В България има политици, които, въпреки курса на управляващото мнозинство, ориентиран към Брюксел, са готови да работят с Русия. Това заявява в интервю за ТАСС посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова.

„По-голямата част от българските политици и правителството следват курса на Брюксел и не проявяват интерес към възстановяване на отношенията с Русия. Но има партия „Възраждане“, Българската социалистическа партия (БСП), партия „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) и други политически и обществени обединения, които се явяват проводници на здравия разум. Заедно с тях отбелязваме празници от нашата обща история. Надяваме се, че заедно с тях ще отбележим достойно и 80-годишнината от победата във Великата Отечествена война“, заявява Елеонора Митрофанова.

„Възраждане“ и БСП имат депутати в настоящия парламент. Партията на Костадин Костадинов е с 35 народни представители. А БСП-Обединена левица е с 20 депутати. Соцформацията дори е една от политическите сили, с които ГЕРБ в момента преговаря за общо управление.

Всъщност, и третата спомената от Митрофанова партия – АБВ (на Георги Първанов и Румен Петков), официално е част от коалицията БСП-Обединена левица.

Без официални контакти

Митрофанова подчертава, че въпреки юбилейната годишнина от двустранните отношения, през 2024 г. България и Русия са преживели година без официални контакти.

„Изминалата година беше много наситена. Едно от ключовите събития беше 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. На официално ниво не отбелязахме тази дата, но благодарение на обществени организации бяха проведени две научни конференции – в София и Москва, с участието на учени, политици и общественици. Тези форуми позволиха да се анализира изминатият път и да се определят бъдещите задачи“, заявява тя.

Съдбата на паметниците

Митрофанова изрази удовлетворение, че обществени организации в България полагат усилия за запазване на паметниците, посветени на общата история на двете държави:

„В България има много паметници, посветени на Руско-турската война от 1877–1878 г., около 580 монумента. Освен това са издигнати 180 паметника, свързани с освобождението на България от Червената армия заедно с българското опълчение през Втората световна война.“

Относно съдбата на паметника на Съветската армия, който беше демонтиран под претекст за реставрация, Митрофанова изрази съжаление за действията на местните власти.

„Надяваме се, че ще бъде намерено подходящо решение за тази ситуация. Но в крайна сметка това е въпрос, който засяга самите българи“, заключава посланичката.

***

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта „От мястото на събитието предава AI“.

Източник: Epicenter.bg