На 1 септември ще се навърши една година, откакто Станимир Стоилов се завърна в Левски в качеството си на старши треньор. За краткото време опитният специалист успя да сглоби отбор, преборил се за първи трофей след болезнено 13-годишно чакане. Успоредно с победите и загубите на терена обаче, клубът продължава да се бори с проблемите от финансово естество, а бившият селекционер на България и Казахстан предупреди „сините“ привърженици, че се задават тежки 12 месеца, ако не се намерят нови инвеститори и спонсори, готови да поемат издръжката на 26-кратните шампиони. Пред „Труд“ Стоилов говори за всичко постигнато дотук, както и за притесненията му за бъдещето на 26-кратните шампиони.

– Г-н Стоилов, само след дни се навършва 1 година, откакто се завърнахте в Левски. Каква е разликата с онзи отбор, който заварихте тогава, във вашите очи?
– Случиха се доста промени оттогава – като футболисти, начин на игра, начин на работа. Има разлика и тя е видима. Този отбор сега спокойно надиграва съперниците си на „Георги Аспарухов“, а тези от долната половина на класирането почти не създават положения на нашия стадион. Предстои този отбор да се научи да печели по-уверено мачовете с водещите клубове. Стигнали сме под върха, трябва да продължим да играем като равен с равен с лидерите.

– Сега преобладава позитивното настроение и оптимизъм, но преди година ситуацията бе коренно различна. Колко сериозно бе положението тогава и това ли бе най-трудната ситуация, в която сте изпадали като треньор?
– Не, не смятам. Когато имаш големи цели, ситуацията винаги е трудна. За мен не представляваше огромна трудност да променя Левски. Може би от дистанцията на времето сега тази мисия ми изглежда, че не беше трудна. Промени се донякъде и ситуацията в клуба, промени се отношението към отбора, плащанията към футболисти и щаб, това беше изключително важен ангажимент, за да може да притискаме играчите да растат. Иначе бюджетът е същият, не сме правили драстични промени, а само подменихме играчите. На моменти дори сме и под бюджета от този от преди година.

– За този период успяхте да превърнете „Георги Аспарухов“ отново в крепост, след като преди това „сините“ трудно печелиха у дома, а редица отбори се снимаха пред таблото за спомен. Каква е рецептата?
– Виновниците за това някой да се снима на „Герена“ е спортно-техническият щаб начело с треньора и оттам надолу по веригата. Случиха се прекалено много глупости през тези 13 години, при това с много пари, амбиции и желание. Стигна се до това да се развали всякакъв авторитет и имидж на клуба, а последната година наистина беше катастрофална за Левски, който бе във футболен и финансов фалит.

– Спечелихте ли си нови врагове след завръщането си в Левски?
– Мисля, че да. Но когато става въпрос за Левски, всичко което съм вършил е било в името на доброто на клуба. Няма някой, който да е бил несправедливо посочен от мен. Врагове не се плаша да създавам, но те са такива в техните очи, в моите очи са хора, които не могат да помогнат на Левски или които нямат място около клуба. Но пък най-много врагове си създадох в нашите противници, щом започнахме да побеждаваме. Това се случи, което е добре.

– Има ли идея, която не успяхте да реализирате за тази една година, но все още ви стои в главата?
– Да, има такава, най-вече да подобря игровия стил на отбора. Имаше мачове, в които продължаваме да залагаме изцяло на резултата и победата, такава беше ситуацията. Щом стигнахме до пълни пътеходи в секторите на нашия стадион, а и не само, от това по-добра оценка няма. Но е факт, че играчите прекалено бавно се развиват откъм индивидуални качества, трябва по-бързо да го правят. Навикът да помнят и да мислят все още им бяга. Играят повече с душа и сърце, отколкото с главата, а ако съберем и трите ще видим един наистина добър Левски.

– Заради ранния старт на сезона футболистите почти не са почивали, крие ли своите рискове този сгъстен цикъл?
– Моето мнение е, че това е перфектният цикъл. Рискът е, ако след 11 месеца футбол, както е тази година, не се получи минимална пауза от 30 дни за футболистите. Затова сме пуснали официална молба към БФС и Лигата, а желанието ни е първенството да приключи до 30 ноември, за да може играчите да имат едномесечна пауза. Специално футболистите на Левски 11 месеца играеха и тренираха, а националите имаха едва 3-4 дни почивка през лятото, което е лека пауза и не дава възможност за възстановяване от насъбралата се умора. За да може организмът да е готов за следващи 11 месеца работа, трябва да получи пълноценна почивка от около 30 дни. Иначе има опасност след време при натрупване на умора да се стигне до серия от травми. Официално сме пуснали нашето предложение първенствата и турнирите да приключат до края на ноември.

