През последните дни общинската власт в София продуцира сюжет, който в бъдеще ще служи за пример как добри идеи на хартия се скапват на практика. Миналия четвъртък Столичният общински съвет гласува нова наредба за избора на управляващи органи на общинските дружества и фирми.

По време на заседанието се разбра, че представители на различни политически сили са създали проект, срещу който не гласува нито един общински съветник. Наредбата се появява, за да се изпълнят изискванията на приетия м.г. Закон за публичните предприятия. Столична община обещава след обнародването на наредбата да тръгнат конкурси за директорските постове в общинските ЕАД и ООД.

Новите правила предвиждат занапред в управителните съвети да се включват и независими членове, които трябва да са не по-малко от 1/3 от общия състав.  Според дефиницията независим член не може да е представител на общината. Освен това всички шефове на общински структури следва да се назначават с конкурс. Кандидатите трябва да имат най-малко 5 г. професионален опит и да отговарят на критерии по отношение на репутация и почтеност.

На думи всичко звучи добре. Трябва обаче да се има предвид, че в досега действалата наредба за общинските фирми също има доста ясни и сериозни изисквания относно директорите. Те трябваше да имат не по-малко от 3 годишен опит. Казваше се и че „договорите за управление и за контрол на общинските еднолични търговски дружества се сключват за срок не по-дълъг от 3 години“, а също и че „управлението се възлага след провеждане на публичен подбор „.

Когато обаче става дума за общински бордове, нещата в София винаги са се случвали по друг начин. Открай време те се използват като територия за въдворяване на партийни калинки, за шуробаджанашки назначения и за политически договорки. Емблематичен пример в това отношение са петте дружества, управляващи софийските пазари- „Пазари Възраждане“,  „Пазари Запад“, „Пазари Север“, „Пазари Изток“ и „Пазари Юг“. Начело на всяко от тях стои съвет на директорите от трима души. За последно част от хората в тези съвети бяха сменени с нещо като „публичен подбор“ през 2016 г. – в миналия СОС, въпреки че по правилник (както вече стана дума) директорските мандати са 3-годишни. Всъщност проведените преди 4 г. процедури трудно могат да се назоват „публични“, защото никой не разбра колко души са се борили за едно място, с какво спечелилите са били предпочетени и т.н.

След това нови конкурси не са обявявани. ГЕРБ оправдават забавянето с това, че се чака вече споменатият Закон за публичните предприятия и току-що приетата наредба. Липсата им обаче не попречи в края на м.г. управляващата партия да трудоустрои провалилия се на последните избори кмет на район „Витоша“ Димитър Дилчев като изпълнителен директор на Центъра за градска мобилност. Пак без закон, а и без „публичен подбор“, в скандалното общинско дружество „Чистота Искър“ пък бе пратен друг изгонен от хората, но любим на ГЕРБ районен кмет- Цветомир Жеков от „Изгрев“.

Както вече стана дума, бордовете на столичните пазари са един от най-ярките символи на това как властта в София разбира начина за нейното използване. Още при избирането му през 2016 г. се разбра, че например изпълнителният директор на „Пазари Възраждане“ Драгомир Димитров е съпруг на зам. кмета на район „Възраждане“ Татяна Димитрова. След като м.г. жителите на „Възраждане“ преизбраха Савина Савова от ГЕРБ за кмет, Димитрова също запази мястото си. На балотажа през 2019 г. Савина победи кандидата на „Демократична България“ с едва 400 гласа. През юли т.г. КПКОНПИ с председател Сотир Цацаров съобщи, че започва проверка на Савина и на Димитрова за конфликт на интереси и корупция. Проверката започна заради публикация в „Труд“, че служители на районната администрация са изпращани в командировка по курорти в чужбина, както и че на работещи в общината са раздавани общински жилища. Няма данни комисията да е излязла с окончателен резултат във връзка със сигнала.

Освен Димитров, от 2016 г. досега несменяеми в „Пазари Възраждане“ са и неговите колеги в СД – Маргарита Манова и Веселин Теофилов. Ако се съблюдава правилото за 3 годишния мандат, през 2020 г. за Манова започна 4-ти в борда на общинското дружество. Преди 5 г. тя бе кандидат за депутат от листата на ГЕРБ, но не успя да влезе в парламента. Третият член на СД – Теофилов, пък е активист на ВМРО, който влезе в „Пазари Възраждане“ през 2016 г., като т.нар. патриоти станаха патерица на ГЕРБ в София.

„Пазари Възраждане“ управлява Женския пазар, намиращата се в него „Галерия Сердика“, а така също и пазара „Димитър Петков“ и пространството в подлеза на Централна гара. Именно последната зона на София е трън в петата на общинското дружество и е странно, че през последните години никой от управляващите в Столична община не повдига въпроса какво се случва с него. От отчета на „Пазари Възраждане“ за м.г. става ясно, че само 27 от 93-те броя павилиони в подлеза на гарата са годни за отдаване под наем и че запълняемостта на работещите е 80%, като и без това малките приходи от този район намаляват още през м.г. в сравнение с 2018 г.

