Народното събрание гласува единодушно за приемане на законодателството, което ще доведе до блокиране на избора на Борислав Сарафов за постоянен главен прокурор, както и да премахването му от позицията на временен началник на институцията. Това стана ясно във вторник по време на заседанието на правната комисия, след като всички 23-ма присъстващи депутати обявиха, че ще подкрепят промените.

Парламентът има точно една седмица, за да приеме законодателството преди Висшия съдебен съвет да гласува на 16 януари кандидатурата на Сарафов за главен прокурор.

Дори и този срок да не бъде спазен, очаква се президентът Румен Радев да не подпише указа за назначението на Сарафов, ако ВСС все пак гласува в полза на бившата дясна ръка на Иван Гешев. Това ще даде още време на парламента да приеме законодателството.

„ГЕРБ подкрепя законопроектите за промяна в Закона за съдебната власт“, каза Рая Назарян от ГЕРБ. „Решението, което ще вземем, е по-скоро политическо, отколкото юридическо. Целта е ясно. За никого не е тайна какво трябва да се постигне“, призна тя.

Преди това бившият правосъден министър и настоящ депутат от ДБ Атанас Славов представи законопроекта и коментира, че ВСС с изтекъл мандат няма нито законово, нито морално право да избере следващия главен прокурор.

Министерството на правосъдието се оказа единствената институция, която е изпратила позиция по законопроект. Без никаква изненада министерството се обявява против промените.

„Не бързайте толкова много. Ще създадете още по-голям проблем“, предупреди служебният правосъден министър Мария Павлова, която преди това беше за кратко заместник на Борислав Сарафов в прокуратурата.

Законопроектът, който цели блокирането на избора на Сарафов, бе внесен от ПП-ДБ през декември.

Той предвижда прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор, в която единствен кандидат е Борислав Сарафов, и за председател на Върховния административен съд.

Ако законът бъде приет, това ще доведе и до свалянето на Борислав Сарафов от ръководната позиция в прокуратурата.

В него се казва, че след края на мандата си тримата големи не могат да бъдат назначавани за временни началници, което ще доведе до свалянето и на Георги Чолаков от временното шефско място във Върховния административен съд.

Законът въвежда ограничен 6–месечен мандат за временните шефове на някоя от трите върховни инстанции.

ГЕРБ и Делян Пеевски бяха обвинявани, че направляват политическия процес по начин, който да доведе до избора на удобния за тях Борислав Сарафов за главен прокурор.

Сарафов така и не успя да се разграничи убедително от аферата „Осемте джуджета“ след излизането на снимката му с Петьо Еврото. Той бе сериозно ударен и от изтеклата информация в БОЕЦ за щедрите възнараждения, които големият му син и бившата му съпруга получават от свързвани с ГЕРБ частни компании.

Поради тази причина той може да се е оказал твърде неудобен за политическите играчи, които няма да се затруднят да сложат на негово място някой друг, който да им свърши работа.

Идеите на „Възраждане“
Законопроектът на „Възраждане“ предвижда, че пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС). В момента ВСС е с изтекъл мандат.

Поправките им целят да се уреди въпросът с правомощията на органите на ВСС в случаите, в които те продължават да работят извън своя мандат.

От „Възраждане“ казват, че идеите им са в посока повече публичност в дейността на органите на съдебната власт, в това число ВСС, Инспекторатът към него, публичност на имотното състояние на магистратите и лицата, с които те се намират във фактическо съжителство на съпружески начала.

Проектът на ИТН
Проектът на ИТН предвижда ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган.

Партията предлага в закона да бъде записано изрично колко са заместниците на главния прокурор и какви са техните правомощия, защото сега всеки главен прокурор може да си назначава колкото си иска заместници.

Предлага се заместник-главните прокурори да са двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията. Запазва и това, че директорът на Националната следствена служба (НСлС) има статут на заместник на главния прокурор.

Вносителите предлагат и отпадането на правомощието на главният прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове. По този начин се ограничава възможността за намесата им по конкретни прокурорски преписки.

Друго предложение е създаване на общи събрания във всяко от нивата в структурата на прокуратурата.

ИТН иска еднакви правила за командироване за всички магистрати във всички структури на съдебната власт. Предлага се изцяло да отпадне възможността за командироване на незаета длъжност, а командироването да е допустимо само в случаите, когато магистрат от съответната структура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от магистрат от същата структура на съдебната власт.

Като продължение на идеята, заложена в законопроекта, за ограничаване на правомощията на главния прокурор, се предлага той да може да командирова прокурори, само ако е невъзможно съответният административен ръководител да изпълни това си правомощие.

Източник: Mediapool