Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова коментиращите да бъдат коректни в критиките си към руската агресия в Украйна, която Москва нарича „военна операция“. Руските власти не подкрепят призивите за всеобща мобилизация, а Министерството на отбраната се опита да представи военното поражение в Харковска област като „прегрупиране“. Защо Кремъл не признава очевидното?

Руският официален език лъже

Още от самото начало на войната срещу Украйна руският официален език лъже. Може ли обаче езикът да лъже? Да, разбира се – специалисти многократно са го доказвали. Може да се убедите в това и ако отворите книгата „Езикът на Третия райх“ на Клемперер.

Знаем, че използваме езика, за да предадем мислите си, но той също така променя нашето възприятие за реалността. Руските власти осъзнават това прекрасно. Затова още на 24 февруари, когато започна пълномащабната война срещу Украйна, те забраниха думата „война“. Кръстиха я „специална военна операция“, а всеки, който я нарича по друг начин, продължава да бъде глобяван или арестуван. Сега пропагандистите го замениха със съкращението СВО. Нищо не лишава думите от смисъл така, както абревиатурите.

Разгромът на руската окупационна армия край Киев и принудителното руско отстъпление Кремъл обясни с някакъв „жест на добра воля“, както и с това, че операцията продължавала „по план“. Сега обаче бягството на руската армия от Харковска област беше представено за „прегрупиране“ и нищо чудно да започнат да арестуват хора и за използване на думата „отстъпление“.

Военното превъзходство на Украйна се обяснява с факта, че уж само „черни наемници“ се биели от другата страна на фронта. Изглежда, че да губят от тях – както се шегуват в мрежата – на руските пропагандисти не им е толкова обидно, колкото от украинците.

Кремъл имаше достатъчно самочувствие да започне тази война, но сега започва адекватно да преценява възможностите си. Тъй като за агресията срещу Киев няма логично оправдание – с изключение, разбира се, на желанието на Владимир Путин да унищожи Украйна – по-удобно е изобщо да няма дискусии и да скрием самия факт за войната зад евфемизми, абревиатури и откровени лъжи.

Никой не може да говори срещу президента

След бягството от Харков на руските части убедените, че войната срещу Украйна трябва да продължи до победа на Русия, започнаха да призовават за мобилизация – икономическа, политическа и военна. Те може и да не са много на брой в Русия, затова пък са гласовити. А към тях започнаха да се присъединяват и „мейнстрийм“ говорители, например лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов.

Песков обаче им се скара: „Обща мобилизация не се обсъжда в Кремъл“, отсече говорителят на президента. Той посъветва самонадеяните пропагандатори да не изпреварват президента и да не коментират войната в рамките на закона, т.е. да не се опитват да разкъсат булото от лъжи на Кремъл и да кажат на руснаците, че се води истинска война – такава, за която много руски радикали казват, че страната или ще спечели, или ще загине.

Да не забравяме, че интересите на Путин се простират отвъд войната в Украйна. Основната му цел е да държи здраво властта. Това не се е променило от 1999 година до днес. А общата мобилизация, която не се подкрепя от мнозинството, е сериозна заплаха за тази цел.

Путин със сигурност би искал руснаците да застанат зад една обща мобилизация. Но досега не е генерирана нуждата подкрепа. Затова е възможно президентът да се наложи да „пречупи“ най-гласовитите пропагандисти, които решиха, че могат да го обвиняват в нерешителност и да имат претенции към него. На никого в Русия не е позволено да работи за понижаването на рейтинга на президента – нито на либералите, нито на милитаристите.

Вътрешни репресии?

Налице е сериозно вътрешно противоречие. След обстрела на Крим критиките към Кремъл от страна на условните патриоти зачестяват. Всъщност Путин все повече се снишава: войната по-скоро отслабва, отколкото укрепва властта му в Русия. И това е проблем, който той ще трябва да реши през следващите няколко месеца.

Най-изпитаният начин за това са вътрешните репресии. Ако трябва – включително срещу патриотите. Професионалните конформисти, които са мнозинство и във властта, и в пропагандата, само биха подкрепили такива репресии, защото самите те се страхуват от радикалите.

Друг вариант е Русия да направи завой към преговори с Украйна. Такива биха могли да започнат през ноември на срещата на Г-20, както изрично намекват от Кремъл. Но за това Путин ще трябва да се откаже от окупираните територии, а това пък би предизвикало нова вълна от критики от тези, които настояват за „демонтирането на Украйна“.

Всъщност всяко едно решение ще влоши допълнително позициите на руския президент. И затова най-вероятно той няма да предприеме нищо. През следващите седмици ни очакват нови чудеса на вербалната еквилибристика: „прегрупирания“, „жестове на добра воля“ и откровени лъжи. В края на краищата, съдейки по досегашното поведение на руските власти, те отново ще се опитат не да решат проблема, а да го заметат.

Иван Преображенский е доктор на политическите науки, експерт за Централна и Източна Европа, наблюдател и коментатор в редица медии.

Източник: fakti.bg