Нова книга разкрива забравени исторически факти за войводата Георги Хазнатарски.

Авторът й е български офицер, общественик, футболен деятел и изследовател на дейността на ВМОРО и ВМРО. Автор на книгите „Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски“,  „Войводата Лазар Кунгалов. Спомени“, „Войводите от Чучулигово“. Съставител с Цочо Билярски на книгата „Андон Кьосето. Одисеята на един терорист“.

Най-новата книга на Александър Радовски със заглавие „Георги Хазнатарски“ ще излезе след броени дни от печат благодарение на оказаната подкрепа от организационния секретар на ВМРО Юлиан Ангелов. Георги Хазнатарски e харазматичен деец и войвода във ВМОРО и ВМРО, той е участник в Илинденско–Преображенско-Кръстовденското въстание в Серския революционен окръг. Проучването за Хазнатарски се връща много назад във времето. Разглежда теми и процеси от общата история на Македония и България. Георги Хазнатарски е най-значимия войвода от комитското село Чучулигово. Хазнатарски е с голям ръководен опит и авторитет сред своите другари. За съжаление си отива от този свят в много решително време за македонските българи в разгара на Втората световна война. Обичан от населението, дал безценен принос за национално-освободителни борби в Македония. Александър Радовски е правнук на войводата на ВМОРО и ВМРО Тома Радовски, наричан в организацията  Томето, Томата Радовалията и Радовалиев. Той е роден през 1862 г. в село Радово, Серско.

Тома Радовски среща Гоце Делчев през 1900 г. и под негово давление последователно става ятак, куриер, четник и селски ръководител в Демирхисарско на ВМОРО.

Двамата с Лазар Кунгалов организират малка чета с район на действие поречието на река Струма и с цел – набиране на оръжие и пари за организацията. Имат равен ранг на войводи  под ръководството на Яне Сандански. Той е участник в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското  въстание в Серския революционен окръг.

През 1912 г. по време на Балканската война  участва в битката за Рупелския проход, в която четите на ВМОРО атакуват турския корпус в тил и довеждат до неговото разбиване. Участва в освобождаването на град Демир Хисар от четите на Яне Сандански и Александър Буйнов. С четите на ВМОРО е и при изтеглянето от Демир Хисар по време на Междусъюзническата война. Става телохранител на Яне Сандански в Роженския манастир заедно с Лазар Кунгалов. Подпомага повторното освобождаване на град Демир Хисар по време на Първата световна война. Участва в чета на ВМРО с войвода Георги Хазнатарски като подвойвода.

Тома Радовски е организатор и  ръководител на митница „Попови ливади“ на ВМРО в Пирин. Участва в окръжна чета на ВМРО с войвода Алеко Василев / Алеко паша / като групов началник. Димитър Дедов Илиев и Стефан Пиперката също са групови началници. Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев. През 1923 г. Тома Радовски е тежко ранен в двата крака,  като войвода на районна чета  на ВМРО в сражение с гръцки военни части до село Бурсук, Серско. Остава куц с единия си крак до края на живота си.

През 1925 г. прави отчет пред Иван / Ванче / Михайлов на организационните пари, които са на съхранение при него. Синовете му Христо, Иван и Марко Радовски също са членове на ВМРО. По време на Втората световна война се премества  в град Сяр,  подпомага като помощник – кмет на село Чифлиджик / Стримонохори /, Серско българското управление в Егейска Македония. Най-малкият му син Димитър Радовски е бирник в българската община в град Сяр в периода 1941-1944 г. През 1950 г. е интерниран от село Чучулигово като член на ВМРО. Тома Радовски е починал на 09.02.1957 г. в село Чучулигово, община Петрич. Погребан е в гроба на съпругата му Анна Радовска.