Коалциия с ГЕРБ e невъзможна. Ние бяхме създадени като партия, за да променим модела “Борисов”. Това заяви Кирил Петков от коалция “Продължаваме промяната – Демократична България” в ефира на „Евронюз“.

– Г-н Петков, благодаря Ви, че ще разговаряте с нас. Предстоят петите парламентарни избори в рамките на две години. Какво бихте направили, за да избегнете шестите, ако станете министър-председател? Защото нестабилността на България може да бъде риск и за останалата част от Европейския съюз и западния фланг на Европа по време на война.  

– Благодаря ви за въпроса. Пети поредни избори са прекалено много за всяка демократична държава. Но в същото време това, което виждам сега, на петите избори, е нещо много различно, а именно- единство, което започва да се формира около идеята за проевропейска силна България по начин, който не се е случвал на предишните четири. Вярвам, че по време на тези избори ще имаме голяма победа. Социологическите проучвания казват, че сме с равни резултати.

– Да, но социологическите проучвания твърдят обратното. 

– Знаете ли, това се случва всеки път. Това са третите ни избори. Още на първите избори, на които се явихме, социолозите ни даваха 8%. Ние получихме 26. На вторите – ни даваха 15%. Ние получихме 20. По някакъв начин тези няколко компании, които…

– Но този път се обединихме с всички сили. Вярвам, че ще имаме много по-голямо превъзходство, повече от това, което социологическите проучвания ни дават. Превъзходство, което ще ни позволи да съставим сравнително силно правителство на малцинството. А причината поради която заявявам това с такава увереност, е вярата ни че всъщност да имаш ясно, прозрачно правителство на малцинството е по-добре, отколкото една непрозрачна коалиция, в която никой не знае кой какво контролира. И тук големият въпрос е защо другите партии биха подкрепили такова правителство на малцинството. Мисля, че има някои геополитически фактори, които биха повлияли на решението им.  

– Имате предвид войната? 

– Да, войната, но само от една страна. От друга имаме следното – и Европа, и САЩ насочиха вниманието към бившия премиер, казаха „Вижте какво прави“. Знаете ли, това е безпрецедентно. Неговият финансов министър, заемал този пост в продължение на 8 години, е в списъка „Магнитски“. 

– Да, като за начало едно правителство на малцинството е по-добро от непрозрачна коалиция, както се изразихте. Но в същото време едно правителство на малцинството трябва да преговаря с опозицията или с партии, които не са членове на коалицията. Стъпка по стъпка. Всяка отделна реформа, всеки отделен закон или всяка отделна мярка. Смятате ли, че тези важни реформи, особено по отношение на борбата с корупцията, които България трябва да осъществи, ще бъдат възможни с правителство на малцинството? 

– Мисля, че потенциално това е възможно, като отделните партии имат различни причини да го направят. Без значение какво истински искат и какво не. Мисля, че повечето политически партии осъзнават, че идва реална промяна, надявам се още на тези избори. Смятам, че един от начините хората да участват в промяната е като гласуват в политическа партия като нашата. Можем да осъществим промяната, а хората същевременно трябва да следят и наблюдават действията ни. 

Един пример с главния прокурор – мисля, че за някой като Борисов е по-опасно, ако дойде нашата проактивна партия и просто смени настоящия главен прокурор с друг. Да, ние не искаме това, тъй като нямаме интерес да има пряко използване на институцията за политически цели. Искаме да променим системата, за да работи по-добре. В този случай предлагаме изцяло да се премахне постът на главния прокурор. 

– Позволете ми да ви попитам нещо по въпроса, защото това е в основата, най-важната част от съдебната реформа. Тя е изисквана от Европейския съюз, от прокуратурата, а желаната цел е борба с корупцията. Прокурорът е голям проблем, както казахте. Но в същото време смятате ли, че с малко на брой депутати в парламента ще можете да го отстраните?  

– Това е големият въпрос. Ще го направим на две стъпки. Първата се изисква и от Плана за възстановяване и устойчивост. Между другото, това изискване беше поставено от нашето правителство. В него се казва, че главният прокурор трябва да има съдебен надзор. Трябва да има съдия над тази институция, който действително да може да разследва главния прокурор. Това е нечувано досега, защото в момента, както казва самият главен прокурор, само Бог е над него. Но не трябва да се постави и случаен съдия, който ще върви по неговите стъпки. 

– Бихте ли ни казали защо съществува тази пряка връзка между децентрализацията на разследването с главен прокурор и системата за корупция? 

– Добре. Сега ще ви дам един пример, който би бил интересен.  

