На този ден се сещам винаги за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, но не са имали късмета да оцелеят, написа Кирил Петков от ПП във фейсбук по повод Деня в памет на жертвите на комунистическия режим.

„Когато карат баба ми да стане сътрудник на Държавна сигурност, за да бъде информатор за нейните роднини, свързани с Никола Петков, тя казва: „Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд.“ Изпращат я в Белене като ги транспортират с шлепове по Дунава, както тя ми е разказвала и после я преместват в трудовия лагер в с. „Ножарево“.

Години по-късно с вълнение чета в нейното досие следния доклад на вербуващия ДС офицер, когато им отказва да бъде доносник: „На срещата дойде и се яви с одеяло и друг багаж – готова да я изпратят в затвора.“ Тя оцелява в трудовия лагер. Връща се да работи като операционна сестра в ИСУЛ и до края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде доносник срещу собствените си роднини, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години.

Съдбите на много хора завършват по много по-ужасен начин. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 г., т.нар. „Народен съд“ произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, журналисти и висши държавни служители. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от „Народния съд“!

Не трябва да забравяме тази част от историята ни, за да не позволим подобни събития да се повторят в нашата родина отново!“