Апостола на свободата Васил Левски е бил осъден на смърт не заради революционната си дейност, а заради убийство. Така журналистът Георги Коритаров коментира обществената реакция след освобождаването на осъдения за убийство Джок Полфрийман. Коритаров влезе в спор по темата с колегата си Петър Волгин.

„Притеснява ме, че голяма част от българската „жълто-паветна” интелигенция реши да сложи на своето знаме именно Джок Полфрийман”, заяви Петър Волгин. „Има един базисен факт – този човек е убиец, той е убил друг човек. Когато си слагаш на знамето един човек, който е убил друг човек, при обстоятелства, за които все още се спори, това говори твърде зле за хората, които го правят”, допълни Волгин. Той коментира, че и други осъдени за убийство са били освобождавани предсрочно.

„Според мен цялата драма тук се получи от намесата на хора от неправителствения сектор и ясната обвързаност между съдийския състав, освободил Полфрийман, и неправителствените организации. Това силно дразни българското общество”, коментира Волгин.

Коритаров пък направи разбор на определението „жълто-паветна интелигенция”.

„Жълтите павета са в центъра на София, тоест интелигенцията от центъра на столицата застъпва определена позиция. Интелигенцията от центъра на столицата в образователния смисъл на думата се предполага, че е на най-високо ниво на обща култура, познания, включително сред тях и хора с юридически познания”, заяви Коритаров. И продължи: „Когато стана дума, че интелигенцията от центъра на София си била закачила един убиец на ревера – ще кажа нещо, което ще прозвучи много еретично, но трябва да го кажа – българската нация е закачила на своя национален ревер като гордост човек, който е убил ратайче, за да опази българска национална кауза – Васил Левски. Не само, че е извършил убийство, но той е осъден на смърт не защото е бил революционер, а защото по настояване и внушение на човек, чието име носи една централна улица – граф Игнатиев, е осъден заради убийство”, продължи Коритаров.

Според него обаче акцентът трябвало да се постави на друго място – да се научим да имаме повече вяра в съдебните решения.

„Правото е наука. Понякога субективното усещане за справедливост се разминава с юридическата норма”, коментира Коритаров.

Според Волгин пък има „ужасно клише”, че съдийските решения не се коментират. „Защо? Можем да коментираме решенията на министър-председателя, на президента, на мнозинството в НС. Обаче има някаква каста недосегаеми хора, която в никакъв случай не трябва да изразяваме съмнение в тяхното можене”, коментира Волгин.