Петър Кънев е роден в Ямбол през 1953 г. Там завършва математическата гимназия. След това се дипломира в Московския университет по печата. Вече близо 40 години се занимава с полиграфия. Народен представител е от 40-ото НС досега. Бил е председател на групата за приятелство с Русия, както и съветник на президента Георги Първанов. Председател е на Съюза на печатарите, бил е вицепрезидент на Съюза на работодателите и на КРИБ. Бивш волейболист и вицепрезидент на Българската федерация по волейбол. Голямата му страст обаче е гмуркането.

– Г-н Кънев, как си обяснявате факта, че при определянето на листите на БСП за предстоящите избори вие сте сред хората, получили най-много номинации?

– Това е оценката за моята работа през последните четири години. Партийната обстановка беше сложна. Винаги съм се старал да помагам. С всички общински структури в Бургаска област работихме добре. Полагах усилия винаги да помагам и като председател на парламентарната икономическа комисия, а и в лично качество.

– Вероятно това е и отговорът на въпроса защо и приятелите, и политическите опоненти ви смятат за един от най-диалогичните политици?

– В политиката не употребявам две думи – „винаги“ и „никога“, защото това е вредно. Представител съм на бизнеса, който през последните 20 години е постигнал доста. Затова проблемите на предприемачеството не са ми чужди. Вбесявам се от бездействието на администрацията, като виждам колко безсмислени неща се правят. Затова мисля, че съм добре приет от колегите си в парламента. Освен това смея да твърдя, че съм сред основателите на работодателските организации у нас. Минал съм по цялото стъргало на бизнеса и затова ме приемат добре и отляво, и отдясно. Аз съм човек, който не се заяжда чисто политически, а търси решения, които са в помощ на хората.

– Вече година живеем в необикновени условия. Кои мерки за подпомагане на бизнеса в пандемията проработиха и кои се провалиха?

– Мярката за отпускането на безвъзмездна помощ от 4 до 10 хиляди лева на микро- и малките фирми се оказа с положителен ефект. Проработи донякъде мярката „60 на 40“, въпреки че настоявах тя да бъде „60 на нула“ или „80 на 0“. Въобще не сработи схемата със 700-те милиона лева, които правителството великодушно даде на Българската банка за развитие уж да гарантира кредити на фирмите. Предприятията обаче бяха затрупани с бумащина и кандидатстването за пари, гарантирани от ББР, просто изгуби смисъл. Самата кредитна линия не бе особено атрактивна за търговските банки, защото в момента те са заринати с пари и нямат нужда някой да им дава още. Затова само 180 милиона лева са усвоени от фирмите.

Успешна се оказа кредитната ваканция. Тя обхвана почти 9 милиарда лева. Трудно ми е да отговоря дали търговските банки ще си позволят нова кредитна ваканция. Добра беше идеята държавата да компенсира част от оборотите на затворените фирми. Процедурата обаче е много бавна и има фирми, които още не са си получили парите. Проблемът е друг – че в Европа България отделя най-малко пари в подкрепа на бизнеса като част от брутния вътрешен продукт, малко под 2 процента.

– Каква очаквате да бъде икономическата ситуация през тази година?

– Миналата година сбъркахме, като мислехме, че тази пандемия ще отшуми като всички останали. Здравната система се оказа неподготвена. Управленските решения се вземаха на принципа „проба – грешка“. Ситуацията и в момента е същата. В началото на март разхлабиха мерките, сега отново ги затягат. Като прибавим и хаоса с ваксините, напразни ще се окажат очакванията на бизнеса за подобряване на положението. Затова оттук нататък съм умерен песимист за развитието на ситуацията. Дано след тези безумни финансови инжекции европейската икономика да потръгне, защото сме изцяло свързани с нея, както преди години бяхме зависими от икономиката на бившия Съветски съюз.

– Вие сте кандидат за народен представител в Бургаския район, където е съсредоточена голяма част от туристическия бизнес. Ще бъде ли по-успешен предстоящият летен сезон?

