– Ва банк ли играе Борисов с предприемане на предварително обречени ходове като тези с промените в Изборния кодекс? Ва банк ли играе Нинова с решението парламентарната й група да напусне заседанията и чия от двете игри е по-добра?

– Първо за ГЕРБ и Борисов. Не бих казал, че това е игра ва банк. Това е просто една голяма, груба грешка, да не кажа по-силната дума – глупост. Вероятно има някакви пазарлъци с ДПС така, че да бъдат приети някои поправки, които са важни за ДПС. Тук имам преди всичко предвид преференциите, а от друга страна някои поправки, които са важни за ГЕРБ – тук имам предвид промените на начина, по който се взимат решения, как се обжалват и т.н. и запазването на състава на ЦИК. Тоест това е просто една крива, погрешна сметка. Освен това, явно бяха недооценени вътрешните пукнатини в управляващата коалиция и накрая работата лъсна като голяма срамотия, голямо излагане. Тук разбира се има някои странности.

За пореден път парламентарната група на ГЕРБ бламира Бойко Борисов, а той за пореден път се опитва да се измъкне по един не особено елегантен начин като общо взето силно подценява интелекта и паметта на голяма част от българското общество, защото ние много добре знаем какво се е случило и помним най-малкото през последните седмици. Така че това е необясним гаф, необясним провал на ГЕРБ. Не че те не са допускали грешки, но чак такава грешка в този момент да направят с всички последици, защото те си и признаха и както и ще да го въртят, излиза, че са капитулирали пред бунта на възмущение в обществото.

Що се отнася до постъпката на БСП, тактически това беше нелош ход. Тук включително не изключвам и някакъв точен анализ, че Борисов ще реагира именно по този начин. Тоест един блъф, ако мине. Сега в момента БСП изглеждат в някаква степен победители. Те удариха по масата и с тях се съобразиха. Пак напомням, вие го казахте, не с всички техни искания, а не е ясно по какъв начин ще бъдат възстановени преференциите и така нататък.

Големият проблем при БСП и въобще тук бих казал – при хората, които искат да попречат на тоталното опорочаване, доопорочаване на изборния процес, е, какво биха направили по-нататък. Защото е ясно, че сега тук от страна на ГЕРБ имаме реакция за потушаване на пожара. Привидно те отстъпват, но какво точно ще направят, ние не знаем. Тепърва предстои да видим, какво ще направят и дали наистина това ще бъде поправяне на грешката, или опит за нейното повтаряне по един по-елегантен и по-завоалиран начин.

Тогава какво правят и БСП, и всички други, които сега рязко реагираха на тези промени? Колко далеч са готови да отидат? Защото аз не изключвам варианта след известно време, да кажем след президентско вето, пак да се сглоби едно мнозинство в парламента, което да прокара не много по-различни решения. Тоест уж има разкаяние, уж има поправяне на грешката, а всъщност няма. Тогава какво? Защото след излизането от парламента може да се наложат други стъпки. Има ли готовност опозицията и въобще българското общество да се изправи решително срещу такива опити за предрешаване на изборите? Това е големият въпрос.

– Проф. Маринов, как ГЕРБ ще успее да направи редакция на поправките, промени на промените без гласовете на ДПС и дали не е тук голямата игра – те вкарват промени, обаче промените не минават в Народното събрание?

– Това е един възможен сценарий. Втори възможен сценарий е някакво смекчаване. Да кажем, няма да остане досегашният праг на преференциите, няма да остане и това безумно решение, което беше прието напоследък, ще се намери нещо уж компромисно, но пак по смисъл и посока към повишаване или затрудняване на преференциите. Има най-различни възможности.

Проблемът на ГЕРБ е в това, че вече обществото е настръхнало. Вниманието ще е сериозно. Те се плашат много от обвързването им с ДПС, а ДПС не се плашат, те са готови да използват всяка възможност, за да постигнат някакви набелязани цели. Така че ГЕРБ е в много трудна ситуация, защото ако просто реши да възстанови предишното положение и да направи други промени в посока на исканията на БСП и други обществени среди, ще трябва да разчита само на гласовете в управляващата коалиция.

Това на теория не е невъзможно, даже може да има някакъв текущ позитивен ефект, защото тогава пък няма да има основание коалиционните партньори да са против и могат да съберат съответните гласове. Но пак казвам – те се орезилиха, извинявам се за израза. Оттук-нататък трудно могат да компенсират репутационните щети.

