Парадоксално, но факт – Слави Трифонов успя да компрометира пропорционалната избирателна система и хората все повече не искат да гласуват. „Продължаваме промяната“ зави надясно и освободи мястото в центъра, „Демократична България“ работи в коалиция с БСП. Румен Радев е в остър конфликт с ръководството на излъчилите го социалисти и с хората на Кирил Петков и Асен Василев, които пък издигна самият той. На целия този абсурден политически фон ГЕРБ има шансове да излезе от изолация след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври.

Всички тези неочаквани промени се случиха само за няколко месеца.

„Слави Трифонов постигна целта си, колкото и невероятно да звучи. Нищо, че част от депутатите му го напуснаха и подкрепата за ИТН намаляваше с всеки изминал вот – коментира пред „168 часа“ политологът Юрий Асланов. – Успя да дискредитира пропорционалната избирателна система. Хората вече не виждат причина да гласуват за партии. Може и да не си го е поставял като конкретна цел, но ефектът е такъв.“

Цената обаче е прекалено висока за Слави – ИТН се срива непрекъснато и има вероятност да изпадне под чертата на предсрочния вот. „Партията успя да си спечели незавидния статут на основен виновник отново да стигнем до избори“, коментира Елена Дариева, управител на социологическата агенция „Насока“.

От друга страна, от повече от 5 години, когато внесе 800 000 подписа за референдум за мажоритарна избирателна система, шоуменът не спира да повтаря, че имаме нужда да гласуваме за личности. И днес все повече изглежда, че избирателите не харесват и не подкрепят формациите. Според Асланов би било оздравително да се въведе двукамарен парламент.

Аргументира се с факта, че в момента партиите черпят силата си от безконтролността на Народното събрание. Създаването на горна камара, която да проверява законопроектите и решенията, ще може да упражнява надзор върху работата на депутатите по думите на Асланов.

Разбира се, за това е необходимо свикването на Велико народно събрание, за което няма консенсус на този етап. „Иначе ситуацията, на която сме свидетели от миналата година, ще продължи, докато пред урните не се яви нито един избирател“, добави политологът.

Според данните на социолозите на 2 октомври се очаква ниска активност, което е в интерес на формациите с твърди ядра, докато тези, които разчитат да привлекат избиратели в кампанията, може да останат изненадани от резултата. Засега проучванията сочат лека преднина за ГЕРБ, но „Продължаваме промяната“ им диша във врата.

За разлика от миналата година, когато от ПП заявиха, че ще водят десни политики с леви методи, днес нещата изглеждат различно. Полека-лека Кирил Петков и Асен Василев се озоваха в десния спектър. „Така освободиха центристкото пространство и там се настани ГЕРБ“, коментира Андрей Райчев пред БНР.

Харвардците, които по презумпция са близки до “Демократична България”, изземат тяхната реторика, но не в посока комунизъм – антикомунизъм, а срещу руската политика. И това им донесе позитиви.

„От формация, която не успяваше да се справи с множеството кризи, „Продължаваме промяната“ се превърна в жертва на статуквото и успя да обърне низходящия тренд, в който беше от февруари 2022 г.“, заяви Елена Дариева.

ПП се разграничи от президента, с когото бяха в един отбор миналата година. Но конфликтът на Румен Радев с Кирил Петков и Асен Василев бледнее пред този с Корнелия Нинова и обкръжението й.

Битката между двамата е въпрос кой да управлява лявото пространство, въпреки че формално генералът има още 4 години и половина на „Дондуков“ 2. В това време той не може да заема позиции в политически структури, но ще има възможност да подготви бъдещото си участие.

В посока формиране на друго ляво извън БСП в неделя (7 август) в София стартира дискусия на т.нар. Лява платформа „Прогрес“. В нея откриваме познати лица, които са опозиция на Корнелия Нинова или са от други гравитиращи към това пространство фигури. Според тях БСП не е лява, а истинската левица е невидима за обществото.

Сред изказалите се са дъщерята на Георги Пирински Ана, проф. Искра Баева, както и Мая Манолова, която бе част от столетницата преди години.

Не е ясно доколко Румен Радев ще подкрепя тази платформа, но е сигурно, че има отношение към тематиката, след като избра трима социалисти в служебното правителство – Крум Зарков, Весела Лечева и Явор Гечев. Конфликтът му с Корнелия Нинова ще обърка избирателите на БСП.

„Тя направи соцпартията хомогенна и дисциплинирана, лесна за управление, но намали симпатизантите й. Целта е Корнелия Нинова да е председател. Запътили са се към бариерата“, коментира Андрей Райчев. Според него за левите остава избор между Стефан Янев и Костадин Костадинов.

Те няма да отидат при ГЕРБ, който се опитва да прокара идеята за свое участие в евро-атлантическо правителство. Това може да привлече всички, които се страхуват, че България може да напусне ЕС и НАТО.

Предизборните кампании и последвалите ги резултати често променят сериозно предварителните нагласи, така че след 2 октомври можем да бъдем отново изненадани от политиците и техните решения.

Коментар на Сима Владимирова/“168 часa“