Когато арестувахме бившия финансов министър по време на нашето правителство, един хазартен бос отправи обвинение, че са плащали на същия този финансов министър по 60 милиона в брой в кабинета му на всеки две седмици, за да получи данъчна протекция за бизнеса си. Това е ясен пример как функционира корупцията. Но това е друг въпрос.

Тогава имаше и двама свидетели, които потвърдиха думите на хазартния бос. Последваха и банкови извлечения, които доказваха същото. Единият от свидетелите заяви, че е видял въпросния хазартен бос да влиза в министерството с пури и евро. Това е много, много директно обвинение. Но изведнъж в тази ситуация главният прокурор казва, че няма достатъчно информация дори да се започне разследване. Пък макар и да се приключи без достатъчно доказателства. Ясно е, че в момента няма никакъв контрол върху вътрешното усещане на прокурора дали трябва да се разследва определено нещо или не. Това е. Неговото собствено съзнание преценява.

И в този смисъл мисля, че трябва да поставим под контрол и този аспект. По-големият проблем обаче е, че главният прокурор доминира над всеки прокурор. Може да го изпрати на границите на страната дори, а след четири години да му каже да разследва там. В този смисъл нито един прокурор с нормално функционираща ценностна система няма да иска да започне разследване срещу доста корумпирани. 

– Отново на тема корупция. Вие бяхте министър-председател по времето когато    бившият премиер на България и ваш настоящ конкурент, г-н Бойко Борисов, беше задържан. Ако не греша…  

– Това е същият случай..

– За това и го споменавам… Но в крайна сметка той е освободен, а задържането му е обявено за незаконно. Защо? Свързано ли е това решение със съдебната система, която критикувате? 

Наистина вярвам, че най-големият проблем на съдебната система в момента е този един-единствен човек, който се обявява срещу всяко възможно разследване. И аз бих приел решението, ако разследване все пак е започнало, ако разследването е продължило, но не са били намерени достатъчно силни доказателства. Но дори да не поискате от човека с парите да свидетелства, да направите видео разпит с него от Дубай, да го попитате дали може да потвърди фактите… Всичко това за мен говори, че очевидно имаме огромен проблем с главния прокурор и този проблем трябва да бъде решен възможно най-скоро. 

– Друг въпрос е, че страната се нуждае от стабилност, от политическа стабилност, както казахте, за да се справи с геополитическата ситуация. Недалеч оттук, в Европа, има война. И това е доста обезпокоително. Позицията на България е стратегическа от много гледни точки – Черно море и на юг и изток, на югоизточния фланг на Европа. В този смисъл страната в действителност се нуждае от стабилност и реформи. Но ще се нуждае и от силно мнозинство. Вашият конкурент може да се окаже много близо до вас в неделя вечер. И така, ще сте готови ли да създадете голяма коалиция с ГЕРБ и с Бойко Борисов в името на преодоляването на тези големи предизвикателства пред България? 

– Ето какво решение взехме. Коалиция сама по себе си не е възможна, защото, вижте, ние бяхме създадени като партия, като движение, подкрепено от нашите гласоподаватели по една единствена причина- да променим модела „Борисов“. Ако решим да влезем в коалиция с тях, което няма да направим, това би означавало, че ще отблъснем всички наши избиратели. Така че въпросът не е само в нашия личен избор на лидери, а в това, че ще засегнем и хората, които ни създадоха като политическо движение, както и нашата основна цел на съществуване. И въпреки това се стремим към някакъв положителен резултат. Кампанията ни не се фокусира върху миналото, а върху бъдещето. Казахме, слушайте, приоритетите ни са влизане в еврозоната, в Шенген, българското селско стопанство, защото трябва да намалим цените на храните…

– Готови ли сте да въведете, да речем, някакъв таван на цените на хранителните продукти, както направихте за електроенергията? 

– Не. Това, което се опитваме да направим за цените на храните, е да получим цялата селскостопанска подкрепа от ЕС и да я насочим към малките и средните стопанства. Това ще им даде възможност да си поемат въздух, но също и по-високо предлагане на местни стоки. Така ще играем на пазара, без поставяне на таван. Ние заложихме на една много положителна програма. Погледнете обаче проблема на ГЕРБ: те също са си поставили част от тези приоритети. Ние се обръщаме към тях: вижте, ние ще съставим правителство на малцинството с конкретно тази много позитивна програма. Имахме пет избора. Имаме война в съседство. Ако подкрепите това правителство на малцинството, то ще работи конкретно за тези конкретни реформи и за съдебната система, която също е друга реформа, която искат.     

Време е да променим системата, така че когато настъпи промяна, тя да дойде с нова надградена система, а не просто да смените кой е на върха като главен прокурор. Така че ние ще направим предложение за премахване на поста главен прокурор и впоследствие демократизиране прокуратурата.  

– Значи сте готов да работите съвместно с Бойко Борисов?  