– Как репутационните щети ще рефлектират върху парламентарния живот оттук-нататък и положението на ГЕРБ в обществото преди изборите? И още отсега може да се прогнозира, че ще бъде един от гвоздеите на атаките.

– Да, разбира се. Въобще, естествено някой може да каже, че е много трудно нещо в парламента да се влоши, защото то е толкова лошо, че няма повече накъде, нали. Няма как да има отрицателен рейтинг парламентът, въпреки че няма да се учудя, ако това се случи. Парламентът и въобще управлението на държавното ръководство губят управляемост, губят дори елементарна предвидимост. Тук не говорим за някакъв далечен хоризонт, а за един съвсем кратък хоризонт. Ние не знаем утре какво ще се случи.

В този смисъл се създава едно усещане, че всеки ден може да бъде последен. Управлението е много далеч от това да внушава стабилност, както ни го изкарват. Уязвимо е по най-различни посоки – вътрешни и външни. И това естествено ще работи против отношението, в лош смисъл, за отношението на обществото към управляващите. В този смисъл ще бъде натяквано естествено, ще бъде използвано, ще бъдат обвързани и други грешки на управляващите.

Тоест към вече натрупалите се разбираеми пасиви от управлението се прибавят нови минуси от типа на непредизвиканите грешки, ако използваме спортната терминология. Сами си го направиха ГЕРБ и което за мен е най-интересното, това е много трудно обяснимо, освен ако няма някакъв друг вътрешен механизъм, който задвижва подобни грешки. Но иначе не мога да си го обясня. Чак пък такъв гаф. Трудно ми е да си обясня, как е възможно.

– Да. Това е въпрос, задаван от почти всички наблюдатели – не можа ли ГЕРБ да изчисли последствията от тези си ходове или търси някакъв резервен вариант за изход? Създаване на такава ситуация, от която изходът за парламента и властта е летален, тоест отива се на избори. – Ами, да. Това е възможно обяснение, но начинът е много нескопосан, с извинение. Могат да се намерят малко по-интелигенти варианти. Въпреки че, извинявайте, интелигентен вариант може да намери интелигентен човек. За някои хора очевидно това е таванът на възможностите им. Но това ще си проличи в следващите дни и седмици, тъй като, както се казва, непрекъснато има нови и нови предизвикателства.

Ще видим сега, какво ще бъде поведението на БСП в следващите дни. Предполагам, че ГЕРБ ще се опитат да забавят малко, да успокоят ситуацията. Ще използват като претекст, че чакат позицията на президента, евентуалното вето. Ако са силно притеснени, могат да решат да го изпреварят и сами да внесат някакви поправки. Нямат много полезни ходове.

– Какви са полезните ходове за ГЕРБ и какви са за БСП?

– За ГЕРБ не виждам. Някакво минимизиране на щетите, но при всяка подобна криза, овладяването на ситуацията е на по-ниско и на по-ниско ниво. Така че това е ускоряващ се процес на падане. За БСП въпросът е по-интересен и по-сложен. Тук е въпросът за наличието на по-мащабна политическа стратегия.

Какво иска да постигне БСП, как ще използва тази ситуация, как ще отиграе тази ситуация, защото БСП получи един подарък в момента. И тактическата реакция беше в общи линии правилна. Но съвсем не е ясно, как това моментно преимущество, този текущ позитивен ефект ще бъде материализиран, ще бъде развит. Как ще развие по-нататък БСП своята атака срещу управлението? Какво смята да прави? Това е много сериозен въпрос, тъй като иначе положителният за БСП ефект от тази ситуация ще се минимизира, ще заглъхне.

– БСП не казва дали ще прави коалиция при бъдещо управление с ДПС и какво ще бъде отношението към тази партия. ГЕРБ не казва с какво точно го подкрепя ДПС сега, освен това, което всички виждаме – кворума и определени законопроекти. Каква е ролята на Движението и защо ГЕРБ се съгласи да стане едва ли не жертвен телец, за да изпълни негови искания? И как съответно ще процедира ГЕРБ, ако тръгне да нарушава рахата на ДПС?