– Очаквате ли да получите упреци заради това предложение, след като вече бяхте атакуван за решението да отлагате мачове?
– Като гледам, не сме само ние с отложените мачове. Още февруари, когато бяхме далеч от каквото и да е класиране за Европа, казах, че евроучастниците ни трябва да получат възможност да си променят и нагласят програмата, за да представят България по най-добрия начин. Всичко, което сме поискали във футбола, след време се оценява като правилно. Така бе и преди 15 години, когато исках добри терени и осветление. Времето ще покаже кой е крив и кой е прав, но аз не се притеснявам, че някой ще ме атакува, защото това е футболната истина и не съм я измислил аз. Виждаме, че така се провеждат първенствата в топ 5 на Европа, но има и 30-40 дни пауза през лятото. Трябва да правим същото. У нас не можем да играем декември, януари и февруари, защото нямаме условия. Ако имахме, аз съм за непрекъснат сезон от август до юни, даже да се играе по Коледа и Нова година, когато е най-гледаемото време. Затова и в Англия има такъв интерес около мачовете в този период на годината, защото хората или са пред телевизорите или са в родния си град заради празниците.

– Има ли някакъв по-генерален извод, който си направихте след реванша с Хамрун за себе си?
– След реванша общо взето ми се потвърди това, което говоря от първия ден. Левски в четирите евромача изглеждаше отбор, който бе напълно равностоен във всеки един от тях, а в тези срещу малтийците стояхме с една идея по-добре от тях. Повтори се версията, че Господ е много футболно справедлив. През цялото време открито обявявах, че има неща, които трябва да се променят и изчистят. Дойде футболният Господ и удари левскарите точно, когато не заслужаваха. Но това са последствия, които се натрупаха през годините. Неслучайно загубихме 3 финала и титла на „Герена“. Същият този футболен Господ ни даде много, повече, отколкото заслужаваме, но ни взе по най-болезнения начин сега, защото не променихме много от нещата. Опитваме се да отлагаме истината за Левски. На терена тя се вижда, не можеш да го скриеш, но другата истина все още не е казана цялата. Затова футболният Господ наказа Левски. Ако Хамрун бе по-добър от нас, ок, но ние загубихме почти без голови ситуации. Това беше моментът, в който се видя, че нещо не е както трябва в клуба. Всеки трябва да си даде сметка какво точно е свършил и какво върши в този период. Опитваме се да елиминираме кърлежите, които нападат Левски.

-Не бяха малко критиките след отпадането. На какво ги отдавате – вдигнахте летвата с отстраняването на ПАОК и успеха за Купата или бе удобен момент за атака?
– Нямам проблеми с критиките. Особено когато е футболна. Когато е на лична основа, тя е жалка и смешна. Всеки има право да си каже мнението за Левски, когато има резултати и когато няма. Аз също съм го правил, когато не съм бил в клуба. Футболната истина е лесно да се види на терена, но някои хора са слепи. Аз съм най-големият критик на Левски, няма по-голям от мен. Подчертавам, че бюджетът ни е същият, какъвто беше и преди година. А с такива бюджети чудеса не се очакват. Не казвам, че ако е по-голям, ще има чудеса, но играем така, както искат левскарите. Футболно Левски се отлепи от дъното, въпросът е докъде ще стигне надграждането. След финала за Купата подчертах, че не обещавам надграждане, ако си спомняте. Затова съм твърдо убеден,че освен футбола, трябва да си изчистим и другите проблеми и те да се кажат. Трябва да се каже кой какви дългове е натрупал на гърба на клуба.

– 13 години липсваха трофеите, сега предстои финал с Лудогорец и потенциален втори такъв в рамките на няколко месеца. Може ли триумф в четвъртък да заличи разочарованието от отпадането в Европа?
– Не, двете неща са много различни. Трябва да си направим изводите от отпадането, въпреки че срещу Хамрун ни липсваше късмет и завършващ удар най-вече. Суперкупата е витринен трофей, който Левски трябва да направи всичко възможно да спечели, за да може на фона на липсващите отличия да добави още един. Наясно сме със силата на противника, но и с нашата. Ще играем, за да спечелим. Но този тим вече е в историята, след като върна отличията след 13-годишно чакане. Може би това е и отборът, спечелил трофей с най-ниския бюджет на Левски в най-новата история на клуба.