– Не и в коалиционно правителство. Ние сме готови да покажем една позитивна програма, която има много общи политики не само с Бойко Борисов, но с всички партии в парламента, където се гласуват промените. 

Готови сме да кажем, слушайте хора, не сме готови да направим компромис с ценностите си, както и да започнем да работим с вас, защото не сме забравили вашето минало. Но за да бъдат постигнати тези конкретни цели, гласувайте с нас, всички. И се надяваме, че ще получим над 121 от тези гласове. 

– Предприехте задържането му, свързано със съдебната система, а сега ги молите да съдействат за реформа в съдебната система… 

– Например, да кажем, че утре има голямо мнозинство. Опитваме се да променим системата към по-добро.  

Това не е традиционната политика. Традиционната политика е конкуренция и победа. Затова повтаряме, че не искаме да мамим, защото това би означавало да се върнем назад. Помислете за това. Ако не ни харесва този човек, нека го сменим с този, който ще бъде контролиран от нас и ще „удря“ хора, посочени от нас.

Ние не искаме това. Не вярваме, че това е справедлива система, и не ни интересува чия е политиката. Искаме да имаме свободна и справедлива съдебна система. И това ще позволи на Бойко Борисов да се чувства, според мен, по-комфортно, защото аз лично смятам, че най-големият му страх е, че искаме да сменим един човек с друг. Не, казваме демократизация на прокуратурата, да има силен съдебен надзор, така че всеки да чувства истинско справедливо отношение. И между другото, ако иска да има имунитет, Бойко Борисове може да стане депутат в парламента. 

– Това послание не е ли форма на примирие с Бойко Борисов в името на страната или е насочено към ЕС, който изисква стабилност. 

– Не, това наистина е послание към българския народ. Независимо за коя партия гласувате, за Борисов, за социалистите, ДПС или който и да е, трябва да изисквате от въпросната партията. Ние ще представим тази положителна програма, която, ако вашата партия не желае да подкрепи, трябва да се уверите, че ще я накажете под формата на политическа подкрепа. 

Защото хората не се интересуват кой предлага тези приоритети, но всички българи, които излизат на улиците, ги искат. Въпросът е да ги формулираме съвсем прозрачно. Ако трябва да го кажа възможно по- ясно, аз предпочитам правителство на малцинството, защото то ще ни предостави отговорността. Ние да поемем отговорността. 

– Споменахте еврото,  но то ще изисква болезнени реформи за населението. В България има пенсии, които са доста ниски. В този смисъл присъединяването на България към еврозоната и приемането на еврото може да се окаже голям проблем. И това е силен аргумент и за опозицията, като Социалистическата партия, националистите и т.н.. Какво мислите по въпроса? Няма ли да има противоречие между макроикономическите и социалните въпроси? 

– Нека обединим окончателното решение за Шенген и за Еврозоната в едно. 

И така, в момента българските износители, малкият и средният бизнес трябва да чакат с дни за превалутиране. Как да се конкурират със западните доставчици в тази ситуация… Когато това препятствие се премахне, ще имаме една свободна и по-лесна търговия за всички наши предприятия. 

Сега навлизаме в по-високи равнища на лихвените проценти в целия свят. Виждаме го в Европа. В САЩ. Има незабавно понижение на лихвените проценти с около половин процент поради корекцията на риска. България плаща 500 евро в транзакционните разходи при конвертиране на валута, тези пари ще бъдат много по-добре използвани в бизнеса спрямо банките. Надзорът на ЕЦБ е много важен. Както знаете, в България, преди не много години, имахме банков фалит, КТБ, банкрут на стойност 4 млрд. Това нямаше да се случи, ако имахме надзор от страна на ЕЦБ. Така че казваме на хората: вашите спестявания ще бъдат по-сигурни, защото ще имате европейски надзор. Лихвените ви проценти ще бъдат по-ниски, няма да плащате превалутиране.

Ще имаме повече инвестиции, защото независимо от всичко, един риск е по-малко. Аз наистина не виждам отрицателни страни. 

– Българското общество е изключително поляризирано помежду си, да вземем за пример проруските и прозападните настроения. Защо и какво смятате, че трябва да се направи, за да се спечелят и да кажем тези, които се чувстват по-близки до Русия, особено в този момент, който е и стратегически от гледна точка на сигурността на континента?