– Това е труден въпрос. Възможни са различни обяснения, въпреки че те предполагат една много по-фина политическа игра, на каквато според мен ГЕРБ не са способни. Може би отнякъде ако получават някакви съвети, това би могло да се обясни.

Например, обяснението на Борисов беше – когато сме поискали подкрепа от ДПС, те са ни подкрепяли. И уточнява, че става дума все за добри, образно казано, неща – самолети, евроатлантически и прочие, четвърто, пето, въоръжаване и прочие. Може би в ГЕРБ има един център, който разсъждава вече сериозно върху възможността в следващ парламент ГЕРБ да се наложи да си партнира с ДПС. Защото при едни предсрочни избори най-вероятно относителната тежест на ДПС ще нарасне, предвид лошата кондиция на Патриотите.

И тогава въпросът е с кого? ГЕРБ ако иска да запази позиции във властта по различни причини, ще може да си осигури тези позиции. Така че не изключвам там да се обмисля и някакъв такъв вариант, и това да е стъпка, която в някаква степен вече да подскаже, че при определени обстоятелства, при определени условия, не е невъзможно ГЕРБ да си партнира с ДПС. Възможно е да е това, а възможно е просто да е непоследователност, хаотичност и недомислие. ДПС в това отношение са облекчени, защото те разчитат, че в сегашната ситуация е възможно тяхната тежест да нарасне и че някой ще трябва да се съобразява с тях.

Най-трудно е положението на БСП, които от една страна заявяват претенции да бъдат алтернатива, тоест да управляват държавата вместо сегашните управляващи, но за всички е ясно, че те сами не могат да спечелят достатъчно мнозинство, следователно ще стои въпросът: с кого.

И тук вече за БСП идва моментът на истината, защото е ясно, че поредна коалиция с ДПС ще доведе до аналогични, но по-тежки резултати. Няма как да се повтори това нещо с добър резултат. Аз затова неслучайно ви казах – докъде е готова да стигне БСП? Например готова ли е да върви до избори до дупка, докато се получи някакъв приемлив за нея вариант?

Готова ли е БСП да каже – след като ние нямаме достатъчна подкрепа, ние няма да се съюзим нито с ДПС, нито с ГЕРБ, защото предлагаме нещо коренно различно и за нас властта не е самоцел, за нас властта е само дотолкова, доколкото ще ни позволи да направим наистина нещо съвършено друго в сравнение с това, което е правено досега. Ако БСП е готова на такава стъпка, на такава стратегия, има едно развитие. Ако БСП в края на краищата стигне до вариант да търси съюзник на всяка цена, само и само да е във властта, имаме друга ситуация.

Просто в този триъгълник – това е трагичен любовно-политически триъгълник – хепи енд не може да има. Може да има някакво моментно решение, но то не може да бъде добро решение.

Която и от трите комбинации да вземете, вече в България тя няма да бъде приета: нито ГЕРБ плюс ДПС, нито БСП плюс ДПС, нито ГЕРБ плюс БСП. И това много ясно показва, защо можем да кажем, че партийно-политическата система е изхабена. Тя не може да произведе стабилно управленско решение, управленска конфигурация. Друго за момента не се вижда. Патриотите най-вероятно ще изпаднат, а засега не се вижда сериозен вариант някои от извънпарламентарните да влязат с достатъчно представителство. Няма решение.

– Какво да чакаме в следващите месеци? Поредно затишие или предсрочни избори?

– Продължавам да смятам, че тази ситуация се влошава бързо и колкото да изглежда на моменти, че са се закрепили управляващите, един минимален тласък – вътрешен или външен, може да се окаже фатален. Това, което според мен е ясно, дори да допуснем, че не се стигне до предсрочни избори заедно с европейските, това е възможно. Дори при това положение вие виждате, че управлението е все по-зле и по-зле, отношението към управляващите става все по-лошо и по-лошо. В този смисъл те ще продължат да инкасират минус след минус.

Може би това да е идеята на БСП – да не прибързва, а да остави нещата да се влошат толкова за управляващите, че това едва ли не да доведе от само себе си до значително превъзходство. Но аз лично се съмнявам, че това може да бъде постигнато. Така че имаме една лоша неопределеност, лоша нестабилност, която може във всеки един момент да приключи. И както знаете, има една мъдра мисъл – по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. А това управление просто ни мъчи, всички ни мъчи.