Ваня Григорова, левият кандидат на „БСП за България“, прави невероятен пробив и най-вероятно ще отиде на балотаж в „синя София“.

И това при трима кандидати на десницата – Васил Терзиев от ПП – ДБ, Антон Хекимян от ГЕРБ – СДС и Вили Лилков от „Синя София“.

Как стана възможен пробивът на Ваня?

Особено като се има предвид ниската база, от която тръгва доскорошната синдикалистка – резултатът в столицата на БСП на последните парламентарни избори е повече от скромен – 35 000 гласа. 14 342 има „Левицата“, която също застана зад кандидатурата й. Общо – под 50 хиляди.

Към тази незавидна стартова позиция трябва да прибавим и факта, че лидерът на БСП Корнелия Нинова не застана до нея, напротив – що се отнася до Григорова посланията на партийната председателка бяха повече от объркващи. Зад Григорова няма мощна структура, сравнима с тази на ГЕРБ, например. Столичните червени организации са далеч от това, което бяха преди 20 години, когато Стоян Александров едва не стана кмет.

И въпреки всички това Ваня Григорова успя да накара хората и медиите да говорят за ляв пробив в дясна София.

Често успехът се дефинира по формулата – точен човек на точното място в точното време. Но съвсем не е толкова лесто да се изчисли този точен човек за даденото място.

Ваня Григорова обаче се оказа такъв човек за левицата.

Тя е автентично ляв човек, разпознаваема, с широко известна обществена позиция. Знае се години назад какви позиции е заемала. Освен това е хубава, енергична жена с магнетичен поглед, а личната харизма е нещо много важно в политиката. С „ляв произход“ – в биографията ѝ пише, че е работила като чистачка в училище и във верига за бързо хранене, за да може да се издържа докато следва.

Тя е самонаправил се човек, тръгнал от низините – истински ляв политик, пример, че с труд, постоянство и упоритост всичко се постига. Зад нея не надничат милиони, няма неясно как придобити имоти, съмнителни приятели, нито се е радвала на привилигировано детство.

Всичко това са плюсове за един кандидат на левицата.

И не е чудно, че тя дърпа листата за общински съветници, получавайки по-голямо доверие от нея.

Клиповете й, посланията й в кампанията също бяха адекванти – насочени към хората, от които търси подкрепа. Тя говореше на обикновените, работещи столичани, против олигархичния модел, но не срещу конкретни лица. А това е и заявка за бъдещето й, каквито и да са окончателните резултати в столицата.

Григорова изпълни със съдържание клишето, че по време на кампания един политик трябва да стисне хиляди ръце. Срещите й с избиратели бяха главно в работническите квартали на столицата, а не в претенциозния и лъскав център.

Нищо такова – за точен човек на точното място, не може да се каже за основните й опоненти. И затова не е чудно, че и Терзиев, и Хекимян се представят под нивото на листите си. В политическата практика това е сигурен знак, че кандидатът е неправилно подбран. Защото по замисъл той трябва да дърпа листата.

Отдалече започналата, още от лятото, медийна кампания на Васил Терзиев не успя да елеминира главния му „дефект“ – тежкото ДС минало на цялото му семейство. Колкото и рано да бе обявен като кандидат-кмет, времето не стигна, за да оглади тези твърде остри за столичния десен избирател ръбове. Столицата и друг път е гласувала за бивши комунисти – не е никаква тайна, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е такъв. Но той успя да изгради биография на алтернатива на „комунистите“ и така успя. Защото София е наричана „синя“ не заради някакви дълбоко вкоренени у жителите й десни възгледи. А заради антикомузма и все още неотишлото си разбиране, че той е гаранция за проевропейски и атлантически курс.

Да, Терзиев е твърде млад, за да е бил комунист. Но той няма никаква известна обществена позиция, която да го дефинира въобще като политик. Опитите му да говори срещу ДС само влошиха ситуацията, защото българинът – все едно син или червен, не обича деца, които се отричат от родителите си.

Ореолът му на успял бизнесмен също се оказа недостатъчен, за да го направи новият безспорен победител на полето на политиката. Защото претенциите на Терзиев и силите зад него са точно такива – той да олицетворява това ново, което ще дойде на смята на „овехтелия и изтъркал се“ ГЕРБ. Но за целта Васил Терзиев трябваше да отвее конкуренцията две към едно още на първи тур, както го направиха някога Софиянски и Борисов. Нищо такова няма да се случи.

Още по-зле стоят нещата с кандидатурата на Антон Хекимян. И той е абсолютно неавтентичен за партия ГЕРБ. За капак и кампанията му беше неубедителна, гражданите видяха само, че бързо учи наизуст и смело декламира с бляскав поглед. Но това е силно недостатъчно, за да убедиш дори само гласоподавателите на ГЕРБ да излязат и да те подкрепят.

Нищо чудно, че гласоподавателите на ГЕРБ не са очаровани от Хекимян. Той им бе спуснат в последния момент, при това никой никога не беше чул от него да заема обществено значими позиции. Активът на партия ГЕРБ едва ли е скъсал по три чифта обувки да обикаля София надлъж и нашир с него в кампанията. Защото излъчването на Хекимян за кандидат-кмет този актив възприема като вот на недоверие към себе си.

И ето така – с неподходящи кандидатури в сложно време в „синя София“ стана възможен пробивът на червената Ваня Григорова.

Коментар на epicenter.bg