15.10.2019 | 12:45
Лицемери, сър! Или как големият расизъм назидава малкия
Английската футболна федерация си има огромни вътрешни проблеми и чрез България отклонява вътрешното напрежение
Трима души бяха арестувани за тежък расизъм в мач между Челси и Тотнъм тази зима. Нов голям скандал имаше и през лятото, когато халфът Пол Погба бе обиждан в социалните мрежи. “Всички в “Манчестър Юнайтед” сме отвратени”, реагира клубът му. И други тъмнокожи играчи бяха обиждани.
“Манчестър Юнайтед” определено има от какво да е отвратен – най-вече от собствените си привърженици, които водят класациите по арести заради расизъм. Следват феновете на “Милуол”, “Лестър” и т.н. “Нещата стават все по-лоши” – тези думи са съвсем отскоро на първия чернокож футболист в историята на “Челси”, Пол Кановил. И не говори за стадионите в България, а на добрата стара Англия. Освен всичко това английски хулигани се биха помежду си в София, дрогираха се, пикаеха в женски тоалетни. Преди три дни безчинстваха в Прага, полицията използва сълзотворен газ.
В Истанбул пък турските футболисти след гол във вратата на Албания козируваха наредени в редица. С този жест подкрепиха нахлуването в Сирия. Новината не бе отразена широко. “Спортен позор!”, написа “Гардиън” за мача в София. Наистина ли това е позорът?

Днес е ден за хули по България. Расистки изстъпления на двама-трима лумпени на националния стадион станаха повод страната ни да влезе в британските и световните новини. В следващите часове скандалът може да стане и политически, защото на грозните сцени реагириха и английски политици.

Сценката е ясна – сбутаната в ъгъла на географията България е ксенофобска и расистка държава, а толерантните цивилизовани англичани са жертви и много възмутени.

За кой ли път сега на българското общество ще бъде насаждана вина, а към футбола ни с омерзение ще погледнат и хора, които не се интересуват от него. Именно те трябва да бъдат осведомени в подробности за случилото се снощи, защото нито един морализатор няма да се престраши да им разкаже. Феновете на футбола няма да намерят кой знае каква новина в следващите редове, те са предназначени за по-широкия кръг читатели.

Най-напред да започнем оттам – има ли у нас екстремисти по стадионите? Отговорът е: да, има. Справя ли се властта? Не. Флиртува ли тя с тях?

Да, агитките се ползват за протести, контрапротести, зулуми … 

Имало ли е друг пък расистки изпълнения на трибуните? Да. Расизъм имаше и на мача България – Косово в началото на лятото. Всичко дотук е истина. Ако картинката ви се изясни и вече знаете кое е черното и бялото в скандала, може да спрете да четете. По-любопитните и търсещи информация хора може да продължат да четат.

Прояви на расизъм има по стадионите на почти всички държави, затова ФИФА и УЕФА полагат неимоверни усилия да се справят с бедата.

Такива има и в самата Англия. Трима души бяха арестувани за тежък расизъм в мач между Челси и Тотнъм тази зима. Нов голям скандал имаше и през лятото, когато халфът Пол Погба бе обиждан в социалните мрежи. “Всички в “Манчестър Юнайтед” сме отвратени”, реагира клубът му. И други тъмнокожи играчи бяха обиждани. “Манчестър Юнайтед” определено има от какво да е отвратен –най-вече от собствените му привърженици, които водят класациите по арести заради расизъм. Следват феновете на “Милуол”, “Лестър” и т.н.

“Нещата стават все по-лоши” – тези думи са съвсем отскоро на първия чернокож футболист в историята на “Челси”, Пол Кановил.  И не говори за стадионите в България, а на добрата стара Англия.

Тази пролет Черна гора бе наказана заради расистки изстъпления на трибуните в мач именно срещу Англия. На този фон дойде през септември и срещата на британците срещу България на стадион “Уембли”. Затънали в собствени и чужди прояви на расизъм, домакините следяха тогава, както и в други мачове по-рано, да няма нови. Български фен бе изведен от трибуните. Не му бе повдигнато обвинение, нито бе доказано какво точно е направил. Но на бдителните стюарди им се е сторило, че “проявява дискриминация”. Мачът свърши, а предстоеше нов с България, именно снощният в София. Затова цял месец английски медии и техните футболни деятели се питаха ще има ли нови прояви на расизъм в балканската държава.

Извадиха на показ стари такива инциденти в Българя, които, както стана ясно, ги има не само тук, но навсякъде по света.  За английските медии темата е като нашата “Реформи в правосъдието” – древна и злободневна, непрекъснато се търсят лоши и добри герои. След първия мач до втория, цял месец България бе обвинявана, че е расистка, а ние отвръщахме, че не сме.

Инцидентите снощи дойдоха на този фон. При цялото нагнетено напрежение, при очакванията за изстъпления, при ясния факт, че и чуждите медии, и съдиите на мача ще ни дебнат, няколко фена вдигнаха като хитлеристи ръце. И облякоха фланелки с провокативни надписи. После кротко си тръгнаха.

Да ви прилича на нагласена цялата работа? На провокация, дошла в подходящия момент? Днес премиерът Борисов и министърът на спорта Красен Кралев поискаха оставката на президента на БФС Борислав Михайлов.

Качествата и управлението на Михайлов са отделна тема. В случая важното е, че снощните изпълнения приличаха на провокация точно срещу него – да се изложим пред света, да няма къде бившият вратар да бяга. А светът, тоест английските медии, това и чакаха – да докажат по-ранните си твърдения, че българите са безскрупулни расисти.

Наш фен разказа пред bTV след мача, че е говорил с английски запалянко.  Гостът обяснил, че английската футболна федерация си има огромни вътрешни проблеми и чрез България отклонява вътрешното напрежение.  Но ясно е, че този човек няма да бъде чут. Родната присъда е “Изложихме се пред чужденците”, без да си даваме сметка какви точно са тези чужденци.

Освен всичко това английски хулигани се биха помежду си в София, дрогираха се, пикаеха в женски тоалетни. Преди три дни безчинстваха в Прага, полицията използва сълзотворен газ.

В Истанбул пък турските футболисти след гол във вратата на Албания козируваха наредени в редица. С този жест подкрепиха нахлуването в Сирия.

Новината не бе отразена широко. “Спортен позор!”, написа “Гардиън” за мача в София. Наистина ли това е позорът?  Ние нашите проблеми си ги знаем. Но не, не те са позорът.

Искрен Вълчев

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране