Костов се яви по БНТ и във Фейсбук симпатизантите му пак се разжужаха. Сигурно се обиждат, че ги наричат Костовистите от последния ден, но наистина прилича на секта.

Костов направи паметник на депутата и бивш министър Лучников (фундаментален политически кич), с което даде заявка да направят и на него един ден. Най-удивителното е, че костовистите не могат да си обяснят защо Костов не води страната, като е толкова велик политик, а Борисов.

Самият Костов даде отговор на този въпрос от екрана на БНТ. Каза, че Борисов е „ловък политик и комуникатор“. А Костов не е (ако трябва да довършим оценката му).

Не че резултатът от управлението на Борисов е много сполучлив, но той е на власт от 2009 г., а и дори при краткото прекъсване през 2013-2014 пак дърпаше конците. И нали не допуска комунистиe-те…

А Костов изпадна от политиката в най-силната възраст за един политик. Той останал неразбран, направил много, пък после Симеон нещо излъгал и Костов загубил изборите… Защо тогава не спечели следващите, след управлението на Симеон?

Наивни обяснения от костовисти. За тях избирателят е прост и не разбира. Само че един политик трябва да бъде разбран и убедителен. Борисов и Фандъкова вдигат данъци и пак ги избират. Не че са за похвала и управлението им е за пример. Но политик с качества не изпада от политиката на 60 години.

Какво бил направил Костов го разбирали само някои по-умни, а народът – не. Който лежи на тази кълка, няма да остане в политиката. Страна не се управлява само за умните, а за всички. Иначе щеше да е лесно – като осигуриш „умните“, и готово. Да, ама… Особено, ако мислиш за прости всички останали извън костовистите, работата ти е спукана. Защото не са.

ДСБ с Костов начело взе 103 хил. гласа от 3,54 млн. гласували през 2013 г. И му трябваше още време да разбере фалита си и да се оттегли. В синята крепост в София на последните му избори Костов взе по-малко в избирателния си район от червения Кадиев. Ама защо, как – дали синият избирател е прост, не е изяснен този въпрос.

Това са сухите факти, без оценки какво е свършил. По въпроса има дългогодишни спорове – за приватизацията му („Булбанк“, „Лукойл“, тецове, за фалити и ликвидация на производства и отрасли, на знакови компании като националния авиопревозвач, дълъг списък. Или сакралният за сините въпрос за досиетата (отворени със закон от правителството на Станишев).

По управлението на Костов споровете не затихват, но единодушие няма. Само едно е ясно – той е „извън политиката“, както сам подчертава. Факт, да си го обяснява кой както иска. От симпатизантите му вероятно ще има предложения не паметник да му издигнат, а мавзолей. Няма да е чудно и това да стане.