Ако бях букмейкър, вече щях да съм организирал поредните залози. Но не на спортна тематика, а по един много конкретен въпрос – кога точно ще се скарат Манолова и Нинова? Малко след местните избори или непосредствено преди тях?  Политическата логика съветваше, че това следва да се случи поне след 27 октомври. Но явно двете дами не се стърпяха. И бившите „другарки в борбата“ тръгнаха на междуособна битка още преди това.

Засега поне това е нещо като „студена война“ между тях. Нинова уж подкрепя Манолова, но май много често взеха да се разминават в предизборната ѝ кампания. Пък и внезапно социалистите обявиха, че тя не е „независим кандидат, подкрепен от БСП“, както обикновено гласеше тяхната любима формулировка, а някакъв „граждански представител“, зад когото партията застава.

На свой ред Манолова не спря да обяснява, че от четири години е напуснала партията и че приема „рамото ѝ“, ама то не е единственото. Защото зад нея заставали и „много други политически сили“, включително и от т.нар. „градска десница“. С което като че ли умишлено демонстрира подценяване на подкрепата на БСП.

Другото, което е видно (или направо очевидно), е сериозното разминаване между Корнелия и Мая по темата за финансирането на предизборната кампания. След като поизпразни партийната каса, Нинова, поне в София, явно се е концентрирала да осигурява пари само за „нейната“, т.е. на БСП, листа за общински съветници. И сякаш подхвърля на Манолова – като не я щеш, оправяй се с парите си сама.

Ама Мая май се оправя. Ако е вярно, че вече е изхарчила около 2 млн. лева за кампанията си, при това с тържествените клетви, че ще взима само „чисто финансиране“, направо се чудя колко ли милозливи и щедри са тези „граждани и малки фирми“, които я спонсорират.

Защото досега не съм видял богата кампания без богати спонсори. Само дето се питам – срещу какви ли обещания от потенциалната кметица… Взех силно да се опасявам, че вследствие на „студената война“ между Нинова и Манолова битката за кметския стол в София ще завърши с резултат като от мача ни с Англия. И да се питам поне две неща.

Първо, ще има ли въобще и „второ полувреме“, т.е. балотаж с участието на Мая? И второ, колко оставки ще бъдат поискани, както направи министър Кралев към „незаменимия“ Боби Михайлов?

Май отговорът на втория въпрос е по-лесен. Защото вероятният провал в София няма да е единствен за БСП – чакат я такива и във Варна, Русе, Велико Търново, Пловдив и кой знае още колко областни центъра. А ако добавя, че ГЕРБ силно навлиза и в по-малките общини, доскоро „крепости“ на БСП, какво ли още ни чака?

Ами моята прогноза е, че след 27 октомври ни чака, поне в БСП, едно „трето полувреме“, ако се върна на аналогията ни с мача с Англия. И то ще бъде не по-малко интересно.

Т.е. след като провали битката не само за София, но и за основните областни центрове, Нинова ще бъде изправена пред следващата, още по-трудна за нея – да оцелее като председател на партията. Хич няма да е лесно.

Манолова ще възстанови членството си в БСП. И колкото и да изтъква уж уставни пречки, току-виж някои местни партийни организации я издигнат и за кандидат за председател на столетницата.

Че какво пък – в България всичко е възможно. Щом Нинова от деец на СДС внезапно „олевя“ дотолкова, че да стане зам.-министър на Овчаров, после да бъде прокудена от поста от Станишев, след това да стигне и до най-високите равнища в партията, какво пречи на Манолова да стори същото?

Още повече че вътрешнопартийната опозиция само чака сгодния момент, за да катурне Корнелия. И той ще дойде, поне според мен, още непосредствено след местните избори.

А ГЕРБ и премиерът ще гледат отстрани позорището на лявата старица и само ще се кефят…