Вчера наши депутати бяха на представлението на пиесата на Бърнард Шоу, режисирано от Джон Малкович. Когато се вдигна шум около нея, поръчах да ми я намерят и я прочетох. Тя е стотина страници и се чете изключително бързо – прочетох я за един час в едно пленарно заседание в парламента. Нищо особено не е, в крайна сметка е първата пиеса на Шоу, има опити за плоски шеги с българите, показва пълно непознаване на България и Балканите общо взето, както вече казах, нищо особено. Ако не стоеше името на големия писател като автор, щеше да е една от многото посредствени пиеси, минали и заминали през театрите.
Но не само пиесата е посредствена. Вчерашната постановка показа трагично безпомощна актьорска игра, абсолютно неадекватна режисура и всеки, който е гледал снощното представление, се е уверил в това. Цялата тази драматична посредственост обаче беше превърната едва ли не в знаме от родните жълтопаветни еничари, които си умират от провинциален ориенталски кеф някой баш от голямата метрополия да дойде и да им се изплюе в очите. Е, вчера освен Малкович обаче в очите им се изплюха и българите. И настана драма, вой и вопли на бити либерали. Разбирам ги – много им се събра. Първо за пореден път загубиха избори и жалката им вариететна трупа в парламента загуби още бройки. Второ, Тръмп спечели в САЩ. Накрая народът ги наби пред Народния театър.
Е, когато Народът те набие пред Народния театър, всеки що годе интелигентен човек ще открие много дълбока символика в това. Разбира се това не важи за жълтопаветните еничари. Те нямат интелект. Ние българите обаче имаме, колкото и заради еничарската сган да са ни докарали до състояние на почти трайно оскотяване и нищета. И казваме, че повече няма да търпим! И не само казваме, но и го показваме.

Коментар на Костадин Костадинов във „Фейсбук“