Налице е политизация на образователната система. Вижда се много ясно една йерархична структура, в която отгоре надолу се спускат партийни назначения. Това трябва да бъде пресечено. Училищната система трябва да бъде напълно надпартийна, неполитизирана. За това трябва да работим всички, заяви служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков в интервю за тв „България on air“.

На въпрос къде са партийните назначения министърът отговори:

„Те се виждат доста лесно, ако се погледне кога началниците на районните (вероятно има предвид „регионалните“ . бел. ред.) управления на образованието, вместо да се занимават с учебната дейност, ходят по партийни сбирки, организират учители да ходят на срещи с избиратели и други такива дейности, които не са част от образователната ни система. Това, в известен смисъл, някои хора бяха приели, че е нормално. Аз лично го смятам за напълно неприемливо. И оттам трябва да променим и самата култура – какво е приемливо и какво не е приемливо в нашето образование днес“.

В момента текат проверки в регионални управления на образованието и по този въпрос министърът коментира, че все още е рано да се говори за установени нередности и ще коментира, щом те приключат.

„Те са комплексни проверки, гледаме как е управлявана системата. Ако всичко е било наред, да не се притесняват колегите. Но ако се окаже, че има проблеми, разбира се, може да има смени и в тази система“, предупреди той.

Картата на висшето образование

В петък МОН публикува за обществено обсъждане Карта на висшето образование и днес министърът коментира видното от нея. От думите му стана ясно, че има приемственост между решенията на предишния министър – Красимир Вълчев – и неговите възгледи за развитието на системата: например по въпросите за целенасоченото намаляване на общия прием на студенти, вкл. на този по направления с „пресищане“ от специалисти на пазара на труда, например „Икономика“ и „Администрация и управление“; насочването чрез финансови стимули към специалности, при които имаме недостиг, например инженерни.

„Тя (картата) ни показва къде се намираме във висшето образование. През последните години има доста изменения. Например само за последните 5 г. имаме намаление на броя на приеманите студенти от 49 900 на 37 100, т.е. с около 1/4, 26% общо намаление на приеманите студенти в първи курс. Интересното е, че това намаление е доста неравномерно по различните професионални направления. Например в „Икономика“ то е повече от три пъти, в „Администрация и управление“ е повече от четири пъти, в „Туризъм“ е повече от 2,6 пъти. С други думи, има професионални направления, в които реализацията беше ниска и през последните пет години ние решително сме намалили броя на приеманите студенти. Това е в резултат на стратегически решения – стратегията за развитие на висшето образование, 2015 г., след това 2020 г. С други думи, системата почна да се балансира по отношение на професионалните направления“.

По въпроса за предприетите от предишния екип на МОН мерки за осигуряването на специалисти в области, където има недостиг, проф. Денков каза:

„Един проблем във висшето образование е липсата на кандидат-студенти в някои много важни специалности, примерно по-тежките инженерни, математика. Няма кандидати, а ние имаме нужда от специалисти в икономиката. Няколко типа мерки бяха предложени през последните години. Примерно държавата да поеме таксите за обучение на тези студенти, (бяха обособени) приоритетни направления, защитени специалности. Също така в тази посока е и решението да могат да се сключват договори между работодатели, висше училище и тези специалисти, така че да може да им се плати даже и таксата. Тук идеята е точно такава – да се дадат стипендии на деца с добър успех, горните 10 или 30%, има два варианта, които след това да отидат точно в тези инженерни специалности, за които има дефицит. Тоест да осигурим качествени студенти в тези качествени специалности“.

Той отбеляза, че картата опровергава схващането, че е много лесно да се завърши висше образование в България.

„Числата казват нещо съвсем различно – отбеляза министърът. – Практически във всички висши училища, с много малко изключения по някои направления, завършват около 50% от приетите студенти в първи курс. Тук говорим както за водещи университети, като Софийския университет, така и за други, които са по регионите. С други думи, нашите преподаватели не са се примирили с идеята, че всеки, който влезе, трябва да завърши. В СУ 2014 г. са приети 4 353 студента, от тях са завършили през 2019-а само 2 029, тоест по-малко от половината. Подобни статистики има и за другите висши училища“.

Твърде много университети

Едва ли някой не е чувал репликата, че в България има твърде много университети.

Картата обаче разкрива много по-детайлно картината и очертава проблемите, а това е път към избистрянето на решения.

„Много често се казва, че в България има твърде много висши училища – 52 на брой. Вижда се много ясно на картата, че всъщност не България, а София има много висши училища. Ако погледнем каква е статистиката, от 52 висши училища 27 са в Югозападния регион на планиране, тоест това е София и Благоевград, повече от половината. Ако погледнем другите региони за планиране, освен, че в Северозападния имаме само две висши училища и те са в района на Плевен, т.е. знаете колко на северозапад е Плевен, ще видим, че има дефицит на висше образование в югоизточния регион – около Бургас, което е донякъде изненадващо.

Защо е важно това?

