„Аз се опитах да се откопча, за да мога да сляза при него, защото беше сам долу и никой нищо не правеше. Не успях. И лодката стоя, стоя, стоя. А мен ме държат във въздуха. И аз крещя отгоре и нищо не мога да направя. И лодката тръгна в съвсем в обратната посока. Тя не знаеше къде е детето. И като махах по-усилено вече да видят, с идеята да видят къде е и вече започнах да го губя от поглед и аз продължавам да стоя горе.“

Това разказа по bTV Мария Данева, майка на загиналото при инцидент в Несебър дете. Ден след нещастния случай ясно, че нито една институция в държавата не контролира напълно този вид съоръжения.

По думите ѝ двата колана са се скъсали за секунди и детето въобще не се е задържало горе.

„На Несебър сме всяка година, откакто се е родило детето. На едно и също място, защото е много хубаво там. От три години, откакто детето направи пет, само ги гледа и им се радва. И всяка година ни моли да го качим. Миналата, по-миналата година говорихме, че още е мъничък, въпреки че там пише от 3 години нагоре. Би трябвало да е безопасно“, казва Мария Данева.

Тя разказва и как се е случило нещастието.

„Качиха ни на лодката. Ние бяхме издигнати горе. На каква височина не мога да кажа, но бяхме доста нагоре. Не знам на колко метра“, уточни тя и допълни, че детето е било много изпълнително, през цялото време се е държало за въжетата и е разглеждало. Държеше се и само си мърдаше очичките, за да разглежда колко е красиво и да се радва, че най-после е горе. И колко е хубаво морето, и как ще ходи на „Слънчев бряг“ на лунапарк вечерта“, припомня си жената.

„Аз се опитах да се откопча, за да мога да сляза при него, защото беше сам долу и никой нищо не правеше. Не успях. И лодката стоя, стоя, стоя. А мен ме държат във въздуха и да ме свалят. И аз крещя отгоре и нищо не мога да направя. И лодката тръгна в съвсем в обратната посока. Тя не знаеше къде е детето. И като махах по-усилено вече да видят, с идеята да видят къде е и вече започнах да го губя от поглед и аз продължавам да стоя горе“, казва Мария Данева.

„Дойде един джет и го качиха, а мен продължават да ме държат горе. След като ме свалиха, исках да ме закарат там или поне да звъннат, за да могат да знам какво е състоянието на детето. Лекарката, която беше на плажа, се опита да направи всичко възможно. Аз стоях при нея през цялото време с каквото мога да помагам, докато дойде линейката, защото тя доста закъснява. После казах, че трябва да дойде друга линейка, която е реанимационната линейка, сега закъснява още повече“, обяснява майката.

„На мен никой не ми се е представил. Никой не е дошъл да ми каже фирма или имена. Нито съм се е разписала, където и да било, за да видя някакъв документ. Абсолютно нищо – нито ние нито ни е проведен инструктаж, нито сме разписвали каквото и да е“, допълва тя.

„По принцип аз съм видяла в сайта, че е подходящо, че е безопасно за деца над 3 години. За едно преживяване, при което съм решила, че той вече на 8 и може да се качи. Че е голям, достатъчно голям, след като е разрешено на деца от 3 години. Моето дете го няма. Какво е справедливост? Никой не може да ми го върне. Просто искам да се знае това, което се е случило“, завършва разказа си майката на загиналото дете.