Десет милиарда лева са отписани и несъбираеми вземания от Националната агенция за приходите за периода от 2017 до 2020 година, обяви служебният министър на финансите Асен Василев, цитиран от БНР.

Други 9,9 милиарда лева са трудно събираеми, но приходната агенция ще направи всичко възможно да възстанови поне част от тях в хазната, допълни той.

Голяма част от възможностите за преструктуриране на разходите в бюджета вече са използвани, заради което полезният ход на служебния кабинет е повишаване на събираемостта. Това е изводът за състоянието на държавната хазна, обобщен от министър Асен Василев:

„Нашата основна задача в следващите два месеца е да подобрим работата на приходните агенции, така че да им повече средства в бюджета. И доколкото е възможно без законодателна власт, да сменим практиките, процедурите и начините по които приходните агенции работят с фирмите“, каза министърът.

Следващата седмица ще бъдат обявени мерките за подкрепа на бизнеса, обяви Василев.

По думите му приходната и разходната част на бюджета засега вървят по план, но ресурсът за вътрешно преструктуриране на разходите вече е почти изчерпан.

От Националната агенция за приходите ще се фокусират върху събирането на вземания, които към март са на стойност 9,9 милиарда лева. Другите 10 милиарда лева от предходните три години вече са несъбираеми заради изтекла давност, обяви Василев.

14 дружества имат отписани вземания на индивидуална  стойност над 50 милиона лева, но щетата за хазната е милиард и половина лева, става ясно от данните публикувани от НАП.

Каква е възможността дължимите към март 9,9 милиарда лева да бъдат възстановени в хазната.

„Не мога да ви кажа какво очаквам, зависи от това какво имат“, каза директорът на НАП Румен Спецов и допълни:

На Спецов е възложено и да се направят проверки на публичните компании, към които е насочен сериозенобществен ресурс.

„Публичен контрол на получателите на пари по обществени поръчки, проверка от страна на НАП на големите получатели“, обеща Спецов.

Най-големият длъжник е кърджалийска фирма с над 161 милиона, като списъкът с всички вече е виден на сайта на приходната агенция. В списъка преобладават фирми от София и Пловдив.

От НАП установяват и сериозна концентрация на ресурсите на компаниите, които ползват публични средства, но тепърва се прави анализ.

„По отношение на горивата – минус 18,4 милиона, алкохол и алкохолни напитки и бира – минус 2,2 милиона, тютюневи изделия – 52,2. На другите стоки, включени в групата на акцизите – електроенергия, въглища, и там имаме изоставане. Общият размер на изоставането в акцизите е 67,4 милиона лева“, каза той.

От догодина доходите на всички митнически служители ще бъдат проверявани, а който не е съгласен с това, може да напусне администрацията, коментира Тонев. Служителите ще бъдат задължени да се откажат от банковата си тайна, за да се направи проверка на доходите им и финансовото им състояние.

В текущ план – задача номер едно е преодоляване на изоставането в събираемостта на акцизите

На въпрос дали при така активизираната събираемост ще се стигне ли до нов дълг, министърът отговори:

„Не би следвало да се наложи във времетраенето на служебния кабинет юни-юли. Въпреки това съм помолил колегите да подготвят такова издаване на дълг, в случай, че се наложи“, заяви министър Асен Василев.