Защото с годините това означава, че младежи трябва да напускат тези региони, за да учат висше образование другаде, и след това те не се връщат обратно, или голяма част от тях не се връщат. Това е особено изразено в северозападния регион. Там от завършващите ученици само 1/5 от студентите, които след това продължават да учат, продължават да учат в този регион. Останалите 4/5 отиват да учат в София, в Плевен, в други региони. Сами си представяте, че от тях по-голямата част не се връщат изобщо. Натрупано в годините това означава, че ние продължаваме да обезлюдяваме този регион, защото хората нямат висше образование“, каза министър Денков.

Анализирайки резултатите, той е стигнал до заключението, че трябва да бъде открито висше училище в Северозапада.

„Взирайки се в числото средно за страната – че имаме 52 висши училища, ние изпускаме, че още по-големият проблем е, че имаме региони без висши училища, както е Северозападният. С други думи, ние трябва едновременно да решаваме три проблема. Първият и най-спешният е да се направи обсъждане на национално ниво какво висше училище ние откриваме в Северозападния регион. Това просто трябва да стане, ако не искаме този регион да продължи да се обезлюдява. Ако преди 20 години бяхме открили висши училища там, сега картината щеше да бъде друга“, заяви той.

На въпрос какво трябва да е това висше училище той каза, че не е готов да даде отговор, но той би дошъл при обществено обсъждане за това каква е най-голямата нужда от специалисти. „И тук имам предвид не само бизнеса, а и администрацията, учителите, медицинските сестри. Според мен трябва да се подготви висше училище, което да обхване всички основни направления, за което трябват специалисти в областта, така че те да бъдат обучавани наблизо, да могат да си пътуват събота и неделя и да се връщат обратно по родните си места, съответно да останат да работят там“, изложи визията си проф. Денков.

Според него вторият основен въпрос е какво да се направи с многото висши училища в София. Той смята, че изходът е окрупняване:

„Трябва да се направи окрупняване. Аз съм решителен противник на силовите методи – за сливане на висши училища. Трябва да се намерят стимули, така че те да влязат в консорциуми и постепенно, работейки заедно, да бъдат окрупнени, защото всички биха могли да имат полза от това, да бъдат по-видими в международните класации, да вършат на по-високо ниво качествена научна дейност и т.н.“.

„Отново заедно“

По програмата „Отново заедно“, която предвижда държавата да осигури безплатни почивки в български курорти за 30 хил. ученици и учители, министърът поясни, че учениците ще са 27 хил., а останалите – педагози. В текста й е заложено педагогическите съвети да подбират участниците. Министърът обаче съветва: „Ако имате възрастови групи, които дълго време са отсъствали, по-добре е да отидат тези деца, които са загубили най-голяма част от контактите помежду си, за да могат да понаваксат с материала, за да могат да се видят, да поиграят заедно, да се социализират. Има достатъчно изследвания и на ЮНЕСКО, и на психолози, на психиатри, че тази липса на социални контакти се отразява много тежко на децата. Това е периодът, в който те се развиват като хора в контакта с другите деца около тях“.

Той очаква първите заявки към края на месец юни, началото на юли.

Сега, въпреки че вече могат да подават документи, училищата са доста ангажирани с националните външни оценявания – обясни той и допълни, че те „трябва да свършат вътрешна работа, да вземат решение педагогическите съвети, да намерят туроператори – три оферти. От тези три оферти с решение на педагогическия съвет да изберат една. Едва след това могат да представят документите в МОН. Реалистично очаквам първите заявки в началото на месец юли. Ще видим какъв е интересът. Аз съм умерен оптимист, че ще си свършим работата“.

План за възстановяване и устойчивост

В Плана за възстановяване и устойчивост увеличаваме средствата за образование и наука със 165 млн. лева по няколко проекта, каза още проф. Денков.

Първият е създаване на национален STEM център в София, където да се квалифицират учителите, които преподават природни науки, технологии, математика.

Вторият проект е свързан с подпомагането на 20 професионални гимназии, които ще послужат като хъбове регионални за професионалното образование в цялата страна. Това е доста сериозна инвестиция, посочи министърът. Тези професионални гимназии ще си вдигнат нивото и те ще подпомагат професионалното образование в съответния регион, обясни той.

„Имаме също подпомагане и на младежките центрове по региони. Практически ще покрием цялата страна, ще увеличим средствата и ще направим национален център в София, който да координира тази дейност в страната.

Имаме и увеличение на средствата за изследователските университети. Това също е задача, по която сме напреднали много. Следващите една, две седмици ще качим методиката за подбор на изследователските университети. Осигуряваме финансиране за следващите пет години за тези университети“, обеща министърът.

Той отправи и молба към следващия министър на образованието:

„Предстои да представим резултатите от анализа на училищната система. Ще се опитаме не само да кажем какво трябва да се направи. По-важно е, че ще се опитаме да дефинираме как да се направят нещата. Ако бих помолил нещо следващия министър, то е да погледне този анализ. Вероятно би му бил от полза“.

ОffNews.bg