Президентът Румен Радев сезира в петък Конституционния съд заради референдума за еврото. Той иска задължително тълкуване на Конституцията. Настоява и за обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, съобщава президентският прессекретариат.

В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постига конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт.

В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане.

Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление.

Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание. То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика.

Поради тази причина президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.

„СЕГА“ ПРИПОМНЯ:

Актът на председателя на Народното събрание Наталия Киселова, с която тя върна на президента Румен Радев предложението му за провеждане на референдум за еврото, не може да се оспори пред КС. Тази теза застъпи само преди днипроф. Екатерина Михайлова, преподавател по право.

„Актът на председателя на парламента не подлежи на обжалване. Това не е от тези актове, които подлежат на контрол пред КС. Конституцията изрично е казала, че може актове на Народното събрание, а акта на председателя на НС, не е акт на парламента, това е разпореждане, което е вътрешно-организационен акт. За неговото нарушение отговорността е политическа, не юридическа“, заяви в в предаването „Тази сутрин“ по bTV Михайлова.

И уточни, че пред КС могат да бъдат отнесени и оспорени актовете на Народното събрание – това са закони, решения, декларации и обръщения.

„Разсъждавайки какво (Радев) има предвид, едно от нещата е да иска тълкуване за правомощията на председателя на НС. Другото е – текстове от самия закон за прякото участие, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са ратифицирани по международните“, каза още Михайлова.

„Така че ще трябва да изчакаме и да разберем какво има предвид президентът, когато казва, че ще отнесе въпроса пред КС“, допълни тя.

Председателят на парламента Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото искане за провеждане на референдум относно въвеждането на еврото като национална валута от 2026 г. В него тя аргументира, че искането за референдум е недопустимо, като се позовава на Конституцията, договора за присъединяване на България към Европейския съюз, действащото решение на парламента за ускорено въвеждане на еврото, както и на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

След това президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд за отказа Народното събрание да разгледа предложението му за референдум „за“ или „против“ въвеждането на еврото през 2026 г. На практика обаче няма прието решение на Народното събрание за отказ за референдум, което наистина би могло да бъде оспорено пред КС. Има и такава практика на Конституционния съд. В случая обаче такъв акт на НС няма.