През юни съветът на директорите на „Монбат“ АД избира международната адвокатска кантора „Волф Тайс“ да проведе независима проверка на съответствието на „Монбат“ и „Монбат Рисайклинг“ ЕАД с изискванията по опазване на околната среда при рециклирането на оловно-киселинни акумулаторни батерии, както и да направи общ преглед на данъчните рискове, свързани с дейностите по управление на отпадъците. След като докладът на кантората бе разпространен публично, „Дневник“ потърси за коментар Пламен Бобоков. Той е обвиняем заедно с брат си Атанас и още няколко души, сред които и бившият зам.-министър на околната среда и водите Красимир Живков, за участие в организирана престъпна група за незаконен внос на отпадъци. Атанас Бобоков все още е в ареста. Отделно срещу Пламен Бобоков тече и друго разследване – за търговия с влияние, по което бе обвинен и секретарят на президента Пламен Узунов. „Дневник“ разговаря с него преди седмица и в интервюто не е коментирано съобщението на прокуратурата от 29 септември за нови открити отпадъци, които тя свързва с това дело.

Какво показват заключенията от доклада на „Волф Тайс“?

– „Волф Тайс“ разследват вътрешнокорпоративни процедури и правят независими проверки дали са изпълнени изискванията на закона, дали процедурите са спазени и дали са налице всички необходими документи. Решението за одита бе взето по инициатива на миноритарнните акционери (бел.ред. – в „Монбат“ делът на Бобокови е около 50%, имат чужди и местни партньори – над 20% дял има дружество на ЕБВР и CEECAT Capital, а от българските – пенсионни фондове като „Доверие“ и „Алианц“). Целта беше да се види дали „Монбат“ има нещо общо с всички разпространени фалшиви новини за връзка с вноса на отпадъци от Италия и дали се спазват изискванията на закона по утилизация на оловната скрап. Одитът продължи 3 месеца и излезе с ясно заключение – всички европейски и национални закони, регламенти, директиви и т.н. са спазени. Всички необходими лицензи и разрешителни се притежават от „Монбат“ и „Монбат Рисайклинг“. Всички документи по процедури за внос, транзит, преработка и по предаване на отпадъците са налични. Регистрирани са някакви незначителни отклонения в порядъка на под процент.

В какво се изразяват тези отклонения?

– Например не е 2000 тона, а 1995 тона. Но няма лоши новини. Лошите новини са само за прокуратурата и скоро това ще се докаже. „Монбат“ е сериозна публична компания, която няма нищо общо с общоприетото в България разбиране за едноличен търговец. Брат ми беше изпълнителен директор през последните 5 години, но решенията не се вземат самостоятелно или еднолично.

От 14 години аз не съм се занимавал с нищо в „Монбат“. Това, разбира се, прокуратурата отказва да признае, макар че всички точно това казват, а и документите несъмнено го доказват. Откакто излязох от „Г. М. Димитров“ (следственият арест се намира на този адрес – бел. ред.), реших да направя проверка, защото всичко случващо се с нас беше шокиращо, изненадващо и абсолютно нереално.

Освен за акционерите и партньорите за какво ще използвате информацията от доклада?

– Ще има нови процедури, които ще въведем. Например за контролиране на окончателното утилизиране на отпадъците, ако говорим за трети дружества. Според Закона за управление на отпадъците трябва третото лице, получаващо отпадъка за крайно оползотворяване или депониране, да притежава необходимите лицензи и да има договор между дружествата, тоест между „Монбат“ и „Монбат Рисайклинг“ и това трето дружество. Никъде в закона не е казано, че „Монбат“ трябва да проверява какво оборудване има другата компания. Това е работа на министерството и на държавните органи.

Като социално отговорна компания „Монбат“ е твърдо решена всички нейни обеми, които са предадени и не са били оползотворени от третите страни, да бъдат обратно иззети и за сметка на „Монбат“ да бъдат оползотворени по начин, удовлетворяващ изискванията на закона. Работим по няколко варианта как това да стане. Всякакви внушения, че ние сме извършили някакви нарушения или престъпления, са долна лъжа. За три месеца тази разследваща адвокатска компания е установила това, което прокуратурата би трябвало да е установила отдавна. Най вероятно прокуратурата знае всичко това, но не й изнася, защото знае, че сме поръчани и се преследват съвсем други цели.

Едно от категоричните заключения е, че преработката на RDF или битов отпадък е несъвместимо с технологичните мощности на „Монбат“ и „Монбат Рисайклинг“ и те никога не са имали нищо общо с този сегмент на управление на отпадъците. Така че първият мит за вноса на отпадъци от Италия и всички тези широко разгласявани от прокуратурата твърдения, снимки и филмчета с контейнери и как Бобокови са в основата на внос на боклуци и отпадъци от Италия са откровена лъжа.

Ако искате, аз мога да ви кажа кой внася боклуци в България.

Искаме. Интересува ни дали сте открили някаква друга връзка и други хора, извън публичните регистри?

– По моя информация, всички, които внасят боклуци за изгаряне, имат директна връзка с управляващите. Няма нито един случаен, който да внася боклуци в България, да ги гори и да прибира пари за тази работа. Такъв няма.

В тази малка държава нищо не може да се скрие. Колкото и да си мислиш, че можеш да се скриеш, дали ще се криеш в бункерите на хотел „Берлин“, в „Банкя“ или в „Бояна“, няма скриване. Всичко излиза наяве рано или късно.

А какви отпадъци внася „Монбат“ и какви са обемите?

– „Монбат“ внася отпадъци, а не боклуци. Хубаво е хората да го запомнят. За производството на акумулатори „Монбат“ има нужда от внос на олово и оловни сплави, поради това внася скрап и оловни отпадъци за преработка. Това е единственото, което внасяме, и то струва много скъпо – цената е между 1000 и 1500 евро на тон, в зависимост от цената на борсата в Лондон. Важно е да обясня, че не само не получаваме пари, а плащаме за това. Общо взето, трябва да обясняваме, че е ден, а не нощ. Внасяли сме по два списъка – зелен (неопасните отпадъци) и жълт (за опасните). Внесените обеми за 5 години по двата списъка са 48 000 тона вместо посочените от прокуратурата 186 000 тона (по обвинението на прокуратурата – бел. ред.).

Но това е част от механизма за масово втълпяване. Всички знаят, че прокуратурата работи тясно с медиите на Пеевски. Те са нейните официози и се започва едно гръмогласно разпространяване на лъжи.

Ние сме посочени като мишена. Казали са: „Ей, тия Бобокови ги смачкайте“ и се
започва да се рови. „За Италия имат някакво предприятие…“ Ами да, всъщност имаме лицензирано предприятие за събиране и преработка на отпадъци. Такива имаме в Сърбия, в Румъния и в България. Две са основни мантри на прокуратурата срещу нас – замърсяване на околната среда и извършването на финансови престъпления.

По повод на втората хората донякъде са склонни да вярват, защото са свикнали, че богатите хора у нас забогатяват единствено по нечестен начин. За щастие мога да ги оборя и им докажа, че в България има немалко хора, които са забогатели, защото са смели, интелигентни и могат да ръководят бизнеса си, защото са работливи и работят от сутрин до вечер, не спят и виждат децата си два, три пъти в месеца. Това е зад завесата и никой не го вижда. Стане ли дума за богати хора, някак си или трябва някой да му е помогнал, нещо да му е дал, или задължително е свързано с някаква голяма измама.

Останалата част от интервюто!