Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев даде специално интервю за последния брой на „Тема Спорт“ през десетилетието. Хващаме големия наш футболист и треньор в добро настроение, точно след обяд с верния му помощник и приятел Красимир Борисов.

– Г-н Пенев, как сте, как ще посрещнете новата година?

– Как да съм – метър и 75 висок и вече около 85 килограма (смее се). Ще бъда вкъщи, със семейството, ще се видим и с комшиите. Като мине полунощ ще се поздравяваме – у дома, на улицата, всичко по традицията. Но ще дадем приоритетно път на най-близките – дъщери, внуци… Те да бъдат здрави, това е най-важното. Хубавото е, че Пената цяла година постоянно го спират хора по улицата, хващат го в движение, да си кажем „Живи и здрави“. Иначе повечето от играчите сега май не са в България, че да им честитим и на тях новата година. Но те си знаят каква е препоръката и пожеланието на ръководството – за успехи.

– Как оценявате 2019-а за ЦСКА и какви трябва да са целите пред клуба през 2020-а?

– В последните мачове през годината имаше малко повече радост, поне за играчите. Напрежението в ръководството обаче си стои на едно място, то никога не изчезва. Трябва да си вкарваме положенията. Да не ни се налага на нас, по-опитните, да влизаме цивилни на терена. Ще вземем да реализираме и ще трябва и на нас по една премия да ни се плати (смее се). Пожелавам на ръководството да са здрави. Всичко минава през главата на г-н Ганчев, дано 2020-а да му е по-добра и да видим по-силна игра. Под по-добра година имам предвид с повече успехи и точки.

– В края на 2018-а пак разговаряхме с вас. Тогава ЦСКА трябваше да стопи 6 точки изоставане от върха и почти успя. Сега обаче разликата е 9. Способен ли е отборът да се върне в битката за титлата?

– Това си зависи най-вече от футболистите. Виждате, че в последните мачове играят по-спокойно. Но трябва да бием и Лудогорец. Хайде стига с тези нули. Да им вкараме и да спечелим, иначе не става. Има и много коментари дали да се сменя треньорът, или да остане. Това са нормални решения. Както партиите си избират лидер, така и във всеки футболен клуб си има президент, който пък има съветници и те решават какво да се прави. Вие, журналистите, хвърляте стрелички, понякога уцелвате, друг път не. Изборът на треньора е малко като тотото – или ще уцелиш, или няма. Това си е грижа на ръководството. Условията са предоставени, те са налице. Виждаме и че се дава предимство на започването на стадиона. Това е невероятно дело на ръководството. Това е… уф, огромна инвестиция! Но г-н Ганчев е корав и жилав, вярвам че ще се справи.

– Стадионът ли трябва да е тема номер едно за ЦСКА през пролетта или…

– Стадионът е най-важното, но да не коментираме много. Материалът е готов от една година, но винаги има едно малко притеснение, че някой може да каже: „Нищо няма да започвате по стадиона“. Нека всичко да е наред и тогава да говорим. Иначе е ясно, че на ЦСКА му трябва хубав стадион. Ръководството е готово да го направи, дай Боже да сполучим през 2020-а и наистина за една година „Армията“ да бъде модернизирана. Виждаме по Европа на какви приятни стадиони се играе. Нямам предвид тревата, навсякъде има трева, но обстановката по трибуните е съвсем различна.

– Треньорският въпрос в ЦСКА може би е най-деликатният. Как гледате на работата на Милош Крушчич?

– Ние не можем да го решаваме това. И аз съм ги слушал тези: „Пената да го махаме ли?“. И мен са ме махали, и колко други специалисти и големи международни треньори са ги махали. Това е общ проблем, навсякъде по света. Последното мнение е на президента, на този, дето дава мъни-мъни. Той ще подпише паспорта на треньора или пък ще го отдели настрана и ще му каже: „Ти беше дотук“. Много сложна е материята, няма никакви гаранции за успех. Треньорите трябва да викат Настрадин Ходжа, че да им дава магарето и да се качват по-леко по нагорнището. Надолу е много лесно, но като дойдат трудности, като трябва да се изкачваш, тогава едно магаренце винаги ще ти е от полза.

