От няколко дни премиерът Бойко Борисов, здравният министър проф. Костадин Ангелов и главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев ни убеждават, че няма да се поколебаят да наложат нови, по-строги мерки, ако ситуацията с корона вируса се влоши, и че поставят здравето и човешкия живот преди всичко. Действията им обаче говорят точно обратното. Вместо да успокои обществото пред задаващата се катастрофа, последният брифинг на здравния министър и Националния оперативен щаб остави усещането, че управлението на кризата в момента е в ръцете на хора без съвест и достойнство, а единственият глас на разума – шефът на НОЩ Венцислав Мутафчийски, е в ролята на самотна опозиция.

На брифинга здравният министър проф. Костадин Ангелов и главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев изрекоха куп твърдения, които не само нагнетяват още повече напрежението, но и минират всякакви бъдещи противоепидемични мерки. Явно следвайки „светлия пример“ на премиера, думите им нямат нищо общо с действителността и рязко се разминават с предишни техни изявления.

1. „Не може да се предвиди какво ще стане другата седмица – в света няма такъв човек“. Костадин Ангелов

За 11 дни на март имаме повече нови случаи – 22 873, отколкото през целия януари (17 393). 14-дневната заболеваемост е 380 на 100 000, преди седмица беше 284 на 100 000, а преди месец – 127.4 на 100 000. „При смъртността има много стръмно покачване на кривата, каквото не е имало за последните 6 месеца – 53% на седмична база“, каза шефът на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски. Тези данни не оставят никакво съмнение какво ще стане другата седмица, колкото и министърът да шикалкави, а главният здравен инспектор да се прави, че не може да си спомни числата, които обикновено рецитира без проблем.

2. „Никой не твърди, че при прилагането на определени мерки вие ще получите липса на епидемия“. Ангел Кунчев

Епидемията може и да не изчезне при прилагането на мерки, но е ясно, че без ограничения тя ще се превърне в трагедия. Кунчев сравни България със съседни страни, които имат повече случаи от нас въпреки по-строгите си мерки, издигайки тезата, че мерките не са ефективни. Тази логика може да отива на ресторантьора Ричард Алибегов, но не и на главния здравен инспектор. В този момент важният въпрос не е защо случаите се повишават въпреки мерките, а колко щяха да бъдат, ако нямаше мерки. И колко се спазват изобщо либералните у нас мерки. Впрочем ето какво пише Кунчев в мотивите към последната заповед на министъра за отваряне на ресторантите: „Следва задължително да бъде запазена възможността при покачване на заболяемостта и влошаване на наблюдаваните показатели незабавно да се пристъпи към предприемане на строги ограничителни мерки затваряне на отворените рискови сектори и ограничаване провеждането на допуснатите мероприятия“. Интересно е какви аргументи ще извади, ако в близко бъдеще все пак се наложи да се въведат ограничения заради главоломно покачващите се случаи на заразяване.

3. „Не сме готови за нов локдаун, не защото е медицински неоправдано, а защото хората не са готови. Когато обществото е готово да повярва в тези мерки, когато е готово да ги спазва и когато ние като хора повярваме в нужността на тези мерки, тогава ще ги въведем. Няма как да въведем мерки там, където хората не вярват в тези мерки“. Костадин Ангелов

Хората у нас отдавна разбраха, че при пълния отказ от контрол опазването на здравето е оставено само в техните ръце. Но думите на министъра са на практика пълен отказ от поемане на отговорност и управление на кризата. И те силно противоречат на логиката, която той изповядваше на 23 ноември, когато хора умираха пред болниците: „Преди да съм министър на здравеопазването, аз съм лекар. За мен най-важното е опазването на живота на хората. Готов съм да поема всякаква отговорност и риск. Не искам и не мога да приема, че има по-висша ценност от живота. Не можем да си позволим да губим живота на млади хора, на възрастни, на лекари, на учители. Много лекари са болни, техните близки са болни, много колеги починаха, изпълнявайки своя дълг. Аз няма да бъда министърът, който ще предаде усилията им в името на живота на пациентите“.

Сега, когато положението отново бързо се влошава, цялата отговорност е прехвърлена върху регионалните здравни инспекции, които трябва да въведат локални мерки. А те, при пълната липса на подкрепа от централната власт, се чудят как хем нещо да ограничат, хем никой да не разбере.

4. „Предприемането на действия на национално ниво не би било справедливо за хората, тъй като има области с нива на заболяемост под 50 на 100 000 души, както и други с над 500 на 100 000“. Проф. Костадин Ангелов

В страната има една единствена област с по-малко от 50 нови случая на 100 000 – Търговище. Още само шест области са под 200 на 100 000 и повечето от тях вероятно всеки момент ще прескочат този праг. Така че картата на България не е шарена, както твърди министърът, а почти хомогенно червена. Много по-справедливо би било да се наложат национални критерии за ограничения, за да знае всяка една област какво следва във всяка една от следващите седмици.

