Парламентарно представените партии, които много държат да бъдат наричани „евроатлантически“, се занимават с всичко друго, само не и с реалните проблеми на обществото. В четвъртък, например, след няколко часови дискусии депутатите от евроатлантическата коалиция – т.е. ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ – гласуваха за това Министерският съвет и БНБ да ускорят техническата подготовка за приемането на еврото. След подобно бързане човек може да остане с усещането, че едва ли не 99% от българите стават и лягат с надеждата по-бързо да се присъединим към еврозоната. Слушайки евроатлантическите депутати, можеш да решиш, че България вече се е сдобила с нов национален идеал – да плащаме в евро, и то още утре, ако е възможно. Това коментира по БНР Петър Волгин.

Сигурно и на вас ви прави впечатление, че никой от евроатлантическия елит не отговаря на най-елементарни въпроси като тези. Как точно ще се промени животът ми към по-добро, ако вместо 1500 лева получавам 750 евро? Как точно България ще отлепи от последното място по доходи в ЕС, когато влезем в еврозоната? Защо бивши комунистически държави като нашата – от рода на Полша, Чехия и Унгария, не показват никакво желание за бързо приемане на еврото? Защо в други бивши комунистически държави като прибалтийските републики, които станаха членове на еврозоната, инфлацията е толкова висока? След като еврото е такова универсално средство за всеобщ просперитет, защо не успя да спаси Гърция от финансовия колапс? Няма отговори на тези въпроси. Или ако има, са толкова обтекаеми, че нищо не се разбира от тях.

Включително и шефовете на БНБ онзи ден се оплетоха в такива политически коректни клишета, че искрено ми стана неудобно за тях. Като сме приемели еврото, обясняваха, вече нямало да бъдем забутани в периферията, щели сме много важни да станем. Моля? Не съм забелязал държави като Швеция и Дания, чиито граждани отхвърлиха на референдуми приемането на еврото, да са забутани в периферията или гражданите им да страдат от комплекс за малоценност. Би било добре депутатите евроатлантици да поизчистят съзнанието си от догмите и да проумеят едно много простичко нещо. Благосъстоянието на едно общество и развитието на неговата икономика нямат нищо общо с това дали плащаш в евро, долари, юани, рубли или левове. Конкретната валута няма никакво значение. От значение е единствено това как си си устроил държавата. Ако хората имат възможност да работят и да изкарват добри пари, ако работниците не са експлоатирани, а бизнесът не е подложен на постоянен рекет, една тогава ще заживеем по-добре. А влизането в еврозоната няма да реши нито един от тези проблеми. Ето защо няма никакъв смисъл сега да си счупим краката, изпълнявайки командата „Бегом към еврото!“.

Сигурен съм, че идната парламентарна седмица отново ще бъде посветена на една тема, която няма нищо общо с реалните проблеми на обществото. Обаче пак ще се веят правоверни знамена и ще се произнасят речи, пропити с евроатлантически патос. Досетихте се вероятно, за предоставяне на оръжие на Украйна ще се призовава. И отново новото мнозинство в това НС – ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ – ще се наложи. Хора, които не са ходили в казарма и не знаят как се държи автомат, ще ни обясняват как трябва да изнесем всичкото си годно оръжие в Украйна. Всъщност нямам нищо против такъв трансфер, стига той да бъде лично осъществен от най-гласовитите войнолюбци. И нека най-големите любители на войната, които са толкова смели от парламентарната трибуна, лично се включат в бойните действия в Украйна. Това е най-добрият пример за евроатлантическа солидарност, нали?

А най-невежият аргумент на войнолюбците е как като си дадем старото оръжие на Украйна, още на другия ден сме щели да получим чисто ново по линия на НАТО, направо от склада щели да ни го донесат. Като слушам подобни глупотевини, се сещам как преди 20 години ни убеждаваха да се присъединим към т.нар. „коалицията на желаещите“, която под ръководството на САЩ нахлу в Ирак. Българските фенове на това нахлуване ни обясняваха как благодарение на участието си ще получим супер изгодни договори при възстановяването на Ирак и как към България ще потекат неспирни потоци от милиони и милиарди долари. Разбира се, нищо не потече насам, а супер изгодните договори ги получиха американските компании. Е, сигурно някой и друг долар са прибрали и българите, които тогава особено яростно агитираха да участваме в нахлуването в Ирак. Все пак старанието им трябваше да бъде възнаградено. Преди 20 години нормалните българи не получиха нищо. И днес няма да получим нищо. А от бързането към еврото и от пращането на оръжия за Украйна ще спечелят само елитите. Както винаги става.