Интересен народ сме това българите. Обичаме да преодоляваме трудности. А когато ги няма, си ги създаваме. За да има какво пак да преодоляваме. И нали са си истински българи, така стана и със социалистите на последния им пленум. От месеци целокупното българско общество знаеше, че Манолова ще се включи в рулетката за кмет на София, само БСП „не знаеше“ до миналата неделя. Но ако перифразирам некролозите, след кратко и мъчително колебание на Корнелия Нинова партията й реши да подкрепи Мая.

Впрочем колебанията на другарката Нинова не бяха лишени от основания. Първо, оказа се, че поне до деня на столицата социалистите не бяха запознати с предизборната програма на Манолова. Просто защото такава нямаше с изключение на мъглявия принцип „да отвоюваме София“.

Вярно, че на тях терминологията от типа „да завоюваме“, „да отвоюваме“, „да защитим рубежа“ (или „да го превземем“) им е генетично любима. Но все пак понякога и тя се нуждае от конкретика.

Какво точно и от кого точно следва да се „отвоюва“? Столицата от ГЕРБ? След което да тръгне и „походът на Изток“, т.е. към останалата част на България? И кой ще го поведе – Манолова или Нинова?

Ами звучи несериозно. Науката многократно е предупреждавала, че една от основните грешки на политици, политолози и социолози е да се правят национални изводи въз основата на резултатите от местни избори.

В едните участват избирателите като цяло, т.е. те дават реалната представа за политическите нагласи в национален мащаб. В другите много често са намесени местни роднински, приятелски, локални икономически и всякакви други интереси, които нерядко водят и до странни коалиции на чисто локална база.

Та от тази гледна точка дори и да „отвоюват“ София от ГЕРБ (което ми се струва много малко вероятно), БСП и Манолова ще си останат само с това си „завоевание“. Още повече че преди време самата Мая патетично обяви, че „София не е България“. С което съм изцяло съгласен.

А и кое всъщност е София, която Манолова иска да „отвоюва“? Жълтите павета, по които от години тя местопребивава? Или и „Филиповци“, където най-вероятно дори не е и стъпвала? Ако е първото, това си е явна заявка за активно участие и в политическата власт, върху които тя е концентрирана. От което идва и голямото притеснение на Нинова…

Второто пък означава да загуби електорат, осигурен й от един депутат от ДПС, който трябва да се разплаща с нея за предложението й да го направи шеф на ДАНС. Значи „тази София“ тя ще остави на мира, сиреч, без да я „отвоюва“. За сметка на другите столичани…

Впрочем не може да се отрече, че засега Манолова постигна една малка победа над Фандъкова, като успя да я вкара в обяснителен режим. Едната вика – това не е направено, другата бърза да изброи какво пък е направено. И така „битката за София“ се превърна в замеряне с разбити тротоарни плочки, „окървавени“ перки от акули по „Графа“, опашки от изнервени родители пред детските градини, вонящи отпадъци и каквото още ви хрумне.

И това, при положение че същинската надпревара още не е започнала. Направо не ми се мисли какво ни чака, когато тръгне…Ами от тази гледна точка наистина ни очаква не честно състезание за местната власт, а потоци от помия, която ще се лее върху всяка една от двете основни конкурентки. И направо ми е любопитно как след това ще се изправят пред столичани.

Още по-любопитно ми е обаче какъв пирует ще направи след изборите другарката Нинова. Все пак най-накрая тя сръчно скри БСП зад гърба (или направо под полата) на „независимата“ Манолова. И независимо от резултатите от тях в навечерието на предстоящия партиен конгрес най-вероятно пак ще се окаже „цялата в бяло“…

А ние, „софиянци в повече“, пак ще си живеем с новия стар кмет. И с нереализираните амбиции на една също „софиянка в повече“…

Драгомир Драганов