Ако България е правова държава, а съдът (като институция) е независим и безпристрастен арбитър, процесът срещу Цветан Василев и компания не трябваше изобщо да стартира. А досъдебните производства, образувани срещу длъжностните лица от КТБ, одиторите от КПМГ и двамата бивши подуправители на БНБ и шефове на „Банков надзор“ – трябваше да бъдат върнати на държавното обвинение. И да си останат там, докато работещите по тях прокурори, следователи и вещи лица не започнат да прилагат буквата на закона, а не да интерпретират съдържанието на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) когато им хрумне и както им е удобно.

За какво става дума?

Рецитираме набързо няколко разпоредби от НПК, които би трябвало да са абсолютно задължителни както за прокурорите, така и за съдиите:

– Чл. 13: Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

– Чл. 14: Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

– Чл. 16: Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

– Чл. 103: Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи… Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

– Чл. 107, ал. 3: Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Някой от тези основополагащи принципи на наказателното право да е бил приложен на практика? Категорично не!

Някой да се е притеснил от този факт?

Примерно – главният прокурор, членовете на Висшия съдебен съвет и парламентарно представените партии? Отговорът е още по-категоричен: вече пет години на никого не му пука! А би трябвало, защото поне две от досъдебните производства за фалирането на КТБ – т. нар. мега дело и едно от сателитните разследвания – са си чиста проба… гавра с мантрата, позната като върховенство на закона.

Стоп, стоп! Не бързайте да ни замеряте с камъни, защото нямаме намерение да предъвкваме познати истории. Просто ще се опитаме да обясним какво би се случило, ако орлите на правосъдието от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд бяха работили и по закон, а не само и единствено под „диктата“ на дълбокото си вътрешно убеждение. Тоест – ако бяха изпълнили и втората част от разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК – да съберат и да проверят ония доказателства, които оневиняват Цветан Василев и компания.

Доказателство № 1: В КТБ има 2 милиарда…

Датата е 16 юли 2014 година. Върви сутрешният блок на бТВ. Репортерският „пирон“ е прякото включване на Мария Цънцарова от парламента. Темата е „Скандалът КТБ“, а събеседници са Цецка Цачева – заместник-председател на ПГ на ГЕРБ и Атанас Мерджанов – председател на ПГ на „Коалиция за България“ и шеф на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред“.

След близо 8-минутни взаимни обвинения за това кой е виновен за кризата в КТБ и кой е длъжен да внесе искането за оставката на тогавашния бос на БНБ в пленарна зала, Атанас Мерджанов хвърли голямата бомба: „Има резерви в банката. Затова настояваме за пълен анализ и за информация – за активите и пасивите на банката. Ние не знаем цялата истина. Защото едва вчера се разбра, че има секретен одитен доклад, според който са налице 2 млрд. в банката!“ (линк https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/koj-variant-za-ktb-shte-podkrepjat-deputatite.html)

Някой да е разбрал има ли наистина такъв доклад, или Атанас Мерджанов лъже в ефир като дърт циганин (това е интерпретация на народната поговорка, а не предизвикателство към медийните чистофайници)?

Естествено, че никой нищо не е разбрал, въпреки че есенцията от тв-участието на червения депутат беше цитирано от десетина медии.

И докато на широката общественост проспиването на тази информация може да ѝ бъде простено, за „хвърковатата чета“ на главния прокурор извинения не би трябвало да има. Защото, ако те не събираха доказателства само и единствено за вината на Цветан Василев, т.е. спазваха разпоредбите на НПК в пълния им блясък, най-вероятно обвинителният акт нямаше да е в титаничния по своята безсмисленост обем от 11 000 компютърни страници (около 16 500 стандартни машинописни страници). Да не говорим, че като едното нищо и главните действащи лица в четивото можеха да са други…

Доказателство № 2: Свидетелят милионер…

За неговото „събиране“ и „проверяване“ се налага да цитираме написаното в прокурорската библия, позната като Наказателен кодекс:

Чл. 20: Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

         – извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението;

         – подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;

         – помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21: Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя… Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22: Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Чл. 19: В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Чл. 17, ал. 3: Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18, ал. 3: При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

         а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

         б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Едва ли има човек, който да не се е сетил, че ще си говорим за

 

черноработника на държавното обвинение

– т. нар. основен свидетел по делото КТБ – Бисер Лазов.