– Бургаска област е уникална, но Бургас е най-деиндустриализираният град в тази част на страната. От големия нефтохимически комбинат остана една рафинерия, която произвежда много малко полимери, а основно дизел и бензин. Останали са само един вагонен завод, една фабрика за вафли, един завод за дървесни плоскости. Всичко друго е търговия и услуги.

Оптимизмът на властта за туризма ми идва малко в повече. Ако не се върнат 5-те милиона чужди туристи, без тях трудно ще се справим. На юг от Бургас миналата година имаше туристи, но големият туризъм се прави в големите комплекси като Слънчев бряг. Като видите само колко чартърни полета са заявени от Германия и Англия, ще се убедите, че и този сезон ще бъде много тежък.

– Как може да се стимулира родното производство?

– В програмата на БСП има доста предложения в това отношение. На първо място е възраждането на производството с висока добавена стойност, което е свързано с подготовката и преквалификацията на кадрите, привличането на инвестиции и промяна на данъчната система. Например в областта на здравеопазването трябва да се създаде държавно аптечно предприятие, което да обслужва само пенсионери и деца. Да вземем и учебниците. При сегашната система – по един предмет да има няколко учебника – изтичат около 100 милиона лева от бюджета. Чисто пазарно към МОН трябва да бъде създадено държавно издателство. Министерството трябва да държи и авторските права върху учебниците.

– Да смятам ли, че сте привърженик на идеята за връщането на държавата в икономиката? 

– Това не е моя идея. Искат го много десни политици – Ангела Меркел, Кристалина Георгиева, дори и Симеон Дянков. Странно, когато бизнесът върви, държавата е лоша, когато забуксува той, търси държавата за помощ.

– Изпълними ли са предизборните обещания на ГЕРБ за 1000 лева минимална и 2000 лева средна заплата?

– Абсолютно, защото така те поставят летвата  много ниско. Сега средната заплата е близо 1500 лева. Като прибавим само инфлацията и ръста на икономика за следващите четири години, и те стават почти 2000 лева. От ГЕРБ вече всичко смятат в евро и обещават, ако успеят да съставят правителство, в края на следващия мандат 100 милиарда евро брутен вътрешен продукт. Финансовите анализатори прогнозират за България 3-3,5 ръст за тази година и около 4 през следващите години. Елементарната сметка показва, че няма как БВП да стане 200 милиарда лева при тези темпове на растеж. Покойната проф. Христина Вучева, бивш финансов министър, твърдеше, че всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти. А управляващите ни засипват със собствени факти.

Неотдавна Евростат публикува данни за стандарта на живот в страните от ЕС като доходи и покупателна способност. Оказва се, че сме два пъти по-бедни от гърците. Най-близко до нас са Португалия и Словакия, където покупателната способност е с 25 на сто по-висока от нашата. Следват Латвия и Унгария – с 30 на сто, Испания – с 40 на сто. Най-важна в случая обаче е Румъния, където жизненият стандарт вече е с 50 на сто по-висок от нашия. А двете държави тръгнахме от едно и също място. Влязохме през 2007 г. в ЕС. Затова не мога да разбера защо управляващите се сърдят, като им се каже, че последните десет години са били загубени за България. Не говоря за корупция и поръчково законодателство. Изреждам само факти. Спряха и дебатите в държавата – приемаме като нещо дадено всичко, което ни се спуска от правителството. А това е много вредно.

– Каква е оценката ви за парламента, който си отиде? 

– В него законодателният процес излезе извън контрол. От правителството в него са внесени 378 закона за четири години. От тях 104 са ратификации. От народни представители са внесени 437 законопроекта. Те не минават за съгласуване в министерствата и правната дирекция на правителството. Няма обществено обсъждане за тях. В други страни от ЕС само 20 на сто от законопроектите се предлагат от депутати. В Гърция, Финландия и Швеция няма такива. В Дания  един процент от законопроектите се внасят от депутати. В Нидерландия – 2 процента. При нас този показател е почти 200 процента. Ситуацията бе абсурдна.