Бързо ускоряващият се мобилен интернет и смартфоните предизвикаха истинска революция в областта на поднасянето на новините и разрушиха бизнес моделите на много новинарски организации през последните 20 години, което доведе до спад в приходите, до съкращения и до поемане на контрола от една компания върху друга.

Масовата миграция на рекламите към американските технологични гиганти, като Facebook, Google и Amazon, засегнаха постъпленията, докато повече от половината от населението на света сега има достъп до новини чрез интернет връзка.

Дали обаче хората наистина ще плащат за новини?

Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката казва в годишния си доклад за дигиталните новини, че повечето хора не биха плащали за онлайн новини и че през последните шест години има само малко увеличение на съотношението на хората, които искат да плащат за това.

Дори сред онези, които плащат, има така наречената „умора от абонамента“ – мнозина са отегчени от това, че от тях се иска да плащат за толкова много различни абонаменти. Много хора ще предпочетат да плащат за филми или музика вместо да плащат за новини. Така че някои медийни компании ще пропаднат.

„Няма индикации, че мнозинството от хората са готови да плащат за онлайн новините, въпреки че мнозина признават, че информацията в интернет е често пъти поразителна и объркваща“, казва Ник Нюман, старши научен сътрудник в Института на Ройтерс.

„Някои от най-големите марки вече показаха, че са способни да привличат голям брой платени абонати, но пътят напред ще бъде осеян с повече предизвикателства за други“ собственици на медии, допълва той.

Въпреки че много новинарски организации ограничават безплатния достъп до информации и някои отчитат увеличаване на дигиталните абонаменти, има малка промяна в съотношението на хората, плащащи за онлайн новини, като изключим ръста в периода в САЩ между избирането на Доналд Тръмп за президент и неговото встъпване в длъжност през 2016-2017 г.

В Съединените щати онези, които плащат за новини онлайн, вероятно са висшисти и заможни – вестниците „Ню Йорк таймс“, „Уолт стрийт джърнъл“ и „Вашингтон пост“ се справиха добре в цифрово отношение.

Остава си обаче фактът, че около 40 процента от новите дигитални абонаменти на „Ню Йорк таймс“ са за кръстословици и готварски рубрики, казва Институтът на Ройтерс, като се позовава на статия на „Вокс“.

Във Великобритания около една трета от анкетираните казват, че избягват новините заради Brexit. Хората, гласували за излизане от ЕС, заявяват, че са избягвали новините, защото те ги натъжават, и допълват, че не могат да разчитат, че новините са верни. Тоест във Великобритания не е имало увеличаване на интереса към новините в резултат на Brexit.

Netflix, Apple и Amazon

В момент, когато се борят за повече приходи, новинарските организации са изправени пред нарастваща заплаха от доставчиците на услуги в света на шоубизнеса като Netflix, Spotify, Apple Music и Amazon Prime.

„В някои държави също така е възможно да настъпва умора от абонаментите, като мнозинството от хората предпочитат да харчат ограничения си бюджет за развлечение (за Netflix или Spotify) вместо за новини“, казва Нюман в доклада.

„Не е изненадващо, че новините са доста назад в списъка в сравнение с други услуги като Netflix и Spotify – особено за по-младата половина от населението“, допълва той.

Запитани какъв медиен абонамент ще изберат, ако имат възможност само на един за следващата година, едва 7 процента от хората под 45 години казват, че ще изберат абонамент за новини. Докладът на Института на Ройтерс показва, че 37 процента ще предпочетат онлайн видеото, а 15 процента – онлайн музиката.

Новинарските агрегатори (компютърна програма, която интегрира новините от множество новинарски източници в интернет) също изчакват удобна възможност за действие: Apple News плюс предлага единичен абонамент за достъп до някои топ издания, включително „Тайм“, „Атлантик“, „Ню Йоркър“, „Вог“, „Уолстрийт джърнъл“ и „Лос Анджелис таймс“.

Това може да лиши издателите от пряка връзка с потребителите, ограничавайки информацията, с която те разполагат, за да направят целевото рекламиране по-ефективно и по-полезно.

„Въпреки по-големите възможности за платено съдържание е по-вероятно осигуряването на повечето комерсиални новини да остане безплатно за употреба, да бъде зависимо от нискодоходното рекламиране, да е един пазар, в който големите технологични платформи ще държат повечето карти“, казва Нюман.

„Тогава надпреварата за внимание ще бъде по-ожесточена, а журналистическата репутация ще бъде по-изложена на риск и диверсифицираните потоци на приходи и умните стратегии ще бъдат от най-критично важно значение за оцеляването“, допълва той.

БТА