Мъж е починал, след като го изгонили от болницата в Берковица заради недоказан коронавирус, научи агенция BulNews. Дъщеря му Вероника Младенова разказа за ужасяващия начин, по който е загубила баща си Ивайло Цеков в лабиринта на българската здравната система.

На 10 ноември съселяни на починалия, който живеел в берковското село Котеновци, се обаждат, за да я информират, че баща й е с изгаряния, които били сериозни. Негов съселянин казал, че ще пътуват до болницата в Монтана, за да бъде прегледан и настанен в болница.
След това отново я потърсили, за да й съобщят, че в Спешния център в Монтана не са приели за преглед мъжа, а е бил препратен към хирург, който не са открили, но друг лекар го насочил към невролог, откъдето пострадалият мъж също е върнат и не е приет в лечебно заведение.

Той се върнал в селото, а дъщеря му решила да го посети и заедно да отидат в болница.

Вероника посетила баща си на 12 ноември. Тогава вижда и раните му, които са били дълбоки. Двамата отишли в болницата в Берковица при личния му лекар. Той отсъствал, но съпругата му е била в кабинета. Тя прегледала мъжа и казала, че трябва да бъде настанен в хирургия, а раните му – да бъдат обработвани.

Издадено му е направление за хоспитализация, след това дъщерята отишла с баща си в кабинета на д-р Дойков, хирург в болницата в Берковица. Докторът направил превръзка на пострадалия и казал, че го приема в отделение. Лично Вероника качила баща си в болничната стая, където й дали и термометър да измери температурата му, която в момента на приемането е била 36 градуса.

След това й казали, че свижданията са забранени заради ситуацията с коронавируса. В понеделник младата жена отишла пред кабинета на д-р Дойков, за да се информира за състоянието на своя баща.
Тя разказва, че пред там е чула него и още един лекар как обсъждат случай на пациент, на когото била направена рентгенова снимка на бял дроб, от която е установено, че пациентът е с двустранна пневмония. Лекарите обсъждали какво да правят с този пациент, дали да му правят тест или да го изписват.

“Кой ще плати този тест? Не виждаш ли, че той няма пари, ще затворят отделението под карантина …”, това чува Вероника от разговора в кабинета.
Баща й обаче е разполагал с 400 лв. по време на престоя си в болницата.

“Аз бях оставила телефон за контакти, но никой не ме беше търсил, нито да ме уведоми за състоянието на баща ми, нито, че е необходимо да се направи тест заради съмнения за коронавирус или каквото и да било. До момента не знаех, че във въпросния разговор става въпрос за баща ми. Лекарят излезе, в кабинета влязох аз, при което д-р Дойков започна на висок тон да ми държи сметка, защо не съм казала при приемането, че баща ми е с коронавирус, той от човешка гледна точка го бил приел, а сега заради баща ми ще бъде затворено цялото отделение. Баща ми нямаше оплаквания, закарах го в болницата заради изгарянията. Попитах, защо не му бъде направен тест, а в отговор ми беше зададен въпросът, кой ще плати за теста… Отговорих, че аз ще платя и попитах къде трябва да отида и какво да направя, за да му бъде направен такъв тест и съответно да бъде предприето лечение за вируса. Докторът ми отговори, че завеждащият на КОВИД отделението отказва да приеме баща ми. Аз тогава отново попитах какво да правя. Отговорът беше да взема баща ми и да си го карам у дома“, разказа Вероника.

Това се е случило на 16 ноември, понеделник. Дъщерята питала какво да прави с раните, тъй като тя не е медицинско лице, а в селото няма такова. Лекарят и отговаря, че от човешка гледна точна след няколко дни ще го превърже.

„Попитах го как да разбирам това “от човешка гледна точка”, или имаш нужда от лечение или не, той пак ми повтори да ходя да му прибирам нещата и да си го взимам. Качих се в отделението, баща ми наистина беше в лошо състояние, дишаше много тежко. Каза ми, че се чувства зле и не може да диша. Аз му казах, че трябва да го преоблека, че оттук буквално ни изхвърлят и трябва да направим някъде тест. Преоблякох го, но се оказа, че не може да ходи. Помоли за количка и заедно с жена от персонала на болницата го свалихме пред входа на Бърза помощ. Там се появи д-р Велкова, съпругата на личния му лекар д-р Заеков. Попита какво се случва и се опита да ни съдейства. Посъветва ме да се кача в рентгена и да взема снимката на белия дроб, и след това да се върна в другата болница при д-р Заеков, за да ми бъде издадено направление за PCR тест. Колата ми беше паркирана пред Спешна помощ. Помогнах на баща ми да влезе в нея и щях да отида пеша до кабинета за направление. Той каза, че му се ходи до тоалетна, но човекът от спешната помощ ме помоли да преместя колата от входа, защото можело да дойде линейка със спешен случай. Попитах го, какъв по-спешен случай от този на човек, който не може да диша…? Отидох с колата до кабинета за направление за тест, като оставих баща ми в тоалетната там. На излизане от кабинета го видях паднал в коридора. Имаше и чакащи пациенти за другите кабинети. Вдигнах го, молех го да събере всичките си сили и да ми помогне, защото все пак е по-тежък от мен… Успяхме да стигнем до колата и да го кача, реших да опитам в Монтана. Дишането му ставаше все по-трудно, вече не можеше и да говори. Преди да отидем в Монтана се отбих в Котеновци да взема чисти дрехи и необходимите неща за настаняване в друга болница. Там, пред къщата той издъхна… До този момент не се бях срещала със смъртта, не знаех дали баща ми наистина е починал, не знаех какво да направя. В този момент видях, че по главния път на селото се задава линейка, спрях я, помолих екипа да слезе да видят дали баща ми е жив. Беше ми отговорено, че той е с коронавирус и че те не могат да слизат, защото не са с необходимото облекло и продължиха“, разказа дъщерята.
Това е бил екипът, който е видял Вероника и баща й пред Спешния център в Берковица.
„Опитах да намеря пулса на баща ми, но не успях. След това звъннах на личния лекар, за да издаде съобщение за смърт. Тук не става въпрос за личната ми трагедия, а за отношението, което срещнах в болнично заведение. Никой не направи опит да спаси човешки живот. И в момента не знам дали е починал с коронавирус или от друго. Не зная какво се е случвало в болницата“, допълни Вероника.
Тя сподели, че след погребението е взела епикризата от хирургия и там пишело, че пациентът се изписва с подобрени показания, въпреки че той не се е чувствал добре и издъхнал в колата на път към друга болница.
„Едва ли човек, който е с подобрено състояние ще умре в колата“, каза Вероника.