Румънката Лаура Кьовеши може да не стане първият Европейски прокурор, но пък българската политноменклатура се обозначи за пореден път като вариант на мафията. Първо българският постоянен представител в Европейския съюз Димитър Цанчев се обяви твърдо срещу Кьовеши в комитета „КОРЕПЕР ІІ“, след като стана ясно, че тя е фаворит на журито по подбора измежду първоначалните 24 кандидати. Така везните в Съвета на ЕС се наклониха в обратната посока – в полза на френския кандидат Жан-Франсоа Бонер.

След това евродепутатите „ни“ Георги Пирински (БСП), Емил Радев (ГЕРБ), Неджми Али и Филиз Хюсменова (ДПС) действаха като по команда срещу румънката в европарламента. Сергей Станишев и Асим Адемов не са присъствали на заседанието, но не се съмняваме, че биха направили същото. Подкрепата за Кьовеши обаче все пак надделя и финалът остава отворен. А „нашите“ хубавци се снишават и мълчат, а „правилните“ медии избягват да им задават въпроси.

Евродепутатите „ни“ са от различни политически партии и формации, но им знаем котилото. Съгласно непреходния каламбур на Пирински те поемат вината с мезетата. Което означава, че няма как да харесват работеща европрокуратура, която да им търси вина, като ги лиши от мезета. Междувременно стана ясно, че управляващата левица в Румъния е убедила лявоцентристката десница в България да гласува срещу Кьовеши в полза на французина. Едва ли им е отнело много време да го направят.

„Свикнала съм да работя под обществен натиск и стрес. Заедно с екипа ми повиших ефективността на разследването на измамите с евросредства. Основен приоритет бе изземването на имущество. Ставаше дума за сума от 2 млрд. евро. Освен това сумата на възстановените средства скочи на 3 млрд. евро, или 10 пъти повече от преди. В съвместни операции с над 14 държави разкрихме тайни банкови сметки в други страни. Под мое ръководство разследвахме 900 държани служители, 60 от които са високопоставени“, заяви бившата директорка на румънската антикорупционна прокуратура. И заяви в прав текст, че е подлагана непрекъснато на политически натиск, като властите в страната й опитват по всякакъв начин да ограничат независимостта на съдебната система.

В ЕС – откакто премина на различни скорости, винаги се прилагат схеми, наричани за благозвучие компромис. Постоянният ни представител в Брюксел и българските евродепутати са гласували, както им е наредено – при това не от вчера.

Какви да са пратениците на страна, в която грабежът е официална политика, законът – врата в полето, а суверенът – безразличен към корупционната вакханалия?! При гостуването на Кьовеши у нас лобитата в съдебната власт се изпокараха, а главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че тя не е лицето на румънската прокуратура.

Чухме още, че „румънският модел най-вероятно дава някакви резултати, но той е далеч от това, което би могло да се приложи у нас в рамките на сега действащата конституция“. Не бил, представете си, достатъчно убедителен и имало какво още да се работи по него, „преди да стане пример за подражание и в други страни“. Оттук и обяснението на премиера Бойко Борисов защо липсват осъдителни присъди по високите етажи на властта – че у нас корумпирани политици нямало.

Е, в доклад на Европейската комисия преди няколко дни е констатирано, че 2/3 от съмнителните трансакции за пране на пари са дело на местни политически фигури, но това остава недоказано. А как да бъде доказано, щом като в същия доклад се твърди, че властите не реагират на тези сигнали?! В крайна сметка силните в Брюксел си имат свои съображения, компромис ще бъде постигнат. А ние с българския антикорупционен модел продължаваме нататък, докато грабежът си върви.