Седмици наред ГЕРБ-СДС и ДБ преговаряха за правителство и ни заливаха с оптимистични съобщения колко добре им върви. Даже присъединиха към разговора БСП и ИТН, с което започна да изглежда сякаш ще имаме парламентарно мнозинство. И всичко се сгромоляса за една вечер, след като герберите лаконично обявиха, че прекратяват преговорите, тъй като ДБ не приема нито Бойко Борисов, нито Росен Желязков за премиер.

Няма сделка,

както се казваше в едно популярно ТВ състезание.

Това на практика съсипа шансовете да имаме правителство с първия мандат, който президентът Румен Радев предстои да връчи на ГЕРБ-СДС. Четирите формации, които водиха преговорите, бяха подбрани лично от Борисов. Той фиксира това като единствената възможна комбинация за управляващо мнозинство. И нееднократно се зарече, че извън първия мандат ГЕРБ-СДС няма да участва в разговори за кабинет, с което предварително обрича на почти сигурен неуспех втория и третия мандат. А това означава, че поредните предсрочни избори ни чакат зад ъгъла.

Кой печели от провала на преговорите?

Първият очевиден победител е шефът на ДПС-НН Делян Пеевски. За него настоящият парламент се превърна в политически капан – няма никакви съюзници (или поне никой открито не се заявява за такъв), всички враждуват с него (или поне предпазливо се държат на дистанция), а 30-те му депутати са твърде малко, за да оказва съществено влияние. Затова Пеевски гледа към бързи нови избори с надеждата, че ще си подсигури такъв резултат, че другите политически сили да не могат да го пренебрегват. А ДПС-НН вече доказа, че умее да набира гласоподаватели.

Народното събрание е нужно на Пеевски единствено, за да приеме такъв държавен бюджет, с който после той да се хвали в предизборната кампания, че е издействал по-високи заплати на държавните служители и данъчни привилегии за бизнеса. Идеята за реформи не му се нрави – те биха накърнили статуквото, което за него е достатъчно комфортно. С пропадането на преговорите за правителство е практически сигурно, че този парламент няма да проведе никакви реформи. А в следващия – я камилата, я камиларят.

Ще празнува и временният главен прокурор Борислав Сарафов. Без парламентарно мнозинство няма особен шанс да бъде помръднат от поста. Дори Народното събрание да блокира процедурата за избор на шеф на държавното обвинение, в която Сарафов е единственият кандидат, той ще продължи да заема длъжността до избора на редовен главен прокурор. При това кой знае докога –

временните неща у нас доказано са най-трайни.

Единственият вариант Сарафов да бъде отстранен е да се вкарат нови хора във Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез парламентарната квота. Кой обаче ще направи това, ако и този парламент пропадне? Вярно, през 2023 г. настоящият ВСС свали предшественика на Сарафов Иван Гешев. Но това стана, защото отстраняването на Гешев беше политическо условие за създаването на правителство. Сега кабинет едва ли ще има. А без такъв откъде ще се появи необходимото мнозинство от две трети в Народното събрание, за да се обнови ВСС?

Дали Борисов искаше това

– да опази позициите на Пеевски и Сарафов? И да не му е било целта, така се получава. При това за сметка на ГЕРБ-СДС, която ще претърпи поредно публично унижение, като се провали отново в опитите си да състави кабинет. И още нещо – ако се стигне до предсрочни избори, герберите ще изгубят и контрола върху служебното правителство. Досега го оглавяваше техният кадър Димитър Главчев, но вероятно президентът Радев ще повери кабинета на председателя на парламента Наталия Киселова, която беше излъчена от близката до „Дондуков“ 2 БСП (при това беше избрана с подкрепата на ГЕРБ-СДС, като стъпка към общо управление – напразна, както се оказва). Какво ще обяснява тогава Борисов на поддръжниците си? Че герберите ще изпуснат от хватката си изпълнителната власт, защото на техния лидер много му се е искало да стане премиер, но не се е получило?

За ДБ провалът също е голям проблем.

Коалицията заложи много на преговорите с ГЕРБ-СДС. Първо, разочарова отново много от симпатизантите си, които помнят гигантската издънка със „сглобката“ и не искат това да се случи отново. Второ, постави под въпрос бъдещето на съюза си с ПП. Кирил Петков и Асен Василев гледаха през стиснати зъби самостоятелните политически ходове на своя партньор, а поддръжниците им вилнееха в социалните мрежи, сипейки обвинения към ДБ, че се продават на Борисов и Пеевски.

Всичките тези главоболия щяха да имат смисъл, само ако ДБ се беше включила в правителство и мнозинство, които да направят реални реформи в ущърб на статуквото. Е, ако кабинет няма, тогава и реформите няма да се случат. А за ДБ ще останат само поредните едри петна по репутацията на коалицията. Как ще се обясняват тогава на своите избиратели? И всичкото това заради нелепата идея за „равноотдалечения премиер“ – като че ли в България има такова животно.

Остават още няколко дни до връчването на първия мандат, както каза президентът Радев. За това време ГЕРБ-СДС и ДБ трябва да се събудят и да преосмислят отново възможностите пред тях. Стигне ли се до отново до бързи предсрочни избори, Пеевски и Сарафов ще празнуват глупостта им.

Източник: „Сега“