Проф. Благовеста Константинова – едно от ярките имена в българската музикална култура – си отиде от този свят, съобщиха от Съюза на българските композитори.

Поклонението ще се състои на 19 ноември в храма „Успение Богородично“ на Централните софийски гробища, предаде БНР.

Благовеста Константинова завършва Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) със специалност пиано при проф. Люба Енчева (1974 г.), а през 1977 г. преминава и майсторски клас при проф. Лили Атанасова.
От 1975 г. работи в НМА като корепетитор, от 1987 г. – преподавател по камерно пеене, през 2001 г. става доцент, а през 2009 г. – професор.

Концертната ѝ дейност включва участия както у нас, така и в чужбина – като солист и камерен изпълнител. В нейния репертоар присъстват произведения за пиано, пиано и оркестър, вокална и инструментална камерна музика – от предкласиката до съвременността.

Първи изпълнител е на повече от 200 нови български произведения, част от които създадени специално за нея.

Творчески принос и преподавателска дейност

Проф. Константинова има многобройни записи в БНР, БНТ, Радио Белград, Ханойската национална телевизия, както и издадени LP плочи и компактдискове. Участва редовно в престижни форуми, сред които „Нова българска музика“, „Варненско лято“, „Шлезвиг-Холщайн“ в Германия, фестивала на славянската култура в Париж.

Изключително уважаван педагог, тя гради успешни музиканти – много от нейните студенти са лауреати на национални и международни конкурси. Преподавала е и в чужбина – ръководи майсторски клас в Ханойската национална консерватория (2007 г.), участва като пианист в летни академии по песенна интерпретация в Германия и е член на жури в множество конкурси.

Автор и изследовател

Проф. Константинова е автор на монографията „Песните за глас и пиано на Моцарт“, на книгата с публицистика „Музикални срещи“ (2017), както и на редица студии и статии.
Създава над 300 песни, вокални цикли, инструментални пиеси, сюити, камерни състави, както и операта „Крадецът на праскови“.

Включена е в изданията „Кой кой е“, „Бележити български жени“ и „Бележити българи“.