Идиотщините на т.нар. държава около „НАПлийкс“ нямат нито край, нито дъно. Държавността е в тежък нокаут, а те ни викат – спокойно, само аркада е. Всеки българин, който е имал вземане-даване с НАП, е засегнат от теча. Това са над 4 милиона души (ако не броим и над 1 милион покойници). А ни казват: Какво толкова!? На сайта на хакнатата агенция са качени инструкции за жертвите. На въпроса какво да правим, ако сме в кюпа на пострадалите, НАП отговаря „Не правете нищо“, но добавя: „Бъдете бдителни“. С други думи, ако утре се окажете титуляр на голям заем, без да сте го искали, проблемът си е ваш – не сте внимавали.

Премиерът Бойко Борисов напълно зачеркна темата от дневния си ред – не се гневи, не реже глави, не взима оставки. Само в началото се възхити на младите български АйТи факири. После млъкна. Повелителят на НАП Владислав Горанов в началото го удари на смешки и закачки – най-голямата опасност била булката на някой баровец да научи, че той къта скришна банкова сметка. Финансовият министър пусна шегата успоредно с признанията на властта, че не просто има проникване в някакъв си модул на НАП, а е хакната националната сигурност. Напоследък и той избягва темата.

Директорката на злополучната НАП Галя Георгиева „мъжки“ стои на поста си и не мисли за оставка. Даже изкара половин месец в отпуск, разкъсвайки се като Буридановото магаре пред тежката дилема кое е по-важно – овладяването на кризата в поверената й институция, или решаването на лични проблеми. Както Димитрова сама сподели, надделяло второто, но тя през цялото време дистанционно контактувала с подчинените си.

Спецпрокурорът Иван Гешев, който се гласи за главен прокурор на републиката, сподели с публиката, че хич не се притеснява от теча  – неговите телефонни номера, адрес и ЕГН и без това били публично известни. Ерго, щом Гешев е спокоен, защо да се тормозим ние?

Скандалът тресе държавата вече трета седмица, а няма нито един наказан – поне с мъмрене, дори дребен служител от IT отдела. Така единствени наказани са жертвите, при това двойно. Данъкоплатците хем занапред ще треперят дали някой няма да употреби изтеклите им данни, хем ще платят глобата на НАП за неопазване на персонална информация в особено големи размери. Глобата ще е милионна и ще ощипе тъкмо онези, чиито тайни НАП не опази.

Данъчните вече две седмици се бъхтят и сверяват дали изтеклите файлове не са дописвани, трити или „поправяни“. После щели да ни кажат какви точни персонални данни са изтекли. Няма нужда да сменяте личните си карти, гласят поредица съобщения на сайта на НАП, повтарящи се като в сеанс на Кашпировски.

Въпрос не е дали и кога ще има оставки, а колко да са те Защото вижте какво направи НАП дотук (а не можем да корим само НАП): На 15 юли, деня в който няколко медии получиха от неизвестен хакер линк, водещ към лични данни на милиони данъкоплатци, НАП обяви, че заедно с правоохранителните органи проверява „потенциална уязвимост“ на системите си. „Потенциална“ ли??!

На 16 юли агенцията пусна съобщение-признание, че е хакната. Но успокои, че пробивът е засегнал само 3% от всичката информация в сървърите. В същото НАП призна, че „неоторизирано проникване“ е имало 20 дни по-рано. И никой нямаше да разбере за това, ако хакерът не бе уведомил медиите.

На 17 юли НАП ни извести, че вече е актуализирала защитата на всичките си информационни системи. Но пет дни по-късно спря достъпа на данъкоплатците до 6 услуги, за да проверява уязвимостта им.

На 24 юли, 10 дни след избухването на скандала, НАП извести, че ще пусне специално приложение, та всеки да може да провери има ли го в теча. Но първо трябвало да се види дали разпространените от хакера данни са автентични и дали няма корекции и редактиране по тях. Въпреки твърдението, че още проверява, НАП побърза да съобщи, че критично много информация е изтекла само за 189 души от всичките пет милиона поразени и че по тази причина данъчните ще се свържат с тях за персонални напътствия.

