Иван Гешев заслужава да бъде единствен кандидат за главен прокурор, защото единствено той каза официално истината за прехода – бил е криминален. Не че е някаква тайна, но друг прокурор не посмя през изтеклите 30 години да изрече очевидното. Сега на Гешев му остава последната стъпка, за да заслужи с чест висшия прокурорски пост – да каже каква е била прокуратурата, след като е наблюдавала такъв гигантски криминален процес и чрез бездействие му е позволила да се развива.

„Цената на т.нар. криминален преход не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци“, пише Иван Гешев в концепцията си за стратегическо управление на прокуратурата, която депозира пред Висшия съдебен съвет. Трудови колективи от прокуратурата, следствието и МВР се надпреварват да го аплодират с пламенни становища в подкрепа на неговата кандидатура. Въпросът е с какво са се занимавали всички те през последните три десетилетия, определяни от обекта на възхитата им като „криминален преход“. Макар и да е „така наречен“, терминът за прехода означава, че цялостното преобразяване на държавата е станало по престъпен начин. И Гешев го е знаел не от вчера, защото е приложил кадрова справка, която показва, че от 1994 г. е бил на работа в системите на полицията, следствието и прокуратурата, които нямат друга функция, освен да следят и предотвратяват престъпна дейност. Едва ли най-голямото криминално деяние в историята на България,  наречено „криминален преход“, не му е направило впечатление.

За да не прибегне прокуратурата към обичайните си оплаквания от критичните медии срещу техни „внушения“, ще цитирам Наказателния кодекс, чийто чл. 288 гласи: „Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6“.

Най-меката форма, с която може да се определи бездействието на прокуратурата, докато държавата е била разграбвана организирано и централизирано, е „пропускане“ да си върши работата. Тя е пропуснала да забележи дори създаването на големите организирани престъпни групи, чиито босове и до днес шетат безнаказано, а някои са се слели с едрия бизнес и властите. Разбойниците, от които пропищя населението и които изградиха срамния образ на България в ЕС, останаха невидими за изредилите се досега четирима главни прокурори и техните подопечни. Гешев, който видя криминалната същност на прехода, също не забеляза конкретните извършители, че да ни ги посочи поне за сведение. А Наказателният кодекс пише в чл. 322: „Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация“.

Юристи определят такова поведение с меката дума „допустителство“. Но мнозина виждат логическа връзка с друго деяние, наречено „помагачество“, което пък е разновидност на „съучастие“.

А да си съучастник на криминалния преход си е тема за съдебно, а не за публицистично тълкуване. За жалост, българският съд няма как да се изяви, защото законодателят не е дефинирал като престъпление криминалния преход, за разлика от определението, което даде на комунистическия преход чрез приетия по времето на Иван Костов Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. По тази причина може да се каже, че криминалният режим в България не е престъпен и че Гешев няма да има друга работа като главен прокурор, освен да го обслужва както досега.

А кой ще плаща цената за продължаващите престъпления? Гешев няма отговор в концепцията си, макар че според него „не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци“. Най-вероятно ще се търсят доброволци. Гешевата прокуратура не обещава промяна и затова мнозина подозират, че единствената й цел ще бъде да проточи криминалния преход поне още седем години.

Означава ли това престъпно поведение?

Разбира се, че не, защото законът вменява задължение на всеки да се противопоставя на очевидно тежко престъпление само „ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си“. Борбата с овладялата властта престъпност определено би представлявала „значително затруднение“ за Гешев (както бе за предшествениците му) и дори би създала опасност за него. Полезният му ход ще бъде да обяви край на прехода, както постъпиха преди десетина години сговорчиви с властта социолози. Така ще започне начисто, сякаш е дошъл от друга епоха. Подобен пример му даде и Европейската комисия, която обяви край на организираната престъпност в България и я извади „временно“ с последния си доклад от ноември 2018 г. от показателите си за наблюдение.

Натискът от Брюксел за представяне на видими резултати и от борбата с корупцията на високо равнище също отслабва. Затова Гешев ще работи за отпадане на евронаблюдението. Според него то се е превърнало в политически инструмент за вътрешна употреба и е започнало да служи за други цели. Критиките срещу прокуратурата са неоснователни и затова кандидатът за неин началник вижда като своя важна задача да се бори с „грешния извод за безконтролност на прокурорите“. Той обещава да работи за повишаване на доверието в съдебната власт, като търси партньорство с неправителствени организации и медиите, т.е., като пуска повече пара през свирката

Какви медии има предвид, се вижда и с просто око, защото само по изключение някои не се контролират от властите, а няколко централни всекидневника дори са се превърнали във ведомствени издания на прокуратурата.

С досегашната си работа Гешев многократно е доказвал, че има слабост към публични изяви, и без съмнение ще продължи да залага на масовата агитация и пропаганда. Заместникът на Сотир Цацаров притежава самороден пиар талант, който личи в твърдението му, „че работодател на магистратите са българските граждани и те – магистратите, са длъжни да им дадат очакваната справедливост. Липсата ѝ няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малко с буквата на закона“. Ако нещо все още не му достига, това са „нови инструменти за публично представяне на резултатите от дейността на прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, към които е фокусирано общественото внимание“.

Ясно е, че Гешев ще използва не толкова лостовете на закона, колкото лостовете на разрасналата се пропагандна машина, която също е продукт на криминалния преход. Нейното предназначение е сходно на прокуратурата – да създава илюзия, че обществото получава справедливост, каквато напразно чака от началото на прехода.

Светослав Терзиев