Тези дни изглежда, че бизнесът ще бъде залят с пари от правителството. Първо бяха обявени мерки за 156 млн. лева от икономическия министър Лъчезар Борисов в сряда. След това Европейската комисия пусна съобщение, че е одобрила 511 млн. евро за България за мерки, свързани с COVID-19.

И двете съобщения не отразяват много точно реалната ситуация. При внимателен поглед се оказва, че нито едните, нито другите пари са нови. 156-те милиона са всъщност стари мерки за COVID-19, които не са тръгнали още и се преформатират… в нови мерки за COVID-19. А ЕК не отпуска никакъв нов милиард за България, а просто одобрява прехвърлянето, което страната иска да направи от едни програми, към други.

Абсурдите на „Конкурентоспособност“
Всъщност ситуацията е ясна, но доста спорна и на моменти дори абсурдна. След въпроси, изпратени от „Капитал“ до Министерството на икономиката (МИ), се оказва, че програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) ще забави пускането на две от мерките за справяне с последиците от пандемията и ще даде парите отново за такива мерки, но при друг обхват на фирмите, които могат да ги получат.

И по-конкретно – за мярка за оборотни средства в подкрепа на предприятията, които ще бъдат засегнати от новия частичен локдаун, наложен до 21 декември.

Към момента не е ясно кога ще стартира новата мярка, както и какви ще бъдат точните критерии по нея. От МИ обаче обмислят „механизъм на изпълнение, който да позволи нейното максимално бързо стартиране и осигуряване на подкрепата до засегнатите предприятия в кратки срокове“.

Средствата се предвижда да бъдат осигурени по линия на ОПИК, като за целта се пренасочват средствата от подготвени за обявяване други две процедури – „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ и процедура „Адаптиране на дейността на малките и средните предприятия в контекста на COVID-19“, които бяха с бюджет по 78 млн. лв.

А какво ще стане с тези две мерки? „Те (процедурите) ще бъдат отложени, а не затворени. Работим и по осигуряването на допълнителен ресурс от други оперативни програми. Ако се наложи, ще разчитаме и на бюджета“, заяви Борисов. Той не даде подробности нито от кои мерки ще се вземе, нито на кои точно и кога ще се даде.

Не нови, а стари пари
МИ ще потърси варианти за тяхното последващо изпълнение, уверяват експертите. Вероятно един от вариантите за финансирането им ще бъде по линия именно на споменатите вече 511 млн. евро.

Тези средства са втората голяма въпросителна. В заглавието на съобщението на ЕК се казва, че „ЕС дава 511 млн. евро“. В първото изречение се уточнява, че става дума за „изменение на програма „Иновации и конкурентоспособност“. След това са дадени препратки към двете инвестиционни инициативи за коронавируса, които не са нови пари, а са преформатиране на стари програми.

Така излиза, че никой не „дава 511 млн. евро“, а най-вероятно става дума за обобщение на всички досега планирани пари за коронавируса, които се преразпределят от досегашните програми, плюс тези, които са дадени на Фонда на фондовете за гаранционни инструменти. В съобщението например е посочено, че част от парите ще отидат за „кредитни гаранции“. ФнФ трябваше да структурира такъв инструмент – портфейлни гаранции за подкрепа на засегнатия бизнес, още по време на първия локдаун през пролетта. През юни от фонда обясниха, че са готови, но „моментът не е дошъл“. Инструментът още не е стигнал пазара.

С други думи, ЕК просто официално дава позволение за прехвърлянето на тези пари, голяма част от които не изглежда да са тръгвали изобщо, което е удивително след такава тежка година.

Иди ми, дойди ми
В остра реакция от Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП) се обявиха против „освобождаването“ на финансовия ресурс и насочването им към един сектор, който „гласовито е поискал да ги получи“. В отворено писмо, озаглавено „Защо, за да се финансира индустрията на забавленията, се вземат помощите от целия малък бизнес“, експертите изтъкват, че малките предприятия от всички сектори на икономиката – производство, транспорт, строителство, образование, здравеопазване, култура, спорт, търговия, вкл. малки хотели и заведения, ще бъдат лишени от вече предвидената за тях ликвидна помощ.

Те ще останат и без подкрепата от безвъзмездна помощ за средства за физическа защита от заразяване с COVID-19 на работното място, изтъкват от БАКЕП. Експертите са категорични, че е недопустимо да се взема „от тези, които произвеждат, изнасят, които плащат най-много данъци, и на които се разчита да изведат страната от кризата“. И призовават правителството да преосмисли прекратяването на двете процедури.

„Капитал“