Преди пет години лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за първи път загуби избори. В надпреварата за президент неговата номинация Цецка Цачева беше разбита от Румен Радев.

Тогава за неуспеха той заложи оставката на правителството си. Днес нямаше какво да заложи.
Борисов вече понатрупа доста загуби. Днес с голяма доза увереност можем да кажем, че Борисов никога повече няма да спечели каквито и да е избори. Дори това да е надпревара за шеф на пожарната в Банкя.

Преди две години коалицията Борисов-Пеевски изглеждаше неразбиваемо вплетена в държавата. Тя решаваше кой да просперира и кой да бъде „опраскан” през институциите. Изглеждаше, че това ще продължи вечно. Изглеждаше…

Преди копоите на Борисов и Пеевски да нахлуят в президентството. Без значение от оценката ви за мандата на Румен Радев, едно мисля, че няма как да се отрече – без реакцията на президента от лятото на 2020 г. коалицията на Борисов и Пеевски още щеше да си управлява необезпокоявана. Не защото Радев е направил нещо кой знае какво институционално. Но неговата реакция на народния гняв изпълнил улиците на София и градовете на страната даде необходимата емоция и увереност в хората, че могат да съборят мутрите.

И ги събориха.

Сбогом, Мутро!

Беше ужасно скъпо да стоиш начело на държавата ни. Похарчихме 12 години от живота си. Хиляди разбити човешки съдби, смачкани хора, превзети бизнеси, убити мечи. Но пък има някакво странно удоволствие в това да знаеш, че тази страница е затворена.

Но разбира се още дълго ще плащаме цената на тези дълги години престой на Борисов в обществения живот на страната ни. Принизяването на публичното говорене, издигането и утвърждаването на елементаризма, години наред отрицателен подбор за ключови обществени позиции. От този капан няма да се излезе лесно. Но ще се излезе.

Излизането няма как да мине и без понасянето на справедливото наказание. Убеден съм, че не е далече времето, в което ще можем спокойно да определяме Борисов за престъпник, защото ще бъде осъден от българския съд.

А историята. Тя го осъди вече.

Чао

Автов: Мирослав Иванов

   Източник: miroivanov.com