Европейската прокуратура стартира с огромни очаквания от българското общество, обясни тя, като уточни, че институцията е призвана да брани интересите на бюджета на ЕС. Според нея постепенно тя започва да работи и по по-значими случаи.

„Надяваме се поне там да се случват по малко по-добре нещата. Надяваме се външният контрол да сработи. Всеки външен контрол, всеки мониторинг е добре дошъл“, категорична бе тя.

Георгиева коментира и случая от миналата седмица, когато стана ясно, че бившият кмет на Варна Иван Портних е обвиняем по дело на Европейската прокуратура. Освен него, обвинение е получил и бившият областен управител Стоян Пасев, както и двама служители от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

„Към датата, когато са подадени сигналите – началото на 2021 г., Европейската прокуратура все още не функционира. Затова и ние, и други журналисти подадоха сигнал до АФКОС, ОЛАФ – европейските служби, които са призвани да се грижат за финансовите интереси на ЕС. Тези институции също са провеждали собствено разследване, каквото впоследствие е направила и Европрокуратурата. С тези технически детайли бихме могли да обясним забавянето“, посочи експертът.

Тя не изключи и възможността в случая тук да е имало „спирачка“:

„Европейската прокуратура не е изцяло съществуваща във вакуум, отделна среда извън българската действителност. Тя ползва за разследване капацитета на МВР и следва да си сътрудничи с български институции. Ако в тях има определени зависимости, ако в тях има определени условности, които ги възпират от това да си свършват ефективно работата, може да се дължи известно забавяне“.

По случая виждаме сътрудничество на български институции на различни нива, които съвместно са изградили един сюжет, за да измамят ЕС, за да получат 8 млн. за финансиране на т.нар. рибарско пристанище, което в последствие се вижда, че е било планирано за пристанище за круизни лодки и яхти, поясни Лора Георгиева. По думите й със сътрудничеството и на МС, и на Морска администрация, и на Общината документално е създадено едно пристанище, което не е съществувало, за да се подаде документацията за кандидатстване. Всички жители на Варна знаят, че това е било морски плаж, тесен и див, изтъкна специалистът.

„На практика в края на 2016 г. със съдействието на държавата документално е създадено това пристанище, за да се подадат документи за финансиране и такова в крайна сметка да се получи. Към момента то не съществува като пристанище, за там варненци се шегуват, че „само патета могат да плуват““.

Тази схема е създадена със съдействието на българските институции и то на най-високо ниво, категорична бе Георгиева и добави, че има 2 решения на МС, които на практика правят възможно осъществяването на това виртуално пристанище, за което ЕС дава пари уж да се реконструира.