Мафията е печелила до 1,5 млрд. евро годишно от схемата на границата, пише австрийският всекидневник Der Standard.

В публикацията за монополизирането на една от най-натоварените сухопътни граници в света се съобщава за вноса на отровни храни, голяма част от които са достигали и до европейския пазар. Посочени са и подробности за схемата, която според изданието е ръководена от Ами – Размиг Чакърян, който през годините се е ползвал с протекциите на Борисов.

Препечатваме текста на „Der Standard“, който е публикуван под заглавието „Мафиотски схеми по българската граница“:

При управлението на бившия премиер Борисов контролът по източната граница с Турция е бил частично приватизиран. Замърсени с пестициди храни са влизали в ЕС.

Кафявият японски бръмбар и белокрилата плодова мушица не бива да се допускат в ЕС. Всеки ден около 2500 камиона, натоварени с плодове, зеленчуци и всякакви други стоки, преминават през българо-турската граница Капитан Андреево към ЕС. Камионите първо се дезинфекцират, разтоварват се, стоките се проверяват, вземат се проби и след това отново се товарят в камионите. Но въпреки че контролът е отговорност на БАБХ, тук години наред частни фирми са печелили много пари. Граничният пункт Капитан Андреево е известен за хората и като „златния гьол“.

Така парите, които трябва да отидат при българската държава, са потекли в частни джобове. Превозвачите е трябвало да плащат за дезинфекция на стоката, като само товаро-разтоварната дейност е струвала 250 евро. Отделно е трябвало да плащат и такси за проби за пестициди и за паркинг. „Искали са до 750 евро на камион“, казва Иван Христанов, зам.-министър на земеделието при реформаторското правителство на Кирил Петков, което дойде на власт миналия декември и разкри схемата.

Министерството на финансите изчислява щетите от корупцията на границата на 2500 евро на час или почти 22 милиона евро годишно. По непублични данни до 1.5 милиарда евро на година е оценката на службите за финансовия интерес на мафията от всички източници през „Капитан Андреево“.

Според документите на Христанов от последните години проверките са продължавали средно по 6 минути, което не е достатъчно за вземане на проби. През 2020 г. броят на отчетените лабораторни изследвания надхвърля капацитета на лабораторията – до 38 на сто, а през 2021 г. между 25 и 211 на сто. Това означава, че само през 2020 г. и 2021 г. най-малко 25 700 тона плодове и зеленчуци не са били правилно контролирани.

Лимони, изпратени обратно

„Сега, когато държавата си върна контрола над границата, много повече лимони и чушки биват връщани обратно, отколкото през предходните месеци“, обяснява Христанов. През 2022 г., когато наследничката на „Интерпред Еврологистик“ „Евролаб 2011“ все още е отговаряла за границата, е бил отказан внос само са 6300 тона зеленчуци и плодове. Христанов смята, че тези превозвачи със замърсени с пестициди или с вредители плодове и зеленчуци са имали стимул да предложат подкуп на инспекторите, и по този начин да минат границата. Смята се, че само през първото полугодие на 2022 г. 65 000 тона плодове и зеленчуци, внесени в ЕС, са с наднормени нива на пестициди, казва Христанов. От януари до май 2022 г. са внесени 110 000 тона, които не отговарят на стандартите. За последните десет години общото количество се оценява на 410 000 – 440 000 тона.

Когато премиерът Петков инспектира границата през май, установи, че кабелите на камерите не отиват никъде – така че няма записи какво се е случило през последните години. През месец май, зам.-министър Христанов успя да върне контрола на храните обратно в ръцете на държавата. „Евролаб 2011“ вече няма право да разтоварва. Но компанията заведе дело срещу държавата и Върховният административен съд първоначално отсъди в нейна полза.

В момента се провеждат някои процедури. Съдебната система в България обаче се смята за подкопана от интересите на частни лица и партии. Всемогъщият главен прокурор Иван Гешев, довереник на Борисов, може да насочи или отмени буквално всяка процедура. Твърди се, че трите жалби от „Евролаб 2011“ са се озовали при председателя на Върховния съд Георги Чолаков, сочен за един от хората на Гешев.

А правителството на Петков беше свалено от коалиционния му партньор през юни, само след шест месеца в управлението. Христанов е убеден, че партията му „Продължаваме промяната“ е била прекалено ефективна срещу мафията и това е причината да се търси възстановяване на старите условия. „Десет години по-рано те имаха институционален и политически щит около себе си“, казва той. Всъщност още през 2019 г. Антикорупционния фонд изпрати сигнали до финансовата инспекция и прокуратурата за незаконните операции на граничния пункт. Но от финансовата инспекция писаха, че нямали достатъчно административен капацитет да се провери това. А прокуратурата отказа да образува досъдебно производство, защото „нямало достатъчно данни за престъпление“.

„Ние първи успяхме да премахнем тази престъпна структура и да осветлим системата“, каза Христанов, който иска да продължи да се бори, въпреки че е под полицейска охрана и е имал смъртни заплахи. Имало е и опити за подкуп на новото ръководство на БАБХ, за да остане бизнесът на границата непокътнат. Изтече аудиозапис, в който бившият шеф на БАБХ се е опитал да даде на настоящия шеф „документ“ в плик.

Според Христанов групата, която е печелила от цялата система, включва около 30-50 души в агенциите и 50-60 души извън тях. „Мъжете на върха имат коли за 200 000 евро и могат да си позволят къща на езерото Комо. Купуват си Ролс-Ройс така, както си купуват тениски“, описва „бизнесмените“ Христанов.

Много неща ще зависят от това кой ще дойде на власт в България след изборите на 2 октомври и дали ще може да се създаде независима съдебна система. Решението дали замърсени с пестициди стоки ще могат да влизат в ЕС вече косвено лежи в ръцете на българските избиратели.