскоро антикорупционната комисия КПКОНПИ се похвали с влязло в сила съдебно решение, по силата на което е отнето имущество за 2 204 050 лв. Става дума за близо 400 автомобила, чиито собственик не е успял да убеди съда, че доходите му са законни.

Тези новини обаче са по-скоро рядкост. Много по-често КПКОНПИ търпи провали в съда. А след като едно дело за конфискация се провали, човекът, срещу когото е водено, може да заведе срещу комисията по Закона за отговорността на държавата. И след като го спечели, данъкоплатците са на ход да платят за кашата, забъркана от институциите. Междувременно ръководството им се е сменило и не понася дори морална отговорност.

Преди месец например „Сега“ разкри, че комисията е

загубила делото за конфискация срещу Георги Георгиев – Жоро Пурата

– известния бивш митничар от столичното летище. Комисията внесе иска за 995 000 лв. срещу Георгиев през декември 2016 г. по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. От Георги Георгиев се претендираха ½ от апартамент в столичния кв. „Гео Милев“, два магазина в София, апартамент в Банско и суми от продажба на имущество, включително и 330 000 лв. от продажбата на автомобил „Бентли“.

През 2016 г. КПКОНПИ припомни, че Георгиев беше арестуван при акция на ГДБОП 9 години по-рано заради нелегален внос на мобилни телефони. През 2008 г. МВР официално го обяви за изчезнал, а Софийската градска прокуратура образува дело за отвличане. През 2011 г. той се яви като свидетел по делото „Наглите“ срещу похитителите си.

Проверката на имуществото на Георгиев започва, след като той е осъден окончателно на една година затвор и отнемане на 200 000 евро за валутни престъпления. КПКОНПИ твърди, че е установила, че за периода от 1991 г. до 2015 г. Георгиев е придобил имущество на значителна стойност, за което може да бъде направено обосновано предположение, че е резултат на престъпната дейност и затова трябва да бъде конфискувано. Доходите му за този период са 32 091 лв., а разходите – 933 696 лв., изчислява комисията.

Първата инстанция – Софийският градски съд, приема, че трябва да бъдат конфискувани 1650 лв., които са равностойността на 33 дружествени дяла от капитала на „Инерт Коммерсиал“ ООД, апартаментът в Банско и 330 000 лв., колкото е пазарната цена на продадения автомобил „Бентли“, както и 4200 лв., за колкото са продадени дялове в две дружества – „Инерт Комерс“ ООД и „Си Енд Джи Къмпани“. Мотивът на съда е, че няма връзка между имуществото, придобитото в 2004 г. и до 1 април 2005 г. и престъпната дейност на Георгиев.

В началото на февруари т. г. Софийският апелативен съд обаче отменя това решение и постановява, че

целият иск на КПКОНПИ трябва да бъде отхвърлен като недоказан. 

Имуществото, на което се иска отнемане, не е придобито от престъпната дейност, приема съдът. Освен това апелативните съдии вдигат обезпечителните мерки, наложени върху имуществото на Георгиев през 2016 г. Комисията е осъдена да му плати и над 17 000 лв. за разноските по делото. Решението на апелативния съд може да бъде атакувано пред върховния съд, който обаче гледа граждански дела по изключение.

Наскоро Софийският апелативен съд се произнесе и от друг случай, който през годините е предизвиквал обществения интерес. Става дума за делото за конфискация, което висеше срещу наследниците на покойния бивш шеф на ВМА Стоян Тонев. Той почина през 2017 г., преди да дочака края на наказателното дело, по което беше подсъдим заедно с бившата шефка на кожната клиника във ВМА проф. Мирослава Кадурина. Кадурина междувременно беше оправдана на две инстанции, а нейното дело за конфискация се оказа пред провал.

Делото за конфискация от бившата съпруга на Тонев, сина и дъщеря му пък вече е приключило на две инстанция и КПКОНПИ го губи на две инстанции. В решението на Софийския апелативен съд е записано, че според икономическата експертиза нетният доход на Тонев за проверявания период е 2 930 248 лв., а придобитото имущество е за 2 558 076 лв., тоест няма несъответствие между приходи и разходи. Така излиза, че предявените от КПКОНПИ искове са неоснователни.

Такава е съдбата, поне на първа инстанция, и на делото за конфискация на 6,8 млн. лв. срещу сина на Маринела и Ветко Арабаджиеви – Вълчо Арабаджиев.

След като КПКОНПИ загуби дело за конфискация, обикновено следва и друг процес – за вредите, причинени от комисията. Така например в началото на март Апелативният съд в Пловдив присъжда 20 000 лв. обезщетение след провалено дело за конфискация. Обезщетението е за З.Д.Г., която е претърпяла вреди от действията на комисията срещу баща й. От него и свързани с него лица, сред които и З.Г.,   КПКОНПИ е искала да бъдат отнети над 1 млн. лв. Жената настоява да получи 80 000 лв. обезщетение, но в крайна сметка съдът определя 20 000 лв. по справедливост, като приема, че няма трайни последствия върху емоционалното й състояние, нито необратимо засягане на доброто й име, нито причинна връзка със заболяванията й. Затова и не може да се приеме, че претърпените от нея вреди надвишават значително обичайните.

По друго дело за обезщетение обаче

КПКОНПИ е осъдена да плати 80 000 лв.

на двама души, вече бивши съпрузи, срещу които неуспешно е водено дело за конфискация на недвижими имоти вещи и парични суми за общо 430 342 лева. Производството по конфискация продължило близо 7 години, преди да приключи с отхвърлянето на иска на комисията и на последна инстанция. През това време върху имуществото било наложени обезпечителни мерки, а напрежението довело до развода на двамата. По време на делото за вреди от комисията изразяват недоумение, че бившите съпрузи не се притеснявали от наказателното дело срещу мъжа, заради което започнала имуществената проверка.

Ще видим дали 49-ото Народно събрание ще припознае реформата в КПКОНПИ като приоритет, или на мнозинството ще му е изгодно да запази статуквото. Ясно е обаче, че реформа е нужна. И то трябва да се дълбае безмилостно и много, за да спрем да получаваме още от същото.

Източник: „Сега“