С директора на “Топлофикация – Бургас” инж. Христин Илиев разговаряме за това какъв ефект ще има върху страната ни „Зелената сделка“ И какви биха били перспективите и ползите от прехода към нисковъглеродна икономика.

–Инж. Илиев, в Европейския съюз тема номер едно си остава „Зелената сделка“, независимо от пандемията от COVID 19. Как смятате, че тя ще се отрази на България?

–Последните години климатичните промени се превърнаха в една от най-важните световни и европейски теми. Реализирането на „Зелената сделка“ ще спомогне проблемите с околната среда най-накрая да намерят трайно решение, защото глобалните предизвикателства изискват глобални усилия.

„Зеленият пакт“ е наистина много амбициозна програма на Европейския съюз (ЕС), за която е необходим ясно дефиниран план. Постигането на целите на Пакта ще изисква значителни инвестиции. За това трябва да се мобилизира както публичният, така и частният сектор. По тази причина в началото на 2020 г. Европейската комисия (ЕК) представи План за инвестиции за създаване на устойчива Европа, който да спомогне за удовлетворяване на нуждите от подобни инвестиции. Стана ясно, че близо 25 % от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде предназначен за действия в областта на климата. Допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която е евробанката за климата. За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, през 2020 г. Комисията ще представи стратегия за зелено финансиране.

Изходната позиция на отделните региони и страни членки обаче не е еднаква. Има страни, сред които е и България, за която тази трансформация ще бъде трудна. Всички знаем, че 60% от електроенергията ни идва от въглищата и инвестициите, които трябва да направим за да изградим нисковъглеродна икономика са огромни. Цялостното затваряне на въглищните централи у нас, каквато е амбицията на „Зелената сделка“, би довело до големи загуби за икономиката ни. По тази причина през следващите 10 г. трябва да се работи много активно, за да се намерят най-добрите и икономически издържани решения. В близките години ще се търсят и механизмите по какъв начин въглищата да се заменят с друг вид гориво. Както сами виждате, това е един дълъг хоризонт и нещата няма как да се случат от днес за утре.

Смятам, че изпълняването на задачите на „Зеления пакт“ трябва да е добре балансирано – между екологичните цели и защитата на българските национални интереси. Резките и крайни решения ще окажат негативен ефект върху социално-икономическото развитие на страната, националната и регионална конкурентоспособност, както и на енергийната сигурност.

–Отстояваме ли ясно нашата позиция пред останалите страни членки на ЕС?

–България, в лицето на изпълнителната власт, има ясна позиция, че ще продължим да разчитаме на въглищните си централи. Те ще продължат са бъдат използвани до 2030 г., с хоризонт 2050-та. България произвежда около 6 000 мегавата енергия – от тях приблизително АЕЦ “Козлодуй” дава 2000 мегавата, а въглищните централи 4000. Представете си какво ще стане ако се лишим от тези 4 000 мегавата, трябва веднага да се мисли с какво ще бъдат заменени! На този етап ние нямаме особено много алтернативи и е възможно да се стигне до дефицит за целия регион. Тук включвам Гърция и Румъния. Ако се следват и изпълняват стриктно изискванията на „Зелената сделка“ до 2030 г. трябва да бъдат спрени 12 000 мегавата базови мощности от нас и съседните две страни.

–Има ли страната ни алтернатива?

–За прехода към нисковъглеродна икономика, природният газ е една от суровините, която би дала реална алтернатива на този етап. “Топлофикация – Бургас” от години работи на природен газ. Добре запознат съм с това гориво и мога да кажа, че именно то ще остане водещо в света и след този преход. Природният газ щe игpae ocнoвнa poля за прехода към добиването на по-екологична eнepгия. Той е бих казал не е преходно гориво, а горивото на бъдещето.

В България природният газ ще има най-добрата междинна роля за постигането на енергиен баланс. В Европа използването на природен газ за отопление е традиционно. У нас в последните години редица топлофикации, които работят на въглища, изявиха намерение поетапно да преминат към него. Едни от най-засегнатите райони в България ще бъдат Югозападният и Маришкият въглищен басейн. Техните съоръжения са моделирани да работят на въглища и за това казвам, че няма как промяната да стане много бързо. За тези региони е важно да има разумен и справедлив преход, защото внедряването на нови технологии и гориво ще изисква колосални инвестиции.

Смятам обаче, че ръководствата на всяка една централа, което е пряко засегната от „Зелената сделка“, първо ясно осъзнават какво им предстои и второ -вече планират как да направят промените, за да се изпълнят изискванията на ЕС по най-добрия и икономически изгоден начин. Без да се сравняваме с икономиката на страни като Германия и Испания, бихме могли да вземем от тях добрите примери. Там между 2011 г. и 2018 г. започна преустройство на техните мощности на природен газ.

–Ако ни наложат по-бързо да се закрие въгледобивът, какво ще стане с работещите в сектора?

–Това ще е много тежко решение, защото на много изградени специалисти ще се наложи да си търсят друга работа. Трябва да се мисли по какъв начин тези хора да не останат „на улицата“, а да се преквалифицират, за да продължат да изхранват семействата си. Всяка прибързана стъпка може да има тежък отрицателен ефектът върху социално-икономическото развитие на страната ни.

–А ползи ще има ли за нас?

–Преминаването от въглища на природен газ ще намали емисиите въглероден диоксид в пъти. Това ще подобри качеството на въздуха и ще се допринесе към постигането на генералните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии.

Нека не забравяме, че България действително се превръща и в газов хъб на Балканите, и колкото повече природен газ потребяваме ние и Европа толкова повече ще печели и нашата страна. Ползите за България не спират до тук. Като цяло световната тенденция е цените на това гориво да падат трайно, а това означава по-евтина енергия за домакинствата и промишлените потребители.

За това, както вече казах, трябва да работим за осъществяване на „справедлив преход“. Без да се взимат прибързани решения, за да усетим след години реалните ползите от „Зелената сделка“, както за околната среда и здравето ни, така и за икономиката ни.