– Има ли нужда ЦСКА от много попълнения през зимата?

– Всеки фен ще каже: „Този играе слабо, онзи силно, този не вкара, онзи пусна гол“. Всеки си има своето мнение. И това е трудна материя – да прецениш дали имаш нужда от подсилване. Труден въпрос и труден отговор, феновете не прощават. Поне повечето от тях. Все пак те са свикнали да виждат ЦСКА шампион, а пък да не говорим за участия в КЕШ… Има си изисквания. Аз се ядосвам, че много критикуват Али Coy, който си вкарва голове. Вярно, че прави пропуски, но той не е най-виновният. Другите играчи трябва да му намерят най-късия път до завършването на атаката. Обаче ние се разкарваме по тъча, не намираме решения. Имаме липса на крила и на средни хора, които да извеждат нападателите на голови позиции. Така на Coy му се налага да тича, да си сменя позицията, да се движи много. Петър Жеков и той тичаше доста, обаче си имаше една любима зона – около дъгата. И само дебнеше да закачи топката и бух – врабчето кацва в гнездото. Обаче нашият нападател сега гони наляво, гони надясно, а не играе пред вратата.

– Защо играчите не успяха да си наместят главите и глезените през есента?

– Промяната на треньорите повлия много. Това си казва думата. И за двете страни е трудно. И играчите трябва да свикнат, и новият наставник трябва да свикне с тях. Единия треньор го разбират, ама другият не им е много ясен. Накрая обаче нещата зависят най-вече от тези, дето движат топката. Виждаме, че има условия в клуба. Не се пише за забавени пари, няма проблеми. Обаче футболистите трябва да добавят от себе си. Важното е да има и лидери. По мое време имаше първи, втори, трети капитан. Все фигури. Капитанът е първият човек до треньорите и знае всичко. Ще го кажа така – да играеш дори под 80 процента от това, което можеш, то това цялостно означава, че не ставаш за шампион. И това е причината да се получават такива футболни аномалии. И хората се гневят. Познавам един привърженик от Перник, който, като се ядоса у тях, като викне и се чува на Орлов мост.

– Националният отбор е на бараж за Евро 2020. Имаме ли реални шансове да се класираме?

– След като ни се дава възможност с баражите, значи има голям шанс. Но на терена само шансът не е достатъчен. Да не забравяме и унгарската школа и унгарския футбол. Някои журналисти много се опитват да успокоят нашите играчи, че Унгария не е някаква сила, но нека да не ги подценяваме така. Ще ни е доста трудничко в този мач.

– Кой трябва да е футболист №1 на България?

– Нищо не знам. Явно и вие не знаете, защото вече щяхте да сте развъртели химикалките. Конкуренцията винаги се е създавала от национали, легионери и по някой младок, който изниква. Бате Пенчо си спомня, че беше два пъти футболист на годината – през 1967-а и 1971-а. Това се случи след световните първенства в Англия и Мексико. Атаката не вкарваше, защитниците обаче вършехме някаква работа. Сега, предполагам, победителят ще излезе от някой от водещите отбори в първенството. От легионерите ни никой не блести, макар че Ивелин Попов играе в силен шампионат. Ще мине тържеството, първият ще се радва. А вторият и третият да се прекръстят, да се целунат и догодина да се надяват да са първи.

– Какво ще пожелаете за новата година?

– Много здраве, нека да се обичаме. Да се поздравяваме с вдигнати, а не с наведени глави. Да бъдем единни, феновете винаги са готови да се обединят, но те се съобразяват с играта на отбора. Като има голове, привържениците изразходват повече енергия. Като няма голове, лягат болни и бройката по трибуните намалява. Поздрави на колегите, даже и на левскарите. Надеждите ни са и в тях – дано можем да ги бием в първия кръг напролет, че да ни тръгнат добре нещата. И нека да обичаме повече спорта. Да ни е по-успешна и по-здрава годината.