Някой да си е отговорил досега на въпроса „Защо, след като от 1994 г. всички сделки на Цветан Василев са минавали само и единствено през ръцете му, Бисер Лазов продължава не само да е на свобода, ами и да се къпе в слава и пари?“

А някой да е попитал наблюдаващия прокурор по делото Иван Гешев в коя от току що изброените хипотези в НК се вписва Бисер Лазов, след като той (Лазов) обръща палачинката чак на 23 юни 2014 година? Забравяйки мигновено, че цели 20 години е бил безропотен съучастник във всички т. нар. далавери на Василев?

 

Кой да попита г-н Гешев…?

Естествено, че неговият пряк началник Сотир Цацаров, защото така повелява Конституцията на Република България (чл. 126, ал. 1): „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Или съдия-докладчика и председател на „тричленката“ по делото (VІІІ състав на Специализирания наказателен съд) Виржиния Петрова, тъй като това ѝ задължение е вменено от две разпоредби – чл. 248 и чл. 249 от НПК. Тоест – ако открие допуснати процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени, делото се връща на прокуратурата. Ако нарушенията са фатални и биха опорочили целия процес, наказателното преследване се прекратява, обвиненията се свалят, паричните гаранции се връщат и всичко започва отначало.

Както се вижда и с невъоръжено око, дотук основанията за приключване на сагата по втория начин – връщане на лентата до лятото на 2014 г., са най-малко две. За едното – нарушенията на НПК, вече стана дума по-горе. За другото – нарушенията на НК в полза на Бисер Лазов, дължим още няколко разяснения.

По всичко личи, че Лазов се ползва със статут на защитен свидетел. Дали държавното обвинение е сключило сделка с него – свобода срещу съответни показания, е друга тема на разговор. По-важното е, че в двата кодекса – наказателния и наказателнопроцесуалния,

такова „животно“ – защитен свидетел, няма

За сметка на това обаче съществува трети нормативен акт – Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, с чиито разпоредби статутът на Бисер Лазов също се разминава. Този път – със светлинни години, а не с километри.

И накрая, преди да преминем към най-апетитната хапка, ако прокуратурата си беше свършила добросъвестно работата по време на досъдебното производство, Бисер Лазов едва ли щеше да дава показания в съдебна зала вече… два месеца и половина. Не защото не знае кое как се е случвало, а защото над главата му щеше да тегне разпоредбата на чл. 286 от НК: „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години“.

Така де, нали всеки е невинен до доказване на вината с влязла в сила присъда? Ами,

ако след седем-осем години балонът „Анти Василев“ вземе и се пукне…

просто така, от само себе си? Или защото доказателствата на държавното обвинение не издържат на втора или трета инстанция?

Всъщност, сделката между Бисер Лазов и Специализираната прокуратура може да бъде „идентифицирана“ от бизнеса, който той завъртя откакто е ключов свидетел. За придобивките му е писано и говорено многократно, така че днес ще минем с едно голо обобщаване на финансовото им изражение (според медийни публикации, които никой не опровергава вече две-три години): около стотина милиона лева. Дай, Боже, всекиму такъв рандеман! И толкова ларж прокурори, разбира се!

 

Върховенство на закона! Дрън-дрън.. От 20 юли 2017 г. в сайта на държавното обвинение се мъдри един текст, озаглавен ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ „МОДЕЛЪТ КТБ“ (правописът оригинален). А по средата на неговата стр. 5, черно на бяло е написано:

“… НПК е създаден, за да реши ясно очертани задачи: да осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (чл. 1, ал. 1 от НПК) в рамките на конституционното изискване по делата да се осигури разкриване на истината. Всяко друго нормативно решение и/или становище, наложено в практиката на правоприлагащите органи, което прави невъзможно решаването на тези задачи, следва да бъде игнорирано…“

Някой схвана ли за какво става дума? Ха така: от всички български закони и международни конвенции, от българската конституция и от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, за българската прокуратура единствено важен е чл. 1 от НПК. Всичко останало – в джаза? Или на правосъдното бунище? Блажени са вярващите…