В същия ден НАП публикува отговори на често задавани след хакерската атака въпроси от данъкоплатците. В стил „Пилат Понтийски“ цитира неназовани нотариуси и финансисти – понеже хората питали най-вече може ли някой да продаде апартамента/колата от тяхно име, да ги натовари с нежелан заем или да им стовари фирма с неплатено ДДС. В публикуваните отговори пише, че нотариуси, лизингови компании, банки и т.н. зорко проверяват всяка лична карта и всяко пълномощно, преди да одобрят сделка. Но пише и друго: „Дори някой да е узнал Вашите лични данни, за да продаде имот или автомобил, то трябва да извърши едно или повече престъпления“. Има и друго подобно „утешение“: „Отпускането на кредит/лизинг на някого другиго изисква извършването на едно или повече престъпления – освен злоупотребата с чужди лични данни“, четем в сайта на НАП. С други думи, злоупотреби с изтеклите данни са възможни.

В  незаконно разпространените данни към момента нямало персонални идентификационни кодове – ПИК-ове, уверява НАП. Но ни съветва за всеки случай да си сменим ПИК-а. Последните НАПътствия са от 26 юли. Те съдържат още една доза безполезни съвети като: „Бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и не давайте на никого финансова информация“. Има и един нов съвет – да си сменим и паролата на е-пощата. Може би все пак някой ден НАП ще стигне и до препоръката „сменете си личната карта“ – за всеки случай. Данъчните обещават по-нататък да осведомят гражданите и точно кои техни данни се търкалят в интернет след хакерската атака. Кога ще стане това – не е ясно.

Докато НАП се бъхти, самоотвержени защитници на властта се мятат пред камери и микрофони, за да омаловажават гигантския провал в киберсигурността. Ден не минава, без някой авторитетно да обясни, че не вижда опасност от злоупотреби – нищо, че в интернет дефилират всякакви данни, вкл. и цели данъчни декларации. Нямало опасност от злоупотреби? Тогава защо приехме цял закон за защита на личните данни със сурови глоби? Щом няма страшно, тогава защо не оставим из интернет свободно да се реят адреси, лични карти и прочее?

Щом е толкова безопасно, тогава защо не ни кажат най-сетне какви данъци плаща например едрият предприемач Делян Пеевски? Или неговият гуру Ахмед Доган, който с напредването на възрастта става все по-мащабен енергиен бизнесмен? Бихме желали да научим „откъслечни“ и „невинни“ подробности за още много големци. Но всеки път чуваме – не си врете носа, това са строго пазени данъчни тайни. Сега стотици файлове с милиони имена бродят из интернет, а  НАП пази ли, пази.

Цялата нескопосана „тактика“ на властта по овладяване на кризата  – бавни, хаотични и липсващи мерки, глупави обяснения и още по-безумни съвети, отказ да се поеме отговорност – разбива мита, че сме нормална европейска държава. На този фон избуяват съмнения, че пробивът – независимо откъде и защо е направен, е идеална възможност за заличаване на нечии масивни данъчни и осигурителни задължения. Не става дума за хакера, който показа уязвимостта на мрежата на НАП и прати мейла „Правителството ви е некадърно“. Както сам премиерът обяви, в България е пълно с „компютърни вълшебници“. Защо да няма и „чистачи“? Поръчител може да е някой, който е сигурен, че прокурорът Иван Гешев няма да дойде да го арестува.

Звучи ви параноично и невъзможно? В България невъзможни неща няма и това лъсна безпощадно ясно още през 2013 г., когато премиерът Орешарски, сричайки, предложи на депутатите да сложат Делян Пеевски начело на ДАНС. Видя се и през през 2014 г., когато бе срутена четвъртата по големина банка в България и всички гледахме гибелта на колоса КТБ с невярващи очи – също както гледахме репортажите от рухването на кулите на Световния търговски център. Само че у нас срутването продължава.

Така ще е, докато гражданите гълтат праха от руините, търкат очи, мърморят и се чудят на онези „жълтопаветници“, „красивите и умните“, които излизат на улицата да протестират.

Юлиана Бончева, „Сега“