Руският президент Владимир Путин утвърди списъка на финансовите институции, чиито собственици няма да могат да продават своите активи без специално разрешение от държавата. В него са 45 банки, сред които всички най-големи чужди. Забраната засяга Райфайзенбанк, ЮниКредит и Ситибанк, които общо имат активи за 3,5 трлн. рубли и държат влогове на физически лица за 264 млрд. рубли. В списъка са още немските Сommerzbank и Deutsche Bank, френските Natixis, BNP Paribas и Credit Agricole, японските MUFG, Sumitomo и Mizuho, американската Goldman Sachs, швейцарскиата Credit Suisse, която се води „любимата банка на руските олигарси“, тъй като обслужваше приближените до Кремъл Алишер Усманов, Роман Абрамович, Виктор Векселберг и Олег Дерипаска и преди началото на войната държеше поне $30 млрд. руски активи.

Забрана за продажба имат дори дъщерните банки на западните автомобилни концерни като „Тойота банк“, „БМВ Банк“ и „Фолксваген банк“, както и небанковите кредитни структури, които обслужват международните платежни системи (дъщерните структури на Paypal и Western Union).

Списъкът е продължение на указа на Путин от 5 август 2022 г., с който той забрани на инвеститорите от „неприятелски страни“ да извършват сделки по продажба на акции и дялове в руски кредитни институции. За да продадат своя дял, те трябва да получат специално разрешение от президента, в противен случай сделките ще се смятат за „нищожни“.

Източници на „Ройтерс“ твърдят, че руските власти са обсъждали и въвеждане на външно управление в тези банки. Така хем ще се запази чуждата собственост, хем всички операции ще минат под контрола на държавата. За идеята лобира шефът на Внешторгбанк Андрей Костин, който смята, че ще е справедливо държавата да „прибере“ всички чужди банки в Русия. „Нашите банки ги взеха, сега трябва да вземем техните банки. За да имаме паритет“, каза той през юни на международния икономически форум в Санкт Петербург.