Всички текстове, засягащи „македонски език и идентичност“, отпаднаха от доклада за напредъка на Северна Македония, който бе приет от Европейския парламент (ЕП) в сряда.

Коментарите в тази посока минаха в комисията по външни работи на ЕП, когато българските предложения за поправки бяха блокирани с помощта на унгарски евродепутати, близки до премиера Виктор Орбан.

Сега обаче за отпадането на формулировките „македонска идентичност“ и „македонски език“ постигнаха съгласие трите най-големи политически сили в Европейския парламент – ЕНП, С&Д и Обнови Европа.

България приветства заличаването на препратките към „македонския език и идентичност“, а македонският премиер Християн Мицкоски продължи с провокациите към София и коментира, че България иска да унищожи македонската нация.

Годишният доклад на Европейския парламент (ЕП) за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет с 461 гласа „за“, 121 гласа „против“ и 107 „въздържал се“ от 689 гласували в 720-местния парламент на пленарно заседание днес в Страсбург.

В резолюцията директно се подчертава и опасността от „Сръбски свят“, който подкопава суверенитета на Северна Македония и региона“, отбелязва БГНЕС.

„България е силен глас в Европа“

„Със своя резолюция върху доклада за напредъка на Република Северна Македония (РСМ) Европейският парламент не позволи той да бъде инструментализиран за целите на вътрешнополитическия дебат на една държава-кандидат за член“, коментира министърът на външните работи Георг Георгиев.

Той благодари на „лидерите на политическите партии в България, на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, на премиера Росен Желязков, на българските евродепутати, на представителите на всички партии, които с усилията си са направили така, че да бъдат чути разумните аргументи“.

„Защото не бива да се позволява един подобен доклад да излиза извън обхвата на компетентностите на ЕП, нито един законодателен орган не може и не трябва да тълкува теми, свързани с научна дискусия. Ако допреди няколко седмици темата беше използвана и в нашия вътрешнополитически аспект, за да се обвинява правителството във външнополитическа неактивност, то в момента това, което направихме, и съм щастлив като български външен министър, е фактът, че България като силен глас в Европа е способна да изразява мнение, да отстоява общоевропейски позиции, изтъкна Георгиев. И тогава, когато всички сме единни, успяваме в онова, което важно, съществено и прагматично“, посочи Георгиев.

Мицкоски: България иска да унищожи македонската нация

Македонският премиер Християн Мицкоски коментира, че България блокира европейския път на страната му.

„България блокира Македония по европейския път. Но тази блокада нито започна днес, нито ще завърши днес. Тя започна още от 1990 г., когато България направи жест и ни призна като държава (15 януари 1992 г. – бел. ред.), но не и македонските език, народ и нация, в момент на страшните войни в бивша Югославия, безпаричие и проблемите ни с Гърция. Ясно ни е, че те имат ясен дневен ред и план и че искат да унищожат македонската нация и идентичност“.

„Политиците ни още тогава трябваше да видят, че България има съвсем различна цел и скрити намерения. Дали тезата, че времето работи за нас е правилна – историята ще покаже. Факт е, че днес България работеше срещу нас“, добави Мицкоски.

Той смята, че сега Европа може да види пред какви предизвикателства е изправена Северна Македония.

„Благодаря на приятелите от ЕС, които ни помогнаха и ни помагат, които все още вярват в нашите ценности, като част от европейското семейство. Няма да ви разочароваме. Ще се опитаме да доближим страната до ЕС, защото членството на моята родина в ЕС не е просто цел – то е необходимост. Борбата е и ще бъде трудна, но аз съм готов. Ние сме малка държава, но с голямо сърце. Не ме интересува никаква политическа кариера – няма нищо по-важно от македонските интереси. Няма да позволим да се случи ново предателство и да се отклоним от македонските интереси, и това е обет, който ВМРО има в своя код. Уважаваме нашите съседи, но без те да ни уважават – нищо няма да постигнат“, посочи Мицкоски.

Това е първият доклад за напредъка на Република Северна Македония по европейския ѝ път за последните три години.

Проектодокладът за напредъка на страната по пътя към ЕС предизвика напрежение в България заради наличната в него формулировка „македонски език и идентичност“.

Република Северна Македония подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна членка през декември 2005 г.

Македонските власти от месеци провеждат силна дипломатическа кампания. Засега тя няма реален успех, а страната им бе разделена по пътя към ЕС от Албания, която вече започна преговори.

Управляващите в Скопие на този етап отказват да изпълнят основното изискване за започване на реални преговори за членство в ЕС – вписването на българите в конституцията.