– Вижте, когато влязохме във властта, настроенията бяха следните: над 60% от хората са русофили. Това го видяхме в социологическите проучвания. Днес,    заради всичко, което се случва с войната, процентите са само 25- това е огромен спад. И две неща бяха свързани с това. Първо, хората започнаха да правят разлика между историята на Русия и сегашния режим на Путин. Второ, което е и по-важно, българите се страхуваха, че не можем да оцелеем без Русия. Мислехме си, о, ние сме напълно зависими. Ние сме напълно зависими от петрола. И така, имаше един вкоренен страх. Показахме обаче, че България може да диверсифицира и в момента е зависима от Газпром с    0%. И този страх изчезна. Вярвам, че това вероятно е една от най-големите прогресивни стъпки,    които е предприемало нашето общество. И не говоря за про или анти настроения към Русия, а че вече няма страх. Няма страх да страната да заеме независима позиция по важни неща. И това, което те видяха на страниците на „Ди Велт“, статия, от която става ясно, че България е една от първите страни, които са помогнали на Украйна- хората изпитаха чувство на гордост, гордост, че този тип действия на България я поставят на правилната страна на историята. България беше призната. Така че това са големи промени, които според мен са… 

– Президентът на републиката обаче не споделя това мнение. Г-н Румен Радев    не беше много доволен от решението ви да продадете боеприпаси и оръжия на Украйна. 

– Мисля, че всички разбраха какво сме направили, беше още в началото на войната. Това, което направихме, е, че работихме с нашите партньори от САЩ, Великобритания, Румъния и Полша. България всъщност продаде на САЩ и Великобритания оръжията и те предоставиха тези оръжия безплатно на украинците. В този смисъл не поехме прекия риск в началото на конфликта с Украйна, но беше сделка от която печелят и двете страни. Украинците получиха ключови оръжия още в началото. САЩ успяха да имат стабилни доставки в Обединеното кралство, а българската индустрия се справяше наистина добре в същото време. Това е добър и конкретен пример за победа за всички страни, а в същото време да бъдеш от правилната страна на историята, без да поемаш конкретен пряк риск. 

– Да, но президентът Румен Радев все още е против това..

– Да, той е против. Но аз мисля, че неговата визия за мира не е тази, в която мнозинството българи вярва. Той вижда мира така: Да кажем, че някой напада България и завземе територията чак до Варна, поиска и още нещо, но същевременно с това отказ от външна подкрепа. Това не е мир за нас. Атакуващата страна трябва да се върне там, откъдето е тръгнала, и тогава може да се водят преговори. В противен случай това не е мир. Това наистина е разрешаване на окупация. 

– В същото време руската компания „Лукойл“ все още притежава официално най-важната рафинерия в страната- тази в Бургас. В този смисъл все още има силни отношения с Русия, интерес към икономическия растеж…

– Това, което направихме, беше в интерес на България, защото ние нямаме втора рафинерия. И въпреки че Черно море е море, Босфорът е високорискова ситуация. Защото може да спре в някакъв момент. И тъй като руското оборудване е създадено да работи с руски нефт, трябва да има значителни размествания на оборудването, за да започне да работи с нефт. Успяхме да разговаряме с партньорите си от ЕС и да получим делегиране за година и половина, за да разполагаме с доставките. Така че това е, което българите виждат в момента. Имахме правителство. Да, то беше само за 164 дни, но когато всичко се правеше в интерес на България, успяхме да се разберем с нашите партньори от ЕС да ни дадат почивка за година и половина. В същото време нашата индустрия работеше наистина усилено, без да поема пряк риск, а и подкрепяхме Украйна. Мисля, че българите осъзнаха, че България може да играе ключова роля, без да поема големи рискове. Но и да бъдем от правилната страна на историята по отношение на всичко това. 

– Парадокс е обаче че съществуваха условия, при които Лукойл можеше да рафинира руски петрол, който се изнася за Украйна.

– Вижте, това наистина е парадокс- крайният продукт на руска рафинерия да отиде в Украйна. Заплашване на компаниите чрез газ, за да може всеки да запази лицето и позициите си.

– И един последен въпрос. Съжалявам, че правя толкова рязък обрат във въпросите, НО – отношенията с Турция. Турция е ключов играч в региона, партньор на България, особено когато става дума за миграцията и имиграцията, за контрола върху мигрантите и бежанците. Какви са надеждите ви, свързани с Турция, тъй като в страната предстоят избори през месеците май? Бихте ли искали да продължите да си сътрудничите с Ердоган или сте готови за съвместна работа с нов президент начело? 

– Това, което виждам и мисля, че е важно, е промяна във външната политика. Всеки един от нашите съседи, с Гърция, Г-н Мицотакис, нашите приятели албанци, със Северна Македония, със Сърбия, с Турция. Те осъзнават, че България може да бъде партньор за сътрудничество, а не просто съсед. Можем да изградим инфраструктурата, която липсва от години. Заедно можем да изградим тази връзка и така да станем по-силни, без да се намесваме в който и да е техен политически процес.

Благодаря ви много за този разговор. И късмет!