5. „Ако има увеличение на случаите, затварянето започва от последно отворените сектори“. Костадин Ангелов, 28 януари

Последният отворен сектор са ресторантите, игралните зали и казината – те отвориха на 1 март. От 4 февруари децата от пети до 12-и клас се въртят по график за присъствено обучение. От 1 февруари са отворени моловете. Сега регионалните инспекции първо затвориха училищата, а на места – и моловете. Ресторантите – най-рисковото място за заразяване от всички изброени тук, остават отворени, като навсякъде им се предлага само един час намаление на работното време – до 22 ч. В замяна на това се въвеждат маски на открито – абсурдно съчетание на мерки, при което човек може да прекара 5 часа на маса без маска в затворено помещение с много други хора, но на открито трябва да носи маска.

Още по-нелепи са обясненията защо ресторантите остават отворени, а моловете например се затварят. „Моловете се затварят преди ресторантите, защото като се затворят училищата, децата се събират в моловете“, каза Костадин Ангелов, визирайки областите, които са предприели тази стъпка. И добавя точно обратното твърдение, за да оправдае областите, които не са: „затварянето на моловете от ефект се превръща в дефект, защото магазинерите в тях се събират на протести и се заразяват“.

Своя принос към антилогиката на властта даде и Петър Паунов, кмет на Кюстендил, където доскоро бе най-високата заболеваемост в страната. От думите му излезе, че отворените ресторанти са противоепидемична мярка, защото „когато техните огромни помещения са затворени, хората се събират по къщите си и се заразяват“, обясни той. Данните за областта не показват отворените ресторанти да са намалили разпространението на заразата. Да не говорим, че у нас „огромни“ помещения са по-скоро изключение. Обикновено става дума за малки, задушни залички, натъпкани до краен предел.

Отново да припомним какво пише в скалата на риска на Тексаската медицинска асоциация, която е най-често цитираната оценка на различните социални ситуации от гледна точка на опасността от заразяване с COVID-19 и е публикувана на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести. Според нея храненето в ресторант (затворено помещение) е от седма степен на риск по десетстепенна скала, като рискът е оценен в САЩ, където обичайното поведение на хората в ресторант не предполага танцуване по масите до среднощ.

6. „Хората очакват от нас отговорност, а нашата отговорност е да се съобразим с това, което докторите ни препоръчват.“ Бойко Борисов, 9 март

За една година пандемия Борисов показа, че се съобразява с докторите само когато ситуацията е извън контрол. Случаите вече се увеличаваха, когато на 14 февруари Борисов разпореди на здравния си министър да отвори ресторантите. С думите: „На 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И 2 и 3 хиляди да са – отваряме“. Министърът чинно изпълни. А сега твърди, че премиерът никога не му е нареждал какво да прави.

7. „От друга ваксина, преди повече от месец, няколко дни след поставяне на ваксината, в България също имаме фатален изход. Но нямаме доказателства, че се дължи на ваксината. Тази партида (на „Астра Зенека“, която бе спряна в 8 европейски държави заради странични реакции) не е спряна, тя се прави, няма опасност за живота и здравето на хората“. Костадин Ангелов

Това, колкото и абсурдно да звучи, беше опит на министъра да увери населението, че няма опасност за здравето му, въпреки че проблемната партида на „Астра Зенека“ е доставена и у нас. С това твърдение крехкото доверие във ваксините у нас вероятно се връща на изходна позиция. Още по-крехкото доверие във властите пък вероятно непоправимо е увредено, след като те на практика оправдават най-големите страхове на хората – че с ваксинираните се случват лоши неща, но управляващите ги крият.

8. „Положителното е, че където сме направили имунизация, резултатите са положителни.“ Ангел Кунчев, 9 март

Да, резултатите са „положителни“ – от „щит срещу пандемията“ ваксинацията у нас се превърна по уникалния български модел във фактор за заразяване. Никой не знае колко хора се прибраха с вирус вместо с имунитет от висенето по опашки и обикалянето по болници в стихийното отваряне на зелени коридори. Но само за едно денонощие преди ден имахме 76 нови случая на COVID-19 сред лекари, медицински сестри и санитари. Това би следвало да е най-имунизираното съсловие в България – при тях ваксинацията започна най-напред, това са и хората, които вече имат зад гърба си две дози. 597 са заразените учители в момента, а те бяха вторият приоритет на ваксинационната ни кампания. А че ваксините действат, все пак има надежда – от НОЩ бе даден пример с един старчески дом, в който са ваксинирани 100 обитатели. При възникнало огнище на COVID-19 17 души от неваксинираните се разболяват, някои от тях тежко. 11 от ваксинираните дават положителен резултат, но нямат симптоми.

   Автор: Диляна Димитрова

   Източник: sega.bg