Познатият неписан, но железен роднинско-партиен квотен принцип без реална мандатност личи в ръководствата и на останалите общински пазари. Изпълнителен директор на „Пазари Запад“ е Галина Бежанска, която също зае позицията през 2016 г. и вече излезе извън първия си мандат. Преди това Бежанска бе директор на дирекция „Култура“ в Столична община. В миналия парламент Бежанска бе нещатен сътрудник на доскорошния депутат от ГЕРБ Джема Грозданова, която напусна това НС, за да се влее в партията на Цветан Цветанов. Около заемането на длъжността през 2016 г. Бежанска заяви, че като директор планира сериозно обновление на книжния пазар на плoщaд „Cлaвeйкoв“. Към днешна дата тези нейни думи изглеждат като шега, тъй като общината не може да реши какво да прави с пространството вече повече от година и половина след края на злополучния ремонт на ул. „Граф Игнатиев“. Сред останалите неизпълнени обещания на Бежанска са, че след като тя поеме нещата в свои ръце, на „Графа“ ще има фeрмeрcки пaзaр, който щe ce прoвeждa вeднъж ceдмичнo, а през ocтaнaлoтo врeмe в пространството щe ce рeдувaт други тeмaтични пaзaри. Пак при встъпването си на позицията тя обеда да даде възмoжнocт нa coфийcкитe худoжници дa излaгaт и прoдaвaт кaртинитe cи в нейния район.

Другите членове на СД на „Пазари Запад“ са Диляна Иванова, която също е в дружеството повече от 3 мандата. През 2015 г. като шеф на Общинската избирателна комисия в София Иванова нарече „симуланти“ затворените и припадналите членове на СИК-ове в зала „Арена Армеец“. Наложи се лично Бойко Борисов да иска оставката й, тъй като тя бе член на ОИК от квотата на ГЕРБ. Третият човек в директорския борд на „Пазари Запад“ Стилян Койчев Георгиев също е във фирмата от много повече от 3 г.

Освен пазарът на „Славейков“, под шапката на дружеството са пазарът „Красна поляна“, „Щросмайер“, пазарите в „Люлин“ и паркингът на Националния стадион. Последният обект изглежда доста необичайно в порфолиото на фирма, занимаваща се с търговски маси и павилиони. След фактическото закриване на книжния пазар на „Славейков“, както и на другите два – зеленчуковия на ул. „Граф Игнатиев“ и този на ул. „Солунска“, приходите на дружеството за 2018 г. паднаха с 40%. Очевидно вследствие на това управляващите в София решиха да му прехвърлят и приходите от паркинга пред ст. „Васил Левски“. Взимането на това решение със сигурност е било повлияно от обстоятелството, че заплатите на членовете на бордовете на общинските фирми зависят от печалбата на дружеството за предходната година. Балансовата печалба на „Пазари Запад“ за м.г. е 30 хил лв, а за 2018 г. – 34 хил. лв.

Макар и да се води за опозиционна група в СОС, БСП също има своите хора в бордовете на столичните пазари. От 2016 г. член на СД на „Пазари Изток“ е Димитър Кунов, който е бивш общински съветник от БСП. В предишния мандат той бе и в изпълнителното бюро на левицата в София като отговорник за връзките със синдикатите, но през тази година не бе преизбран. През 2017 г. Кунов за кратко бе шеф на СД на Държавната консолидационна компания в периода, в който държавата се управляваше от служебното правителство на Огнян Герджиков. След това миналият общински съвет му намери местенце в „Пазари Изток“. Изпълнителен директор на дружеството е Даниела Стойнева, която влезе в него през 2019 г. Третият член на мениджмънта на фирмата е Пенка Арменкова. За пръв път тя попадна там преди около 8 г. Преди това Арменкова беше кмет на район „Оборище“ във времената на управлението на СДС и дори в периода, в който сегашният премиер Бойко Борисов бе кмет на София.

„Пазари Изток“ управлява 13 общински пазари, сред които „Ситняково“, „Римската стена“, антикварните маси около храм-паметника „Александър Невски“. Приходите й за 2019 г. са 1 664 000 лв., а печалбата – 340 000 лв. Предната година постъпленията са малко по-малки – 1 600 000 лв, но с по-висока печалба – 387 000 лв.

Изпълнителният директор на „Пазари Север“ Иван Лулчев е в СД на дружеството също от 2016 г.  В профила си в „ЛинкедИн“ самият той е написал, че от 2012 г. досега е собственик и управител на финансово дружество. Вторият член на борда Дафинка Маринова също е от тези, които открояват като незаменим кадър за пазарите в София. До 2016 г. тя бе в директорския съвет на „Пазари Възраждане“, като в същото време работеше и като служител в „Пазари Запад“. След това премина в трето общинско дружество. Третият човек в СД на „Пазари Север“ е Драгомир Агайн, който м.г. смени Анна Славова.

Под шапката на „Пазари Север“ се намират около 20 пазара в различни части на столицата. Приходите на дружеството за 2019 г. са 2 419 000 лв., а печалбата – 110 000 лв. Тя е по-малко спрямо 2018 г. – 200 000 лв. при общи постъпления на стойност 2 456 000 лв.

Оперативният шеф на петото дружество „Пазари Юг“ – Николай Попов, също заема длъжността от много повече от един мандат. При преизбирането му през 2016 г. бившият общински съветник от БСП Борис Цветков призова Попов да не бъде преизбиран, защото е позволил фирмата да изгуби над половин милион лв. във фалиралата КТБ. Попов и друг негов колега в „Пазари Юг“ – Вера Вербовска, са от квотата на ГЕРБ, а пък третият член на СД – Петър Василев, е кум на бившия общински съветник от партията на Татяна Дончева – Симеон Славчев. В момента Славчев има своя партия „Мир“. „Пазари Юг“ е поредната общинска структура, която отчита понижение на печалбата за 2019 г. За м.г. тя е 102 000 лв., а за 2018 г. е била 253 000. Съпоставката на приходите също е в полза на предишния период- 3 028 000 срещу 3 043 000 лв.

Светослав Спасов, „Сега“