Новината, която дойде от „Газпром“ преди ден, продължава да е обвита в пълна мъгла и мълчание от страна на властите у нас. Засега единствено сухата официална информация се прокрадна в немалко медии, но изглежда управниците ни или са стъписани и не знаят как да реагират, или тепърва ще ставаме свидетели на влошаваща се ситуация, чиито размери и последствия все още никой не смее да прогнозира открито.

И така: „Газпром експорт“ уведоми официално българските власти, че смята да прекрати транзита на газ по Трансбалканския коридор, по който се доставя газ за Турция. Това ще стане съвсем скоро – от януари 2020 г., а първото съобщение е на американската агенция Bloomberg. Българската министърка на енергетиката Теменужка Петкова е потвърдила, че е получено такова писмо, а лаконичният й коментар е, че България си запазва правото да се обърне към арбитражен съд, за да получи дължимите до 2030 г. транзитни такси. Петкова е добавила, че българските власти ще предприемат тази стъпка, ако втората тръба на „Турски поток“ не мине през България, съобщи БНР.

Вярно, договорът ни с руския газов гигант е до 2030 г., но се прекратява 10 години по-рано, защото съседна Турция вече няма интерес от тръбата, която й доставя синьо гориво през България, при положение, че си има собствена – „Турски поток“, който ще заработи догодина. Русия също няма интерес от този транзит, тъй като смята да спре да използва Трансбалканския газопровод през Украйна, Румъния и България заради доставките по „Турски поток“. Съгласно договора обаче, „Газпром експорт“ е длъжна да плаща транзитни такси на България, дори и да не ползва капацитета на тръбата до 2030 г. съгласно клаузата „Пренеси или плати“ (ship or pay).

Компенсациите – слаба утеха

Интересно на какво разчитат нашите управляващи след този, меко казано, „студен душ“, който им се изля? Защото по-важният въпрос от самите такси е ще тече ли въобще руски газ към България? „Южен поток“ Борисов го погреба безвъзвратно, а „Турски поток“, който се надяваме да мине през страната ни, е с неясна съдба. Като капак идва друга голяма загадка, на която никой не дава отговор: за разлика от договора за транзит, който е до 2030 г., договорът за доставка изтича на 31 декември 2019 г. Това са две различни тръби и два различни договора. Едната е доставка за България, другата е за Турция, Гърция, Македония. Още преди години руснаците поискаха да се махнат връзките между двете тръби, да се изчистят количествата и да не се смесват. Договорът за доставка, подписан между „Газпром експорт“ и „Булгаргаз“ през 2009 г., изтича на 31 декември 2019 г. Водени ли са въобще преговори за анекс или нов договор? И какъв е резултатът? Тези въпроси повдигна в интервю за сайта „Епицентър“ бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ и на „Булгаргаз холдинг“ ЕАД Любомир Денчев. А след като експерт от неговия ранг не е в час със случващото се, какво да очакваме от всички останали?

Очевидно страната ни попадна в „небрано лозе“ от пословичната сервилност и глупост на Борисов и хората му. Помним как навремето Европейската комисия каза, че „Южен поток“ не отговарял на изискванията на Третия енергиен пакет и даде България на съд за нарушение на европейското право. И България послушно закри този проект за 60 млрд. м3 газ. После дойдоха двама сенатори от САЩ и бетонираха позицията на Брюксел, който пък се оказа послушен пред американците. Сега Европейската комисия зае становище, че отново въпросният Трети енергиен пакет не допускал изграждане на транзитни тръбопроводи без наличие на няколко източника на доставка и газохранилища, за да имало „пазар“ и котировки на цена на газа. За капак Европарламентът усилва санкциите срещу Русия.

Този път обаче Русия е безкомпромисна – иска твърди гаранции от „господарите ни“, за да мине нова тръба през България. Така отчаяният опит да се „закачим“ за „Турски поток“ също удря на камък. Подобна „благословия“, за каквато настоява Москва, ЕК не дава. А след като липсва разрешение от Европейската комисия, няма и какво да се стори. България „принадлежи“ на ЕС и се подчинява на неговите закони. Най-доброто, което българските представители могат да направят, е да питат Европейската комисия кой и как ще снабдява територията ни с газ и да отстоява интереса ни. И щом ЕК ще вземе решение, да го предостави писмено. Защото всичко друго е в сферата на фантазиите и добрите пожелания. Както впрочем се случи и с прехваления Бойков хъб.

Нека сега нашите управници си търсят компенсациите не от Русия, а от НАТО, Брюксел и Вашингтон, макар прекрасно да разбират, че няма да ги получат. То не бяха санкции, заплахи, предизвикателства и надменно поведение. Е, няма как да очакваме руснаците да ни обичат и да наливат пари „във врага“.

Апокалиптичен сценарий

Трудно ни е дори да си представим какво ще се случи с българската икономика и с всички потребители при най-негативния сценарий, ако нищо не се договори и останем без газ от догодина. А опасността изглежда напълно реална. На първо място, ще бъдем принудени да купуваме синьо гориво на свободния пазар по цени, които са доста по-солени. А това означава главоломно поскъпване на всичко по веригата. Означава масови фалити, защото едва ли има родни предприятия, които биха оцелели при подобен удар. Да не говорим за хората.

Евроатлантическите ценности обаче ще триумфират. Защото тогава ще се отвори мечтаната за техните приносители „ниша“ за доставка на американски втечнен газ. Само че май такива като Цветанов, Борисов, Паси и Поптодорова ще трябва да вадят тубите за пренос, щото и за него сме се докарали до под „кривата круша“. Не, не е смешно. Страшно е на фона на все по-неприкритата агресивна политика на Вашингтон. Примери ли искате? Към Индия – няма да купувате петрол от Венецуела! Към Турция – няма да купувате С-400! Към Германия – няма да строите „Северен поток 2“! Към България – няма да строите „Южен поток“, нито пък „Турски“. Налагаме мита на китайския внос! Налагаме мита на европейския внос на автомобили! Налагаме нови и нови санкции на Русия, която си позволява да води суверенна политика и да не се подчинява…

Същото безцеремонно поведение и откровен рекет на САЩ виждаме и по отношение на „Северен поток 2“. Докато заинтересованата Германия успя да устои и даде отпор на по-слабите държави в ЕС, днес е изправена пред далеч по-трудния натиск от страна на Вашингтон. А че той дирижира политиката на съюза, съмнение няма, след като се видя, че Европейският парламент с подобаващо мнозинство гласува за спиране строежа на газопровода. При това с нова остра резолюция, в която се обявява, че Русия „вече не може да бъде стратегически партньор на ЕС“. Независимо, че по всякаква пазарна логика заплахата от евентуални санкции на САЩ заради „Северен поток 2“ противоречи на нормите на международното право.

Но да се върнем към тукашните ни проблеми с руския газ. От дистанцията на последните десетина дни след визитата на Дмитрий Медведев в София, изглежда пасиансът взе да се нарежда. Провалът от разговорите е очевиден, както и резилът от безпосочното бръщолевене на Борисов след тях. От този поток на мисълта ще се запомнят само увеселителните лафове „спасиба галяма“ и „нема да се плашите, сме сила голяма“ (по повод закупуването на новите ни изтребители). Както и фамилиарното обръщение на „ти“, придружено с дърварско потупване по ръката. Има ли още някой нормален в България, който да не е разбрал, че нашичкият прехвален кормчия не става за нищо? Ако не се осъзнаем, жална ни майка… Тепърва ще берем горчивите плодове от тази недалновидна политика, прокарвана години наред.