В разгара на епидемията от коронавирус цяла една областна болница – добричката, остана без инфекциозно отделение. В един период щатните лекари, грижещи се болните от COVID-19, бяха единствено гастроентеролози. Вдигна се медиен шум. След проверка на място и откривайки още нередности, новият здравен министър Костадин Ангелов разпореди смяна на директора Светозар Байчев. Макар да е пълна с местни особености, цялата тази история разкрива фундаментални проблеми на здравеопазването ни.

БОЛНИЦАТА КАТО ПРЕДПРИЯТИЕ

Дълги години МБАЛ „Добрич” функционира като средностатистическо за страната заведение – парите не стигат, апаратурата остарява, специалистите са кът. Периодично избухват скандали с ниски заплати и заминаващи си лекари. 51% от капитала е собственост на държавата, другата част е разпределена между местните общини.

Конкретната сага започва през пролетта на 2018 г., когато Светозар Байчев е назначен за директор. Именно с личността му добричлиите, запознати с болничната дейност, обясняват проблема. Още с встъпването си той тръгва да затваря инфекциозното отделение. Освен това е специфичен характер. „Некомуникативен”, „особен”, „труден” са част от споделените пред „Сега” определения. Че е такъв се потвърди и при краткия разговор с вестника.

– Добър ден, търсим вашето мнение след смяната.

– Хубаво го търсите, ама няма кой да ви го даде, бе диалогът ни.

Въпреки неосъществената комуникация е ясно защо Байчев се е мъчил да затвори отделението. Не го е крил от колектива. „Няма да толерираме непечеливши звена”, казва още първия ден той. По същата причина на мушката са сложени кожното и ушното отделения, разказват лекари.

Всичко това е нещо обичайно за България. Стотици пъти навред в страната през последните 30 години са се закривали отделения, които не носят пари – болниците функционират като предприятия, гледат се приходите и разходите. Невинаги тази „реформа” се отразява отрицателно на пациентите – ако например човек иде само за преглед при специалист, няма проблем, съответното заведение има договор с външни лекари; но ако ще влиза в болница, трябва да е на друго място. В добричкия случай пациентите с инфекциозни болести следва да се настанят във Варна.

ИКОНОМИКАТА ИКОНОМИЧНА… ДАВА ДЕФЕКТИ

През 2018 г. Байчев, естествено, не подозира, че две години по-късно ще има коронавирус. И постига нелоши финансови резултати. Лекари споделиха, че получават заплатите си навреме, самият директор няколко пъти докладва пред медиите липса на задлъжнялост. Той, по всичко личи, продължава същата политика и във времето на епидемията. „Просто досегашното му поведение се превърна в бездействие”, коментира последният инфекционист Венета Йовева. Тя напуска в началото на този юни, преди нея се пенсионира и другата лекарка от отделението им  – отиват си след безуспешни разговори с директора да спасят звеното. По-рано си тръгват още кадри. А Байчев уж се мъчи да задържи Йовева, но явно не е бил убедителен. Без лекари отделението е закрито, целта е постигната.

Дори и в периода на COVID-19 в поведението на Байчев отново може да се намери икономическа логика, защото според нормативите коронавирус се лекува и без инфекциозно отделение – при определени варианти сметката пак може да е на плюс. Само че през лятото болните от коронавирус започват да се увеличават и такъв щастлив вариант не настъпва. Обратно – положението става драматично. Без инфекционист и отделение не може да се ползва пътеката за COVID-19 по здравната каса. Разчита се на пътеката за пневмонии, която носи доста по-малко пари от стойността на лечението. При наличието на много пациенти се инкасират загуби. На 9 юни е направен трагикомичен безуспешен опит за завой – МБАЛ „Добрич” пуска обява, че търси лекари инфекционисти и сестри за отделението. Икономиката, която според социалистическия лозунг бе „икономична” и „дело за всеки”, сега, както и тогава, се оказва не винаги икономична и не за всеки.

Но целият този проблем онагледява още една странност. Преди около две седмици напуска и пулмологът на болницата. Според правилата обаче една болница може да приема пациенти с коронавирус дори без пулмолог. „И интернистите имат право да лекуват COVID-19”, обясни гастроентерологът Ивелина Вълчева. Именно тя, колегите й специалисти, интернистите и консултанти се грижат за пациентите в тези трудни времена. А в добричката болница има настанени дори тежкоболни. „Лекуват се и усложнени пациенти”, потвърди шефката на местното РЗИ Светла Ангелова. За болните всичко това няма пряко значение. Минусът е за натоварения персонал и самата МБАЛ, поради невъзможността да ползва скъпата пътека.

ДА ЖИВЕЕ ПАРТИЯТА!

Интересно е и как така Байчев се оказва директор, след като спецификите на характера му не са били тайна. Безспорно той допуска големи грешки на поста. Ами… назначението е плод на триумфалния кадрови подбор на ГЕРБ. Силният местен партиец тогава (2018 г.) и сега е депутатът Даниела Димитрова. По-рано е бил Живко Мартинов – Суджука, чиято аура залязва след добре известния скандал. Това, разбира се, не е първото партийно назначение в болницата. Винаги навсякъде на подобен пост титулярът е избиран по партийна линия. Байчев например сменя Трифон Йорданов, сложен през 2015 г. заради връзки с ДСБ и Реформаторския блок. Тогава министър на здравеопазването е зам.-председателят на ДСБ Петър Москов, а партията –  коалиционен партньор на ГЕРБ.

Самият Байчев нееднократно публично е изтъквал огромните благини, които депутатите от партията с главно „П“ изсипвали върху болницата. След сегашния скандал и при новия министър признателността очевидно не върши работа. В ход е смяна и на членовете на борда. По-интересното име в него е Димитър Мартинов, лекар от болницата, сочен за другия силен човек.

ОБЛАСТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА КНИГА

Вероятно все някак болницата ще се справи с коронавируса. Последните информации сочат, че пулмологът ще се върне на работа. Но в перспектива цял областен град ще бъде без инфекциозно отделение. Болните от хепатит и други инфекции ще бъдат хоспитализирани във Варна.Там лекарите са много и добри, но що за областно здравеопазване ще е това? Удобно ли е на пациентите и близките им да се транспортират в друг град? Не е ли Добрич-област с две държавни граници, посещавана през лятото от хиляди туристи, огромната част – чужденци? Не е ли редно този туристически център да предлага качествена медицинска грижа? Не е ли всичко това част от огромния процес на териториална десоциализация на България (целият живот се съсредоточва в 2-3 града)?

Тези въпроси са реторични. Но бъдещето ще бъде тъжно и занапред, след като здравеопазването зависи от партийни кадрувания и изначално е подчинено на разбирането, че печалбата е основната му ценност.

„Сега“