Форумът бе открит от министъра на икономиката Емил Караниколов, който от 2017 г. е принципал на ББР. Той подчерта, че от основаването си през 1999 г. до днес банката се развива постоянно, поддържа най-високите нива на капиталова адекватност в банковата система и днес е надежден гарант за стабилността на финансовата сфера в България. Караниколов подчерта, че през 2018 г. ББР е постигнала най-добрите си финансови резултати от основаването си насам. Той отбеляза, че през миналата година са били предоставени нови кредити за бизнеса в размер на почти 400 млн. лева – 3 пъти повече спрямо 2017 г.Председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев заяви, че основаният миналата година международен форум на банката ще се превръща във все по-значима платформа за диалог както на Балканите, така и за ЕС като цяло. Той подчерта, че предстоящата 2020 г. е от ключово значение за Блока, тъй като предстои да се определи окончателно финансовата рамка за следващия многогодишен програмен период 2021-2027 г. Мавродиев подчерта, че по предложение на ББР ще бъде създадена уеб платформа, която ще позволи на банките за развитие в различните страни членки да публикуват информация за проектите, за които търсят съфинансиране от ЕС по програмата InvestEU. Системата ще свърже както различните международни финансови институции, така и частните предприемачи, които търсят нови начинания, в които да инвестират и да печелят от тях.

Мавродиев каза още, че пет нови финансови институции са се присъединили към Меморандума за сътрудничество на ББР, подписан миналата година. Така документът вече обединява 11 национални и международни банки за развитие от България, Румъния, Северна Македония, Хърватия, Унгария, Сърбия, Словения и Босна и Херцеговина. Меморандумът позволява реализирането на големи инфраструктурни проекти отделните правителства да натрупват дълг и чрез мобилизиране на финансови ресурси от различни източни.

Флорентин Хопмайер от екипа на вицепредседателя на ЕК по икономически и финансови въпроси Юрки Катайнен, която е икономически съветник по редица европейски проекти, сред които е InvestEU, отбеляза, че когато през 2014 г. ЕС е започнал да инвестира в национални компании в страните членки чрез кохезионния фонд ББР е била една от първите финансови институции, изразили желание да сътрудничат на Блока в това начинание. Хопмайер обясни, че предоставянето на средствата се е наложило, тъй като по онова време, отчасти заради световната финансова криза 2007-2008 г., инвестициите в ЕС като цяло са се били понижили с 15%.

По думите ѝ днес предоставянето на още средства се налага, тъй като ЕС изостава по развитие на социалната и традиционна инфраструктура в сравнение с някои държави извън Блока. Очаква се по програмата InvestEU, която надгражда кохезионния фонд и другите европрограми за предоставяне на средства, бенефициенти да са около 950 малки предприятия. Според Хопмайер новият начин на финансиране – чрез предоставяне на заеми, които трябва да се върнат, а не чрез грантове – ще е от полза на въпросните малки компании, защото както те, така и частните институции, които осигуряват съфинансиране за кредитирането, ще са заинтересовани бизнес дейността да се развие и да успее да възвърне предоставените ѝ от европейските данъкоплатци пари.

Хопмайер отбеляза, че България се нарежда на трето място като бъдещ бенефициент по програмата InvestEU. Планира се в родния бизнес да бъдат инвестирани над 550 млн. евро, които да донесат над 2 млрд. полза за местната икономика като цяло. Европейският представител отбеляза, че страната ни вече може да се похвали с много успешни проекти, финансирани от ЕС – например със 100 млн. евро компанията за фуражни добавки и животински лекарства „Биовет” в момента довършва своя нов завод в гр. Пещера. Значителни средства са били предоставени на редица компании от българската стартъп сфера. От България в Брюксел са били получени над 100 запитвания за консултантска дейност по разпределянето на европейските инвестиции.

Представителят на ЕК обясни още, че основните цели зад новата програма InvestEU са две – значително опростяване на процеса по кандидатстване и предоставяне на финансиране, както и повишаване на прозрачността на процесите. Докато досега търсещите субсидиране бизнесмени е трябвало да знаят съкращенията, сроковете, процедурите и условията на няколко различни европейски средства за отпускане на инвестиции, то днес те трябва да знаят само за InvestEU. Съответно от тях въпросните бизнесмени ще се изисква единствено да публикуват информация за своята идея за бизнес начинание на уеб платформата за InvestEU, след което да изчакат някоя банка за развитие или друг тип инвеститор да им обърне внимание.

Другата новост е, че макар Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще продължи да е партньор на ЕС при предоставянето на инвестициите, то Брюксел вече ще може да работи и с националните банки за развитие. Именно затова ББР е потенциален ключов партньор. Хопмайер обаче подчерта, че България трябва да предприеме мерки да отговори на призивите на ЕК да подобри събираемостта на данъците, да подсили стабилността на банките и да постигне по-високо равнище на социално включване на членовете на малцинствените групи и на хората с увреждания.

Изпълнителният директор на ББР Николай Димитров коментира, че начинът на работа на програмата InvestEU и по-конкретно частта с допускането на националните банки за развитие е стъпка напред, тъй като въпросните банки познават много по-добре местните нужди в държавите членки и имат по-добър достъп до локалните инфраструктури. Според него опростяването на процедурите за кандидатстване и предоставяне на финансиране определено ще доведат до повече успешни проекти както в България, така и в ЕС като цяло.