– Досега Пламен Андреев пазеше в турнирните двубои у нас, на него ли смятате да разчитате във финала и докъде стигна развитието му?
– В опита си да постигаме резултати и успехи се стараем да даваме възможност на младите. Левски няма бъдеще, ако не създава свои кадри и не ги продава. Това е едното, другото е да намираме нови спонсори и инвеститори. Като футболен човек съм задължен да давам път на младите. Така беше и при предния ми престой тук. Засега Пламен се справя на добро ниво, въпреки че е на крехка възраст. Очаквам да има и лъкатушене, но за момента се справя изключително стабилно. Нямам намерение да взимам чужденец на този пост, така че младите вратари трябва да получат повече шанс. Сега е добър момент Пламен да получава повече възможности, защото нямаме евромачове и някакви големи изпитания. Ако той издържи като психика, а и другите млади, не виждам причина те да не получават шанс. За мача със Суперкупата още не съм решил, сега на дневен ред стои гостуването във Враца.

– Билал Бари нямаше нито едно попадение при завръщането ви, а днес е прословут рефренът „едно, две три – Билал Бари“. Как успя да си извоюва мястото и любовта, при все, че през годините е имало други нападатели, по-добри от него, които не са се задържали, а и не са си спечелили тази любов?
– Бари работи много в тренировки и мачове. Той е непримирим в единоборства, движения, борба. Затова получи моето доверие. Естествено, опитваме се да подобрим завършващия му удар и последното докосване. Това става с бавни темпове, но той напредва. Старае се много. Той трябва да работи още, за да си реши проблема. И преди съм казвал, че взимаме играчи, които имат разрешими проблеми и работим в тази насока. Да, Левски има нужда от още по-силен централен нападател, той се старае и затова получава тези шансове. Далеч съм от мисълта, че Бари е оправдал…че това е централният нападател на Левски. Но той се старае, работи, за да подобрява качествата си на терена и да запази позицията. Знаете, че Левски винаги е имал силни играчи на този пост, затова и някои от тях са легенди на клуба.

– И тъй като темата е една година от завръщането ви в Левски, за финал къде виждате Левски след 12 месеца?
– Иска ми са да кажа на супер място като шампион, но ситуацията, която е в момента…виждам го като тежка година във всякакво естество – финансово и спортно-техническо. Да не използвам и по-силни думи. В последните месеци Левски спечели изключително много пари, което показва, че бизнес моделът е успешен, за такива приходи вероятно клубът не си е и мечтал. Но старите задължения, които чистим от слабото управление в предишните години, не ми дават никакво основание да казвам, че Левски ще процъфти. Всички тези впечатляващи приходи отидоха за стари задължения и глупости, правени през годините, изключвайки заплатите, които плащаме сега. А в момента Левски генерира суми за месец, с които някои отбори се издържат цяла година. Затова исках с идването си да покажем кой какви дългове е трупал, какви разходи е правил, за да няма прикриване и да няма спасители в кавички. Всички тези, които си тръгнаха с ореол на спасители, трябва да им върнем лентичката и да покажем цифрите, които сътвориха за Левски. Ако не чистихме през тази година ангажименти към глупостите, правени от неграмотност от хора и ръководители, клубът можеше да е преполовил задълженията към НАП и да виждам светло бъдете. Така че тези спасители в кавички го потопиха и не виждам светло бъдеще. Затова чертая година на битка, в която ще можем да покриваме заплати и режийни разходи, но не и да направим европейски отбор и да имаме нов стадион, каквато ми е мечтата, ако нещо не се промени в оставащите месеци. Трябва да се намерят нови постъпления, спонсори, инвеститори, това е пътят. Феновете направиха и невъзможното Левски да е на повърхността, всичко това се дължи на тях и на парите на спонсорите, но това не е достатъчно заради задължения от слабо управление. Феновете виждат само победите, раздаването, добрите и слабите страни на един мач, но монетата има две страни. Не можем да продължаваме по този начин, както казах на срещата във вторник. Ако не намерим решения на проблемите си, вървим към фалит, но не футболен. Отлагането на проблемите, води до задълбочаването им.