След като вицепремиерът Томислав Дончев мъцна, че „чиновник от МО“ участва в раздухването на психоза и истерия с фалшиви новини, че ще бъдат отнемани деца, мнозина разпознаха в това мъцване камъче в градинката на лицето Александър Урумов.

За да не се повтаряме, само накратко припомняме основните характеристики – Урумов е шеф на пресцентъра в Министерството на отбраната, пиар на БНБ по времето на гърмежа на КТБ, кандидат за евродепутат от ВМРО, евангелист, неуморен борец срещу джендъризма и соросоидната заплаха, защитник на българското семейство от норвежките торбалани и баби яги. Поуката от вчерашния ни опус бе, че в наши дни „Бързи, смели, сръчни“ е игра за възрастни, а с Баба Яга и Торбалан днес плашат не децата, а техните родители.

След „разкриването“ на Урумов видимо бе мобилизиран ресурс в защита на чиновника. Защитна пледоария във вид на статия написа най-лиричното перо на българската публицистика Валерия Велева. Самият Урумов се появи по националните телевизии да обясни, че няма нищо общо с психозите. Държа се много съсредоточено и комуникираше изключително прецизни тези, нищо общо с яростните му филипики във Фейсбук срещу развратния Запад и джендъроидите, които дебнат нашите деца. Валерия Велева описа Урумов като „пламенен публицист, който пръв разобличи скритите капани в Истанбулската конвенция“. Това е всъщност поетически начин да кажеш, че Урумов се занимава с агресивна антизападна пропаганда, според която всички злини на България произтичат от развратния Европейски съюз и западнолиберални кръгове, които от своя страна имат за цел да премахнат в световен мащаб понятията „род и родина, семейство и чест“; стремят се да въведат безброй полови характеристики и отделни кенефи за всеки с неконвенционален джендър; освен това „соросоидите“, както е събирателното название за тези злодеи, изготвят стратегии, чрез които отвличат деца към скандинавските държави и ги превръщат насила в хомосексуалисти. И искат да легализират инцеста, педофилията, etc.

Тези пропагандни тези не са изцяло лишени от основание – по цял свят има луди и извратени хора, много от тях се опитват да институционализират и легализират странностите си, да ги превърнат в обществена норма, или поне явление, с което всички трябва да се съобразяват. По цял свят има хора, които търсят за какво да се обидят и да те упрекнат, че им нарушаваш правата. Културата на екстремна политическа коректност също роди извращения като цензура на класически произведения, огромен набор от „забранени думи“ и предписания как точно трябва да се държим един с друг. Има опити за кодификация на целия наш така наречен живот – кога имаш право да мъцнеш и да се оригнеш, кои целувки са позволени и кои терористи не са терористи, а борци за свобода! Животът не може и не бива да се кодифицира изцяло, но какво предлагат урумовците?

Предлагат ни да повярваме, че Тартюф притежава истинска религиозна смиреност, че не го вълнува материалното и че най-много от всичко на света обича мирния труд, семейството и тихото благочестие.

Ще повярваме, когато Урумов тръгне с пилигримската тояжка и скъсаната торбичка да проповядва същите работи, ама за без пари!